Нови борсови компании, нови инвеститори

За две години 13 млади дружества набраха над 43 млн. лева от сегмента за растеж на БФБ - BEAM

"МФГ инвест" дебютира на BEAM в началото на тази година. Компанията инвестира в различни компании, сред които и българския еднорог Payhawk (на снимката вляво е Станимир Василев, съосновател на дружеството, а вдясно Петър Дамянов, финансов директор)

Славчо Кузмов

"МФГ инвест" дебютира на BEAM в началото на тази година. Компанията инвестира в различни компании, сред които и българския еднорог Payhawk (на снимката вляво е Станимир Василев, съосновател на дружеството, а вдясно Петър Дамянов, финансов директор)

Моят Капитал

Най-важното от света на личните финанси, пазарите и управлението на спестяванията.

Темата накратко

За две години над дузина компании набраха средства от инвеститорите чрез BEAM.
Пазарът за малки и средни предприятия все още е малък, но предлага възможност за доходност.
През 2023 г. се очакват нови предлагания, тъй като високите лихви ограничават финансирането.

Близо 50%. Толкова ръст отчитат акциите на "Дронамикс", млада компания за потенциални доставки с дронове, през последните 12 месеца. Не са много акциите, които могат да се похвалят с подобна възвращаемост през последната година, особено в България.

Акциите на "Дронамикс" се търгуват на BEAM - пазара за растеж на малки и средни предприятия. Сравнително нов и малък сегмент, който се развива от Българската фондова борса, чиято цел е да осигури алтернативен източник на финансиране за стартиращите компании в страната. С листването на над дузина компании на този пазар се разви и нов тип инвестиционна култура сред от българите - част от тях станаха инвеститори на борсата именно чрез компаниите на BEAM. Това стана на фона на нулевите лихви по депозитите, а сегментът и компаниите на него често са давани за пример като алтернативи на банковите влогове.

От вписването на BEAM като сегмент на многостранна система за търговия от Комисията за финансов надзор на 20 декември 2018 г. до първото предлагане минават близо три години. "Биодит", технологична компания, първа успя да набере набере около 1 млн. лв. от инвеститорите през януари 2021 г., след като по-рано КФН отказа да допусне компанията до основния сегмент на БФБ. От тогава насам 13 компании от различни сектори успяха да наберат средства чрез пазара за МСП.

Борсов лъч

Тъй като се организира от БФБ, съществуват известни прилики между BEAM и основния сегмент. Търговията се осъществява на същата търговска платформа и важат същите правила за търговия като на основния пазар. Също така, въпреки че се води нерегулиран пазар, до края на 2025 г. няма данъци върху капиталовата печалба от акциите, търгувани на пазара за МСП, за физическите лица, както е и за останалите дружествени акции на БФБ.

На пазара за МСП компаниите могат да набират средства от широк кръг инвеститори - индивидуални, рискови капиталисти, бизнес ангели, физически и юридически лица. Съществуват и ограничения, като пенсионните фондове не могат да купуват книжа от сегмента, тъй като по закон те могат да правят това само на регулиран пазар. За индивидуалните вложители инвестицията не е толкова сложна - откриване на сметка в лицензиран инвестиционен посредник и поръчка.

През лятото на 2021 г. БФБ промени и правилата за аукционите на BEAM, което гарантира пропорционално разпределение на новите акции сред всички участници. Това позволи в тях да могат да се включват повече дребни инвеститори. Промяна дойде, след като при някои от първите IPO се изкупуваха акции в големи пакети, което оставяше много от участниците извън играта.

Освен това BEAM привлече компании, които дадоха възможност на физически лица и малки инвеститори да купят акции в компании от стартъп сектора, който традиционно е затворен за тях.

Облекчена регулация

За да наберат средства от пазара за растеж, компаниите разполагат с редица облекчения в сравнение с административните изисквания на регулирания пазар. Занижени са изискванията към емитентите както по отношение на процеса на допускане до търговия, така и впоследствие като листнати компании. Компаниите могат да набират до 8 млн. евро (лимитът бе увеличен от 3 млн. евро през лятото на 2022 г. с решение на правителството), като за допускане до първично публично предлагане не е необходим одобрен проспект от КФН, а само документ за допускане, одобрен от БФБ, който в случая има ролята на регулатор. За увеличение на капитал с до 8 млн. евро на вече допуснато до търговия дружество също не е необходим одобрен проспект.

Листнатите компании имат задължение да публикуват само годишни и шестмесечни финансови отчети, което все пак гарантира висока степен на отчетност. Любопитен факт е, че управителните органи на BEAM компаниите могат да извършват сделки с дълготрайни активи, при които възникват вземания или задължения, без предварително одобрение от общото събрание на акционерите.

