🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

20 въпроса | Ралица Ковачева

   ©  Цветелина Белутова

Ралица Ковачева е доктор по журналистика и доцент във ФЖМК на СУ "Св. Климент Охридски", където ръководи профил "Международна журналистика" и магистърската програма със същото име. Въпреки натоварените дни, разкъсани между университета и работата ѝ като главнa редакторка на платформата за проверка на фактите Factcheck.bg, тя винаги намира време за футболни мачове и дълги разходки с кучето си. Името му Хиро ни подсказва, че е истински герой за Ралица Ковачева, която признава, че не може да намери нито една своя снимка без него.

Все пак неин самостоятелен портрет може да откриете върху книгите, на които е автор - "Новините от света. За смисъла и ползите от международната журналистика", "Център и периферия на европеизираните публични сфери" и "Медиатизираното измерение на външната политика" (в съавторство с Мария Нейкова).

Работила е като журналистка в радио FM+, БНТ, сред създателите на телевизиите Ре:ТВ и Би Ай Ти. Най-вероятно сте чели нейни статии и в "Редута.бг". Отскоро Factcheck.bg си сътрудничи с Meta - ще преглеждат съдържанието, отсявайки дезинформация и фалшиви новини.

Като какъв човек се определяте?

"Бягащата с вълци" (по едноименната книга на Клариса Пинкола Естес).

Нещото, в което вярвате абсолютно?

Не вярвам в нищо абсолютно, винаги се съмнявам.

Любимият ви момент от деня?

Събота следобед. Особено когато е слънчево и мога да се припичам на балкона.

Най-голямото предизвикателство във вашата работа?

Непрекъснато да се самонаблюдаваш, самопроверяваш и самоанализираш, да не си позволяваш да си пристрастен и предубеден. Това е ужасно изморително, но е абсолютно задължително.

Кое е най-голямото ви постижение?

Децата ми. Като всяка жена, която се разкъсва между работата и дома, особено ако работиш нонстоп, както журналистите, винаги съм се упреквала, че не съм достатъчно добра майка. Но вече са големи и се гордея с тях - умни, чувствителни, зрели млади хора.

Как си почивате?

Като не работя. Като не чета книги, свързани с работата ми. И като гледам футболни мачове, защото мога да съм колкото си искам пристрастна и предубедена, да крещя, да се радвам - това истински ме разтоварва.

Какво ви зарежда?

Разговорите с млади хора. Моите деца, студентите ми, колеги журналисти.

Какво ви разсмива?

Кучето ми. Казва се Хиро и като всяка акита смята себе си за човек, което често създава комични ситуации.

Какво ви натъжава?

Загубата - на хора, на доверие, на посока.

Какво ви вбесява?

Всичко, което е в разрез с професионалната ми етика и човешката ми съвест. Невежеството, некадърността, лицемерието, предателството.

Личност, на която се възхищавате?

Юрген Клоп. Защото се отдава 100% на това, което прави. И защото знае кога да сложи край.

Кое свое качество харесвате най-много?

Най-добрата ми приятелка казва, че на мен може да се разчита.

А кое никак не харесвате и бихте искали да промените?

Прекалената взискателност към себе си и към другите. Животът ми щеше да е много по-лесен, ако можех да се отнасям по-снизходително към несъвършенствата, мои и чужди.

Каква суперсила бихте искали да притежавате?

Да се телепортирам, защото обичам да бъда на нови места, но мразя да пътувам.

Последният подарък, който направихте/получихте?

Децата ми подариха грамофонна плоча. А аз на свой ред подарих на всички ни грамофон.

Израз или дума, която употребявате прекомерно?

Обаче.

Къде бихте искали да живеете?

Далеч от всичко.

Коя е последната книга, която прочетохте?

Винаги чета няколко книги едновременно. Последно прочетох "СССР и Източна Европа (1941 - 1989)" на Марк Крамер и "Трилогия" на Юн Фосе. Докато си разхождам кучето, слушам аудиокниги, последната беше "Червен глад" на Ан Апълбаум.

Най-интересното място, на което сте били?

Мач на "Ливърпул" на "Анфийлд". Само тогава, както и на протестите през лятото на 2013 г., съм се чувствала част от общност. Усещането да викаш, да пееш, да дишаш в синхрон с десетки хиляди хора е неповторимо.

Мото или цитат, близък до философията ви за живота?

Нямам философия за живота. Просто се опитвам да давам най-доброто, на което съм способна, и да пазя съвестта си чиста. Но имам любим стих от любимия си поет Борис Христов: "В живота винаги съм стигал до прозореца. И толкоз."

2 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
Нов коментар