Невероятната съдба на Ангел Куюмджийски

Толкова шарена биография като тази на Куюмджийски не може да остане незабелязана. В последните години тя провокира редица конспиративно-фантастични публикации, в които фактите се броят на пръсти. В тях може да прочетете как Куюмджийски е завършил право в Сорбоната, имал богата белгийска съпруга, сменил няколко пъти името си, направил пластична операция в САЩ, а преди да избяга от България, унищожил всичките си снимки.

Нищо от това не е вярно. Освен може би последното - намерихме негова снимка и я публикуваме за пръв път. Историята на Куюмджийски е интересна - първо, защото бил ключова фигура в българските финанси и икономика между войните, и второ, защото Куюмджийски е личност, която е намерила място в световната история.

Търсете тютюна...

Каква точно е съдбата на Куюмджийски от раждането му в Самоков през 1887 г. до първите години на ХХ век не е съвсем ясно. Бившият кмет на Самоков Христо Ярловски пише, че той е учил в Американския колеж в града и е бил съсед и приятел на Георги Димитров, който работи като печатар в колежа.

В единствения достъпен разказ в първо лице Ангел Куюмджийски пише за себе си скромно, че е завършил френското земеделско училище в Смирна (Измир - тогава част от Гърция), а след това е преподавал в плевенското лозарско училище.

Според писателя и изследовател Петко Мангачев, който е автор на най-задълбоченото проучване на живота на банкера ("Живот между пропасти и върхове", 2020 г., изд. "Колибри"), през 1908 г. Куюмджийски е сред основателите на вестник "Отечество" - орган на Съюза на българските конституционни клубове, който е създаден от част от членовете на десницата във Вътрешната македоно-одринска революционна организация (сред които Тома Карайовов и Симеон Радев).

През 1911 г. Куюмджийски вече работи във втората по големина банка за времето си в България - Балканската. Там през годините ще се издигне до подуправител, а ненавършил 25 години, ще бъде изпратен от банката за представител в различни контролирани от нея дружества.

Анастасия Фридман Източник: Петко Мангачев

През 1914 г. се жени за Анастасия Марко Фридман. Същата година се ражда единственото им дете - Норберт. Анастасия е сестра на Арон Фридман, ръководен служител в Балканска банка, и братовчедка на Марко Фридман, който през 1925 г. ще бъде осъден на смърт за участие в атентата в църквата "Св. Неделя".

През 1919 г. Куюмджийски е назначен за търговски представител за България на Standart Commercial Tobacco - най-големият търговец на ориенталски тютюн, собственост на американския гражданин от турски произход Ери Кехая. Минималните обеми ориенталски тютюн, които България трябва да изнася по силата на този договор, са на стойност 2.5 млн. долара. Във връзка с изпълнението на този договор в края на 1919 г. Куюмджийски получава испанско поданство.

Рихард Фанта Източник: www.holocaust.cz Преглед на оригинала

В Балканска банка Ангел Куюмджийски е взет под крилото на чеха Рихард Фанта. Той идва в България още в началото на века и е собственик на едни от първите автомобили в София (по-късно с Куюмджийски стават вносители на "Щаер"). През 1906 г. шведският крал Оскар II назначава Фанта за консул в София. Синът на Фанта - Ерих се жени за Мария дъщерята на Александър Малинов.

Но друга връзка на Фанта се явява решаваща за Куюмджийски. Той е близък приятел на белгийския офицер, изследовател на Африка, политик и финансист Емил Франки. Франки е член на борда Banque Belge pour l'Etranger и като такъв настоява за разширяването на банката в Централна и Източна Европа. Именно през Франки Рихард Фанта въвежда Ангел Куюймджийски във финансовите среди в Брюксел.

През 1920 г. Куюмджийски основава в София командитното дружество "А.Куюмджийски и С.ие.", в което участват той, Banque Belge pour l'Etranger и френската Credit foncier d'Algerie et Tunisie. От други документи става ясно, че към дружеството е привлечен капитал и от La Banque de Paris et des Pays Bas и L'Union Parisienne.

В борда на La Maison Kouyoumdjisky, както е известно дружеството в Западна Eвропа, освен Рихард Фанта влиза и доскорошният министър на правосъдието Йосиф Фаденхехт, който ще продължи да бъде адвокат на Куюмджийски дълги години напред.

