Как и защо да инвестираме в индексни фондове

Пасивната покупка на борсови индикатори става все по-популярна

Разрастването на пасивното инвестиране повдига върпоса: Как се инвестира в български борсови индекси?
Разрастването на пасивното инвестиране повдига върпоса: Как се инвестира в български борсови индекси?
Разрастването на пасивното инвестиране повдига върпоса: Как се инвестира в български борсови индекси?    ©  Юлия Лазарова
Разрастването на пасивното инвестиране повдига върпоса: Как се инвестира в български борсови индекси?    ©  Юлия Лазарова
Бюлетин: Моят Капитал Моят Капитал

Най-важното от света на личните финанси, пазарите и управлението на спестяванията.

"Индексните фондове елиминират риска от избор на индивидуални акции, пазарни сектори и финансови мениджъри", пише в своята "Малка книга за инвестиране със здрав разум" (Little Book of Common Sense Investing) Джон Богъл, считан за баща на пасивните инвестиции. Въпреки че борсовите индекси съществуват от края на XIX век, инвестирането в тях е сравнително нов феномен. През 1975 г. Богъл, основател на Vanguard, компания с повече от 7 трлн. активи, стартира първия пасивен индексен фонд, който проследява S&P 500. Логиката на Богъл е, че няма смисъл да се опитваш да победиш пазара, като можеш просто да инвестираш в представителна извадка от него.

Почти всяка държава в света разполага със собствени борсови индекси, които целят да измерват представянето на пазара. В САЩ най-известните са индустриалният Dow Jones, който стартира през 1896 г., S&P 500 - с най-големите компании, и технологичният Nasdaq 100. Европа също има свой набор от борсови индекси. От паневропейски като EuroStoxx, състоящ се от акции на компании в еврозоната, до национални като Dax във Франкфурт, Cac40 за Франция, FTSE във Великобритания и други. България също си има свои: Sofix, BGBX40, BGTR30 и други, като през септември се очаква нов, който да проследява акциите на пазара за малки и средни предприятия - beam.

Взаимен фонд или ETF

Косвеното инвестиране в индекс може да стане по няколко начина - взаимен фонд, борсово търгувани фондове (ETF) или договор за разлика, който се счита за най-рисков. На теория те представляват пасивна инвестиция - не им се налага да правят често сделки, тъй като притежават акции, които са компоненти на индексите. Правят това само когато има ребалансиране на индекси.

Това определя и по-ниските такси по тях - в развитите държави са около 1%, макар и невинаги - те може да се оскъпят, ако са на по-неликвиден пазар или в държави с по-малко конкуренция на борсови платформи. От България вече все по-лесно може да се инвестира в ETF - след регистрация в някои от платформите като Interactive Brokers, а отскоро и Revolut предлага такава възможност.

Индексните фондове нарастват експоненциално, откакто Джон Богъл основа Vanguard през 70-те години на миналия век. Трите най-големи компании за индексни фондове управляват трилиони долари, като заедно държат между 15 и 20% от всички акции на големи американски корпорации. Статистиката показва, че индексните фондове непрекъснато надвишават доходността на инвеститорите в отделни акции и активно управляваните фондове.

Бенчмаркът S&P 500 или индустриалният индекс Dow Jones 30 са част от най-купуваните индекси както от дребни, така и от институционални инвеститори. Най-големият плюс на индексните фондове е, че дават експозиция към даден сектор, икономика или целия свят, като на базата на определени принципи инвестициите на индекса могат да се променят (например S&P инвестира в 500 от най-големите компании в САЩ).

