🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

20 въпроса: Мария Конакчиева

Мадам Конакчиева, душата на Френския институт в София, получи Националния орден за заслуги на Франция

Мария Конакчиева    ©  Лора Славова

Когато през 2021 г., Френският институт отбелязва своя 30-и юбилей със специално издание, проследяващо историята на тези бурни десетилетия в България, на страниците му се появява голямо интервю с Мария Конакчиева, пресаташе на Френския културен институт и жива легенда в обществения живот на София.

Всъщност ако има нещо, което обединява Франция и България в най-красива и запомняща се форма, това е именно Мария Конакчиева. Приносът на мадам Конакчиева, както е известна, беше оценен високо с награждаването й с Националния орден за заслуги на Франция преди няколко седмици. Високото отличие е признание за отдадеността на Мария Конакчиева към френската история, култура и дипломация.

Интересът ѝ към Франция и френската култура е запален от силната франкофонска общност в родния ѝ град Елена. Детегледачката на малката Мария е запленена от френския език и ѝ разказва вълнуващи истории на френски. За Мария Конакчиева именно културата е един от най-активно работещите "дипломати" в световен аспект и благодарение на дългогодишната си работа във Френския културен институт е убедена, че постига и най-качествени и трайни резултати.

Когато пристига от родния си град Елена в София през 60-те, Мария се озовава в центъра на активния социален, културен и нощен живот на група интересни хора, наследници на буржоазни фамилии. По онова време те крият своя произход, а Мария се гордее със своята фамилия и с франкофонската жилка.

Езикът на Юго, Превер и Пруст я среща с голямата ѝ любов - алжирския дипломат Хамза бен Амран. Става негова съпруга през 1967 г. и оттогава започва приключенският ѝ живот като съпруга на официално дипломатическо лице. Пътуват и откриват много заедно през годините. И там, по време на това пътешествие, Мария научава нещо важно, синтезирано най-добре от канадския писател Майкъл Ондатджи (автор на "Английският пациент"): "Ние сме част от всеобщата история, ние сме всеобщи книги. Ние не принадлежим на никого, ние не сме моногамни в нашите вкусове и опит. Всичко, което искаме, е само да ходим по земя, която не е картографирана."

Като какъв човек се определяте?

Волеви, динамичен и никога не изневеряващ на своето верую.

Нещото, в което вярвате абсолютно?

В моя опит през годините, който ми е пътеводна звезда. Всичко ново е забравеното старо.

Любимият ви момент от деня?

При заник слънце, когато всички мечти са възможни.

Най-голямото предизвикателство във вашата работа?

Много са. Винаги го има предизвикателството да убедя моите партньори. Но това е и работа над себе си.

Кое е вашето най-голямо постижение?

Това, че останах да служа 30 години за подобряването на френско-българските културни връзки (преди седмица бях наградена с престижния Орден за национални заслуги).

Как си почивате?

С любима книга в ръка и свежо питие.

Какво ви зарежда?

Ентусиазмът и идеите на другите.

Какво ви разсмива?

Остроумна фраза, но напоследък чувствам нужда от повече смях.

Какво ви натъжава?

Страданието, което е много често преекспонирано в медиите и допринася за засилващия се стрес при хората.

Какво ви вбесява?

Неуките и глупостта (аз съм родена и израсла в град Елена, където е родното място на Стоян Михайловски - "Напред науката е слънце").

Личност, на която се възхищавате?

Шарл дьо Гол, който показа, че големите личности променят света.

Кое свое качество харесвате най-много?

Умея да общувам и да създавам контакти, които са жизнено необходими в моята работа.

А кое никак не харесвате и бихте искали да промените?

Моята сприхавост, а понякога и липса на търпение.

Каква суперсила бихте искали да притежавате?

Да мога да се премествам от място на място, без да използвам самолет, кола или влак.

Последният подарък, който направихте?

Подарих книга свързана с творчеството на Джон Папазов (обичам и да получавам книги).

Израз или дума, която употребявате прекомерно?

"Мерси" и "извинете".

Къде бихте искали да живеете?

Адаптивна съм - навсякъде, където не е много горещо, много студено и много влажно.

Коя е последната книга, която прочетохте?

"Фердинанд Първи български. Един цар в безпокойните Балкани" (на френски, изд. 2021 г.).

Най-интересното място, на което сте били?

В Алжир, Долината на Мзаб, 5 селища от Х век със защитни кули и уникална градска структура, която е вдъхновявала много известни архитекти. От 1982 г. е част от Културното световно наследство на ЮНЕСКО.

Мото или цитат, близък до философията ви за живота?

"Мисля значи съществувам" - Рене Декарт.

Все още няма коментари
Нов коментар