"А.Куюмджийски и С.ие." е дружеството, което българското правителство ангажира през 1920 г. за водене на преговори с белгийски фирми за изграждане на железопътна мрежа. Тази сделка (заедно с купуването на Източната железница от Балканска банка) сближава Куюмджийски с инж. Владимир Каракашов, който тогава е директор на железниците. След като напуска държавната служба, Ангел Куюмджийски ще го назначи за своя дясна ръка.

Всъщност през годините Ангел Куюмджийски целенасочено ще търси бивши и настоящи политици, за да ги покани да работят за него. През годините за него са работили Никола Момчилов (управител на БНБ, посланик в ОН, Швейцария и Великобритания), Михаил Тенев (министър на финансите 1898 - 1901), Георги Данаилов (министър на промишлеността 1918, и на обществените сгради, пътищата и благоустройството 1930-1931) и др.

Когато през 1955 г. ДС разпитва бившият охранител на Куюмджийски Иван Вътев, той ще заяви: "Като банкер Куюмджийски поддържаше връзка с почти всички държавни и политически дейци на времето. Срещаше се с бившите министри: Буров, Никола и Стойчо Мушанови, проф. Данаилов, д-р Данев, ген. Даскалов, ген. Луков, ген. Вълков, Андрей Тошев и др. Почти нямаше министър, който да не е бил в приятелски връзки с него. Освен това поддържаше връзки с още редица ръководни лица..." И още: "На кои политически партии е симпатизирал и е подпомагал не ми е известно. Зная, обаче, че навремето симпатизираше и подпомагаше Иванмихайловистите, поради което хората на Протогеров го преследваха. По тази линия той назначи в банката михайловистите Попандов- адвокат, който беше юрисконсулт в банката и Димитър Томалевски - като домакин" (тук Вътев, умишлено или не, бърка - Димитър Томалевски, като представител на славния си род, е бил от страната на Протогеров)

В спомените си "Събития и хора" Константин Муравиев (1893 - 1965, министър на войната 1923, народното просвещение (1931-1932), земеделието (1932 - 1934) и министър-председател (2 - 9 септември 1944 г.) пише: "Имах обичай понякога да ходя при Куюмджийски, от когото научавах много работи по стопански и финансови въпроси. Той беше способен банкер, от рода на тези нови аферисти, които се бяха появили след Първата световна война. Ако и да не беше получил специално образование, той беше умен и практичен финансист. От прост чиновник се беше издигнал до положението на първостепенен банкер. Отношенията му с хората зависеха от ползата, която имаше от тях. Изказванията му за някои общественици стигаха до цинизъм."

Муравиев ще напише, че когато говорели за "някои политически лица", Куюмджийски му е споменал: "В книжата ми са 18 души, които редовно идват при мен." На въпрос на Муравиев: "Щом им давате пари, защо тогава явно говорите за това? Имате сметка да ги щадите", той отговорил: "За какво да ги щадя, когато те сами не се щадят!"

"Приемате ли 250 млн., спешно"

На 27 февруари 1923 г. Ангел Куюмджийски пристига от Виена в Париж. Настанява се в един от най-луксозните (и тогава, и днес) хотели във френска столица - "Крийон" на площад "Конкор". Той ще продължи да отсяда в този хотел през следващите 30 години.

На 11 март френското контраразузнаване (службата за обществена сигурност) прехваща телеграма, която е изпратена от Ангел Куюмджийски до Bankverein Lombardbank, Виена: "Спешно! Приемате ли 250 млн.? Фиксирани за три месеца. Куюмджийски, Крийон." Изпратената от него телеграма става причина службите да започнат проучване, което е останало в полицейското досие, цитирано от Петко Мангачев.

Телеграмата, изпратена от Куюмджийски през март 1923 г. от хотел Крийон в Париж, която е прихваната от френските служби и става повод за разработването му (документът е предоставен от Петко Мангачев) Източник: Archives Nationales

Службата за обществена сигурност изготвя доклад от страница и половина, в която освен биографични данни и информация за посещенията му в Париж коментира и създаването на "А.Куюмджийски и С.ие.", за което той е привлякъл френски капитали и операциите са преминали коректно. Службите обаче го подозират в двойна игра между двете участващи френски банки. "Този факт намалява доверието, което можем да имаме в този чужденец."

Докладната завършва с уточнението, че той не е известен на контраразузнаването и на полицията.