За да се считат за малки и средни, компаниите не трябва да надвишават един от следните параметри: персонал до 250 души и годишен оборот до 97.5 млн. лв. (или стойност на активите до 84 млн.). По този начин се пресяват компаниите, които могат да се финансират.

Малки компании - малък пазар

Общата капитализация на тринадесетте компании на BEAM е сравнително малка - под 400 млн. лв., като две компании отговарят за над 50% от капитализацията - "Смарт органик", компания за биохрани, и "АмонРа енерджи" от соларния сектор. Четири дружества успяха да наберат максимума от средства, преди правителството на Кирил Петков да увеличи лимита до 8 млн. евро: "Импулс", дружество за инвестиции в български частни компании, "Инфинити капитал" - инвестиции в имоти, "Уебит" - стартиращи компании глобално, и гореспоменатата "Смарт органик". Въпреки увеличението на лимита нито една компания не успя да набере максимално заложеният таван, тъй като пазарните условия се влошиха значително през втората половина на 2022 г.

Все пак представители на някои от емитентите признават, че при тези нива на лихвите борсовото финансиране може да излиза по-неизгодно за компаниите спрямо банковото. Дългосрочно обаче публичният статут има много повече положителни страни - повишава имиджа, дава по-реална оценка за стойността на компанията, повече шансове за привличане на нови инвеститори или продажба.

"Чисто математически, при сегашните лихви, дори при завишени такива, е два пъти по-скъпо да имаш партньор (визирайки излизането си на борсата), отколкото да вземеш банков заем", сподели през ноември пред "Капитал" Димитър Белелиев, основател на "АмонРа", която си беше поставила за цел да набере 16 млн. лв. от инвеститорите, но в крайна сметка привлече около 3 млн.

"Другата година вероятно няма да е така", допълни Белелиев. Именно това може да е причината, поради която на фона на нарастващите лихви в края на 2022 г. пет компании за по-малко от три седмици успяха да наберат средства от борсата. Поне три други такива са обявили планове за излизане на пазара на растеж през 2023 г. според информация на "Капитал".

Само една компания не успя да достигне минималния заложен праг при набирането на средства от BEAM - благоевградската "Фешън съплай" от текстилния сектор. Димитър Стойков, основател на компанията, отдаде неуспеха на пазарната волатилност, въпреки че горе-долу по същото време други две компании успяха да наберат средства от инвеститорите. "Биодит" е единствената компания, която засега се възползва от възможността да увеличи капитала си, набирайки допълнителни 1.7 млн. лв. през август 2022 г. "Синкарс" също се опита да направи това с 8 млн. евро през октомври, но не достигна минималния праг.

В двете крайности

Представянето на компаниите на BEAM варира значително - докато "Дронамикс" расте с близо 50%, "Син карс" губи близо 30% за същия период. Инвеститорите в първичните публични предлагания обаче могат да бъдат сравнително доволни (виж таблицата). Средната възвращаемост от IPO до 31 януари на всичките акции е около 12%, но резултатите са несъпоставими, тъй като компаниите са излезли в различен момент на пазара и периодът, в който се търгуват, варира от две години до малко над месец.

Волатилността на пазара се вижда и при последните четири предлагания от края на 2022 г. Докато акциите на "Ай Ти Еф", компания за бързи кредити, и "Мелифера", производител на медни гелчета, остават сравнително непроменени от емисионната им цена, тези на "МФГ инвест" и "АмонРа" се движат в съвсем различни посоки. Все пак самият факт, че на BEAM са се провели над дузина предлагания за две години, докато на основния сегмент имаше само едно - хазартната "Сити интерактив", показва, че интерес от страна на индивидуалните инвеститори към малките и средните предприятия в страната има, и то немалък. От друга страна, когато се говори за акции на стартиращи или по-млади компании, оценка за доходността им на база година или две не е много оправдана. Именно при този тип дружества важи в още по-голяма степен правилото за дългосрочното инвестиране.

Част от причините, които обясняват апетита на инвеститорите, е, че, когато става дума за инвестиции в малки и средни предприятия, рискът е по-висок, но и потенциалната печалба също. Всеки може да си купи част от SOFIX, S&P 500 или някакъв друг индексен фонд, който предоставя известна доза сигурност и определена норма на печалба в дългосрочен план, но както Бенджамин Греам казва в "Интелигентният инвеститор": "Индексните фондове имат един значителен недостатък - скучни са. Никога няма да може да се похвалите, че сте победили пазара."

Корекция на 13 февруари в 11:30 часа: Промяната в цената на акциите на "Ейч Ар кепитъл" е повишение от 5.44% - от датата на IPO до 31 януари 2023 г., а не както първоначално беше изписана като спад от 52.46%. Причина за грешката е, че не е отчетено разпределението на дивидент под формата на акции на 1 август 2022 г. Редакцията се извинява за грешката.