Българският достъп

Когато стане дума за инвестиции в български борсови индикатори, инвеститорите нямат много опции. Като индекс в Sofix не може да се инвестира директно. В българския индекс за сини чипове също може да се инвестира пасивно, въпреки че опциите са ограничени. Едната е от "Експат асет мениджмънт", дъщерно дружество на инвестиционния посредник "Експат капитал", предлага борсово търгуван фонд от 2017 г., който цели да репликира движението на българския бенчмарк, но с известни разлики. Освен възможност за дълга позиция "Експат" предлага и възможност за заставане на късо на пазара, чрез обърнат борсов фонд, който обаче е слаболиквиден и с капитализация от едва 65 хил. лева в сравнение с 5.9 млн. пазарна капитализация на "дългия фонд". Възможност за инвестиция в български индекс дава и фондът "Златен лев индекс 30", който следва индексa BGTR30. Структуриран е от най-старото българско управляващо дружество "Златен лев", който управлява още един фонд.

Според "Експат" пасивния фонд, който проследява Sofix, е високорисков. Според инвестиционния посредник, който очертава няколко базисни сценария на базата на историческото представяне, в най-оптимистичния вариант инвеститорите могат да очакват около 6% доходност годишно за пет години, докато в умерения и песимистичния сценарий се предричат годишни загуби около 0.8% и 5.4% на година респективно.

Инвестирането в борсовия фонд има и такси, които са чувствително над тези, които традиционно се налагат на по-развитите пазари. Предполагаема инвестиция от 10 хил. лева ще срещне такси от около 480 лв., ако инвеститорът реши да продаде дяловете си след една година. Таксите от 2% при входа (за записване на дялове) и 2% на изхода на инвестицията (за обратно изкупуване на дялове) в комбинация на таксите за управление от 0.5% от стойността на инвестицията (на годишна база) и 0.3% за транзакционни разходи правят инвестицията във фонда сравнително скъпо начинание. Затова и инвестицията има смисъл да се прави в дългосрочен план.

Трябва да се имат предвид и елементът на грешка (отклонение от представянето на индекса), който неизменно присъства и инвестиционният посредник задава като максимално 10%, но всъщност към 30 юни е около 1.5%, и липсата на дивиденти, които фондът не изплаща, а реинвестира обратно в акции от индекса.

"Експат" е и единствената финансова компания, която предлага борсови фондове върху индекси от борси в региона и Източна Европа, които се търгуват на фондовата борса. Така се осигурява по-лесен достъп до тях.

БФБ пуска индекс на beam



Българската фондова борса обяви, че е създавала нов борсов индекс, който да проследява представянето на пазара за малки и средни предприятия - beam. Новият индекс, който ще се нарича beamX, ще се базира на пазарната капитализация на различни емисии акции, коригирани с фрий флоут коефициент. Борсовият индикатор ще включва до 10 компании, които трябва да отговарят на определен брой от критерии, сред които търговия от поне шест месеца на нерегулирания борсов сегмент. Според документа, публикуван на сайта на БФБ, емисиите, които ще бъдат част от индекса, ще се класират по следните критерии: пазарна стойност на фрий флоут - книжата на акционери с под 5% дял; брой сделки за последните шест месеца; оборот за последните 6 (шест) месеца.

Очаква се индексът да стартира от 18 септември от 100 базисни точки, но все още не е ясно кои компании ще влязат в него. Акции, които ще бъдат част от beamX, ще бъдат определени на заседание на Комисията по индексите на 4 септември.
3 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    krp481190412 avatar :-|
    krp481190412

    Вместо да давам 5% в такси ще си взимам апартаменти, поне знам къде ми отиват парите...

    Нередност?
  • 2
    nikolai1982 avatar :-|
    Nikolai Kavrakov
    • + 2

    До коментар [#1] от "krp481190412":

    Ха ха ха какви 5 %те тресат?Ако си глупав да си дадеш парите на банката и да и дадеш на нея 5% да ти управлява парите е едно ,а друго е да си купиш сам индексите

    Нередност?
  • 3
    inikolaev avatar :-|
    inikolaev
    • + 2

    До коментар [#1] от "krp481190412":

    Взимай апартаменти на максимално надутите цени в момента. Успех!

    Нередност?
Нов коментар