В периода 1925 - 1940 Куюмджийски ще пътува до френската столица поне веднъж в месеца. Посещението му от март 1923 съвпада с тежките преговори, които българското правителство води (с личното участие на Александър Стамболийски) в Париж във връзка с репарациите, които страната трябва да плаща на победителите кредитори. Преговорите приключват с подписването на протокол на 21 март, който Румен Аврамов ще определи като "първият прецедент на конкретно структурирано и доброволно споразумение за отлагане на репарационен дълг".

Човекът зад бежанския заем

Не е ясно каква е била ролята на банкера в тези преговори, но е сигурно, че две години по-късно той ще изиграе ключова роля в разрешаването на проблема, лансирайки т.нар. план "Куюмджийски" за бежанския заем.

"Той лансира сред някои европейски делови кръгове и сред българските управляващите идеята за заем, който едновременно да консолидира българския репарационен и предвоенен дълг и да укрепи златните резерви на БНБ. В политическото лобиране за тази идея се включват А. Ляпчев, Христо Калфов, ген. Вълков и английският представител в МСК в София", пише Румен Аврамов в първия том на изследването му "Комуналният капитализъм".

Планът "Куюмджийски" е прост. Румен Аврамов го представя така:

- Заместване на едни кредитори с други. Доколкото става дума за емисия на заем от американски банки, старите кредитори (европейските победители и предвоенните носители на облигации) се заместват от нови. По този начин България се вписва във вече ясно очерталата се в Германия схема за рециклиране на репарациите от Европа към Америка с помощта на американски заеми."

За своя принос при уреждането на външния дълг Куюмджийски е награден от цар Борис с орден "Свети Александър".

Картелът "Куюмджийски"

На 38-годишна възраст Куюмджийски вече има сериозно влияние в политическия и финансовия живот на страната. През 1926 г. той е назначен за почетен консул на Бразилия в София, а следващата година - на Австрия. Той заема тази длъжност до анексирането на Австрия от Германия през 1938 г.

През декември 1923 г. "А.Куюмджийски и С.ие." се влива в новосъздадената Франко-белгийска банка. През следващите 15 години тази банка (през 1929 г. в нея се влива и Балканска банка, за да стане Франко-белгийска и балканска банка) ще концентрира сериозна част от действащата българска икономика.

Сред тях е Картелът, както е известно дружеството "Съединени тютюневи фабрики", което обединява над 50 фабрики в цялата страна и е най-големият тютюнопроизводител, трикотажната фабрика "Беров & Хоринек", керамичната фабрика "Изида" (вносител на жълтите павета и производител на тухлите, с които са построени "Александър Невски", Централната баня и други емблематични сгради в София), захарните фабрики в Русе, Бургас и Пловдив, хартиената фабрика "Сампатак" в Белово, солниците в Бургас, русенската кожарска фабрика, Модерен театър, застрахователно дружество "Орел", спиртна фабрика "Княжево", каменно-въглищнодобивно дружество "Вулкан" (което експлоатира добива на въглища в басейна на Марица) и т.н.

Първа страница от нотариален акт за учредяване на Фондация за подпомагане на бедни студенти с посочени цели и задачи, подписан от учредителя Анжело Нисим Куюмджийски. Източник: ДА ''Архиви'' Преглед на оригинала

На фона на този възход през 1937 г. банкерът прави заявка, че се оттегля от "пряка активна банкерска дейност" и учредява в София Фондация за подпомагане на българските студенти. Куюмджийски заделя "един капитал в облигации от 6% бежански вътрешен заем от 1923 година в размер на 7 млн. лв. номинални", а по волята му "30% от чистия доход на това имущество отива за стипендията на двама български студенти в чужбина, а останалите - за плащане на храна на бедни студенти".

Оттеглянето от активния банкерски живот явно се е отложило, защото на 12 март 1938 г. френският вестник Figaro публикува кратка информация за прием, даден от френския посланик в София "във връзка със създаването на Франко-българската банка". Тя е създадена по инициатива на Куюмджийски, като в нея се вливат Франко-белгийската и балканска банка и Българската генерална банка. Привлечени са капитали от австрийски, английски, унгарски, швейцарски и френски банки, както и базирания в Ню Йорк Irving Trust, зад който се е криел Куюмджийски, който освен това притежава директно и 11 хил. акции в новоучредената банка.

В резиденцията на френския посланик в София (а допреди две години и дом на Куюмджийски) се събират министър-председателят Георги Кьосеиванов, финансовият министър Кирил Гунев, бившият премиер Стоян Данев, управителя на БНБ Добри Божилов, представители на френските акционери в новосъздадената банка - Шарл Кутуюр от Banque de Paris et des Pays-Bas, Андре Брюн от Louis Dreyfus, Жак Бовоа от Lazard Brothers & Co.

Същата година в Париж е учредено дружеството SOPA - Societe Sofia-Paris, в което участват двама от гостите на приема по повод учредяването на Франко-българската банка - Андре Брюн и Шарл Кутюр. В периода 1938-1939 г. въпросното дружество ще стане активен участник в обществени поръчки, организирани от различни български министерства - за доставка на трактори, коли, мотори и строителни материали, тръби, вагони, локомотиви, телефонни кабели, военно оборудване, линейки и дори бойни самолети като посредник на френски производители. SOPA подава по-високи оферти от другите участници, но предлага на държавата поръчката да бъде финансирана изгодно от Франко-българската банка.

Куюмджийски е бил в пряко течение на тези поръчки. От една страна, той е давал указания на френското дружество, а от друга, неговият наместник, директорът на банката Владимир Каракашов, е поддържал връзка с възложителите.

По-късно трето отделение на Разузнавателния отдел (РО-3, контраразузнаване), а после и ДС ще съберат информация, че след 1938 г. Куюмджийски е започнал целенасочено да изнася капиталите си от България.

Към Париж и Ню Йорк

В този период пътуванията на Куюмджийски до Париж зачестяват. През юни 1939 той основава заедно със сина си дружеството Societé financière pour l`Etranger, като в управлението влизат той, Андре Брюн и Пиер Жудон. Близо 20 години по-младият от Куюмджийски Андре Брюн е една от най-близките му връзки във Франция. Брюн е роден през 1905 г. в Париж, завършва право в Сорбоната и Мадрид и е адвокат към апелативния съд в Париж. Достига един от най-високите рангове в Малтийския орден на Франция. От 1932 до 1940 е мениджър на парижкия клон на Louis-Dreyfus, където вероятно и се запознава с Куюмджийски. През 1940 г. Брюн, подобно на Куюмджийски, ще стане офицер в OSS.

Едва ли предвид тесните политически връзки на Ангел Куюмджийски решението му да се премести във Франция е взето на сляпо.

Този доклад става причина полицията да открие дело срещу Куюмджийски през 1939 г. Източник: Комисия по досиетата Преглед на оригинала

В началото на лятото на 1939 г. срещу него е направена провокация от полицията в София. До околийския началник е пуснат анонимен донос, в който се твърди, че негов служител е споделил, че банкерът е платил 20 хил. лв. подкуп, за да бъде издаден по-бързо нов паспорт на сина му, тъй като старият е със сбъркано име. Този случай става повод срещу Куюмджийски да започне дознание и той е привикан и разпитан в полицията. Разследването прераства в досие.

В края на зимата на 1940 г. Куюмджийски и семейството му напускат за постоянно България и отиват в Париж. Те обаче са принудени да напуснат френската столица след навлизането на германските войски, за да отидат в Испания. През юли 1940 г. Анастасия, Ангел и Норберт Куюмджийски пристигат в Ню Йорк с кораб от Билбао.

С присъединяването на България към Тристранния пакт и приемането на законодателството срещу евреите досието на Куюмджийски е отворено отново и срещу него започва активна разработка. Той е преследван по няколко направления - "евреин", "масон" и представител на чуждите капитали. В началото на 1941 г. българските власти национализират имуществото му. С мебелите му са обзаведени задгранични представителства, избата му, в която има стотици бутилки френски вина, отива за стола на Министерството на отбраната. По-късно Куюмджийски ще обвини лично Добри Божилов за случилото се с имуществото му.

Сходна е съдбата на Societé financière pour l`Etranger в Париж, на което е назначен служебен администратор.

В Ню Йорк Куюмджийски живее в хотел Gotham на 5 авеню. През 1942 г. получава американско гражданство. При проучването му е взето предвид, че той активно е помагал на американската войска (дарил е голямо количество цигари, а също така и линейки). Имиграционните власти обаче имат тревожна информация за него - съществуват данни, че стои зад финансирането на атентата в Марсилия през 1934 г., когато изпратеният от ВМРО Владо Черноземски застрелва югославския крал Александър I Караджорджевич. Въпреки тази информация Куюмджийски получава американско гражданство. През септември той е назначен в като полковник в Управлението на стратегическите служби (Office for strategic services). Пред българи Куюмджийски ще сподели, че е бил взет в OSS, след като е изготвил анализ за икономическото състояние на Югославия.

Мисията "К."

Уилиям Донован, директор на OSS (1941-1945) Преглед на оригинала

Бившият банкер е произведен като полковник в OSS с конкретна цел. Това става по препоръка тогавашния заместник-прокурор на Ню Йорк Мъри Гърфин, който е мобилизиран като майор от OSS, където ръководи отдела за Психологическа война. Работата на Гърфин като прокурор в Ню Йорк се оказва решаваща, защото срещу освобождаването на мафиотския бос Лъки Лучано той осигурява подкрепа на американските войски от криминалните му връзки в Сицилия. В края на 1942 г. Гърфин ще представи до директора на OSS Бил Донован доклад с неизвестен автор (Петко изследователят Мангачев аргументирано предполага, че това е именно Куюмджийски), в който се представя план за извършването на преврат в България, в който да участват индустриалци, Иван Михайлов, близки до Цар Борис III и щаба на войската. Една от идеите в плана била САЩ да изкупи чрез турското правителство цялата реколта български тютюн и така да остави Германия без тази стока.

Пред директора на OSS Бил Донован майор Гърфин представя Куюмджийски като човек, който има силни връзки в правителството, генералния щаб и двореца, които САЩ могат да използват, за да "откачат" България от оста и тя да стане съюзник. Идеята е той да бъде изпратен под прикритие в Истанбул и оттам да осъществи контакт.

Ключова роля в мисията заема и бившият военен аташе в София Корнелиъс Джадуин.

Мисията в Истанбул не се ражда от нищото, а е продължение на усилията на САЩ да откачат България от Оста, започнали още през 1941 г. В тях дейно участие взима бившият директор на Американския колеж в София Флойд Блек (след 1940 г. директор на Robert College в Лондон), бившият пълномощен министър на САЩ в София Джодж Ърл

Въпреки че Донован се съгласява с плана, той е предупреден от резидента на OSS в Швейцария Алън Дълес, че мнението за Куюмджийски сред българската диаспора там не е добро. Той цитира свой източник, който го описва като човек с характерна "суета и показност", който е готов да подкупи всички, които могат да му помогнат в бизнеса му. "Нито един българин не би сътрудничил с него в подобна мисия." Въпреки тези опасения Донован одобрява плана за операция "К.", в която според някои източници Куюмджийски получава псевдонима Kiss.

Така през декември на 1943 г. в Истанбул пристигат майор Гърфин, полковник Куюмджийски и Джадуин. Тяхното официално прикритие е, че помагат на турското правителство във фискалните му реформи. Настанени са в хотел "Пера палас". Малко след пристигането им те са разобличени. Последователно германското, съветското, английското и българското разузнаване докладват за истинската цел на мисията. OSS прихваща информация от техен агент, че германският посланик в София Бекерле е информирал Берлин, че "Куюмджийски е представител на капиталистите, но е с ограничено влияние в България".

Въпреки това мисията продължава. Куюмджийски влиза в контакт с българския посланик Никола Балабанов, митрополит Андрей и други представители на българската държава, но преговорите боксуват. За да демонстрира влиянието, което има, бившият банкер дори "спира" временно бомбардировките над София, което впечатлява регентите.През януари 1944 г. Куюмджийски е извикан в Кайро, където присъства генерал Донован. От срещата им, за която изследователят Петко Мангачев подробно разказва, става ясно, че англичаните са против мисията.

Куюмджийски, разбира се, използва тайната мисия в Истанбул, за да нагледа и случващото се с имуществото му. В началото на 1944 г., когато мисията продължава, полицията задържа при Свиленград негов куриер, у когото са открити над 25 писма, с които иска информация и дава нареждания на подчинените си.

По време на Народния съд Балабанов ще се опита да защити дискретно княз Кирил и регентите именно с обяснението, че са търсили контакт с Куюмджийски.

Мъри Гърфин, зам.-прокурор на Ню Йорк, майор в OSS (1943-1944), съдия Преглед на оригинала

Сигналите, които Донован получава за поведението на Куюмджийски, зачестяват. Така например резидентът на OSS Ланинг Макфарланд пише, че полковник К. поддържа контактите си по изключително недискретен начин и е крайно приказлив. Мисията е прекратена. Куюмджийски представя обширен доклад до генерал Донован, в който представя политическата и икономическата обстановка в страната, прави анализ на основните фигури в управлението на страната, църквата и войската. Впоследствие той изготвя меморандум до Президента", който Уилиям Донован е трябвало да предаде на Рузвелт. По същество той съдържа предложение за военен преврат.

По-късно "мисия К" ще бъде определена като един от най-големите разузнавателни провали на OSS по време на Втората световна война и основна причина САЩ да изгради изцяло нова разузнавателна структура - ЦРУ.

Март 1944 година. Джадуин, Куюмджийски и Гърфин се връщат с военен самолет, излетял от Казабланка Преглед на оригинала

На 22 март 1944 г. на летището "Ла Гуардия" каца военен самолет от Казабланка, в който пътуват Куюмджийски, Джадуин и майор Гърфин. През април същата година в Детройт умира съпругата на Куюмджийски Настя, а в края на май Куюмджийски се уволнява от американската армия.

През 1954 г. той се жени за американската бизнес дама Хортанс Одлъм, която е собственик на луксозния магазин Bonwit Teller в Ню Йорк. Бракът им продължава по-малко от година.

Живот след войната

През годините след войната Куюмджийски живее между САЩ и Франция, като е основно в Париж. Там отсяда както в любимия му хотел Крийон, така и в жилище на бул. Енри Мартен.

Неговият син Норбърт ръководи европейския офис на американския производител на самолети и оборудване Rockwell International.

Кореспонденция на Куюмджийски от лятото на 1945 г. показва, че той е бил Истанбул където се е опитвал да реализира голяма сделка, при която България да продаде на САЩ голямо количество тютюн, което да бъде платено със "свободни" щатски долари, с които България да купи от САЩ "вълна, гьон и други, тенеке, син камък, камиони и т.н." След това той заявява, че е получил уверение от американските власти, че биха разрешили подобна операция и при положителен отговор от българските власти би започнал преговор с американските тютюневи фабрики за закупуването на българския тютюн. По същото време Владимир Каракашов и Арон Фридман отправят искане до българските власти да отидат до Истанбул, за да се видят с Куюмджийски, но получават отказ.

Куюмджийски има сериозни претенции към френските власти за Societé financière pour l`Etranger. Към момента, в който Андре Брюн и Куюмджийски контролират дружеството, активите му - основно акции в чужди компании, се оценяват на 1.5 млн. франка (което е около 650 хил. евро днес).

Германските власти не ликвидират дружеството, а го превръщат в основния холдинг, през който завземат еврейско имущество. Така създадена от Куюмджийска фирма се оказва собственик на едни от най-големите металургични заводи във Франция, мини и дори веригата магазини "Лафайет".

След войната Ангел Куюмджийски иска френската държава да му възстанови пълен контрол върху дружеството, включително и придобитото след 1940 г. Извършена проверка от френското министерство на финансите през 1956 г. обаче завършва със заключението, че претенциите са неоснователни и ако те бъдат удовлетворени, то това "може да бъде оправдано с това, което този чужденец е направил за нашата държава".

През 1946 г. Куюмджийски чрез адвоката си Дружелюб Дабев (който навремето е бил стажант на Йосиф Фаденхехт) отправя претенции към българската държава. Преговорите продължават близо две години. На Куюмджийски е разрешено да продаде на американската държава къщите си в София и Варна, а като обезщетение получава правото да задържи внесено розово масло в САЩ.

В комуникацията си с комунистическите власти бившият банкер многократно държи да се разбере, че обича държавата си и няма да играе срещу интересите ѝ, но едва ли това е единствената причина той да получи повече от задоволително обезщетение.

Информация от ЦРУ, която поставя под съмнение действията на Ангел Куюмджийски Източник: CIA Преглед на оригинала

От документ в архивите на ЦРУ от 1948 г. става ясно, че Куюмджийски е получил около 1.2 млн. долара и че най-вероятно се е поставил в услуга на българските или съветските служби.

Същата година ЦРУ прехваща дълго писмо на Куюмджийски до Спенсър Финикс (дългогодишен финансов аташе в Атина, където се е намирала централата на ЦРУ за региона), в което му разказва за това, че се е срещал с Иван Михайлов и двамата са обсъждали идеите му за независима Македония.

Източник: CIA Преглед на оригинала

Парадоксалното е, че комунистическите служби за сигурност са по-скоро пасивни по отношение на Куюмджийски. След 9 септември полицейското му досие автоматично прераства в ДС досие поради простата причина, че контактите със западния свят са проблем и за новата власт. Повечето информация за Куюмджийски идва от резидентурата в Париж, като става ясно, че той поддържа активни контакти с посолството, а освен това през 1948 г. БНБ е била готова да го упълномощи да води преговори от името на банката във връзка с външен заем

Под наблюдение е дясната ръка на Куюмджийски в София - бившият директор на Франко-българската банка Владимир Каракашов. В досието му става ясно, че през 1940 г., след превземането на Париж от германците, те са уведомили българските власти, че Каракашов е агент на френското Второ бюро (т.нар. военно разузнаване). В телеграмата има ръкописно отбелязване: "Вижте досието на Хюбер Дю Труши". Виконт Хюбер дю Труши е бил военно аташе във френското посолства, а освен това е влизал в управлението на някои от контролираните от Куюмджийски структури. Каракашков, сочат някои източници, е бил директор на "Юнион клуб", където са се събирали дипломати, банкери, бизнесмени и политици.

Разработката срещу инж. Каракашов е открита от Разузнавателния отдел, а после от управление "Държавна сигурност" към Дирекция на полицията. След 1944 г. разработката ще бъде продължена от ДС, която подозира Каракашов, че е американски, английски и/или френски шпионин.

Пред службите Каракашов заявява, че не поддържа контакт с Куюмджийски.

Инженер Владимир Каракашов, 1954 г. Източник: Комисия по досиетата Преглед на оригинала

Каракашов е следен от ДС до последните години от живота му. Разговорите му са подслушвани, а кореспонденцията му е контролирана. Ироничното е, че сред иззетите писма има и едно, изпратено от Куюмджийски, което остава тотално игонорирано от службите. То е подписано единствено с "Анжел" от Далас, Тексас. В него бившият банкер пише на Каракашов с молба от името на негов приятел дипломат, който щял да идва в България и търсел да закупи къща "като неговата в София и Варна". Има данни, че Каракашов е комуникирал с Куюмджийски и чрез кореспонденция, предавана от други дипломати.

Когато в края на 1963 г. ДС арестува българския дипломат Иван-Асен Георгиев в Москва по обвинение, че е бил агент на ЦРУ, той ще свидетелства (на по-късен етап от разследването), че е бил свързан с американската служба именно чрез Куюмджийски, който го е свързал с Кирил Блек (син на някогашния директор на Американския колеж в София Флойд Блек). Съвсем целенасочено ДС, която е изготвила подробен план за провеждането на процеса срещу Георгиев, решава да оповести публично информацията за ролята на Куюмджийски във вербуването на Георгиев.

Въпреки това от досието на Куюмджийски и от тези на хората от близкото му обкръжение не се вижда службите да са се развълнували от твърдението на Георгиев, че именно Куюмджийски е връзката му с американците. Ако въобще са вярвали в подобно твърдение.

Предпоследният документ от досието на Куюмджийски в ДС е обширна справка, от която става ясно, че той се е "хвалел, че се познава с Васил Коларов и министър Цола Драгойчева". Следващият документ е предложение за сваляне на делото в архив.

Къщата, в която Ангел Куюмджийски живее от 1958 до смъртта си през 1966 г. Източник: Google maps

От 1958 г. Ангел Куюмджийски живее в Далас, Тексас. Умира във военната болница в града на 4 юни 1966 г. Погребан е до съпругата му в Детройт.

Гробът на Анастасия и Ангел Куюмджийски в Детройт Източник: Mt. Elliot Cemetery

Година по-рано синът му сменя фамилията си на Кейууд - такава фамилия носят внуците и правнуците на Куюмджийски.

След като се пенсионира в началото на 1980 г., Норбърт се отдава на кулинарията и става собственик на най-старата таверна в САЩ - White horse tavern в Нюпорт, Род айлънд.

Норбърт Куюмджийски (1915-1985) Източник: ДА ''Архиви'' Преглед на оригинала