Подкаст | Емил Ценов: Има и хора, които са цветни и забавни. Тях ги наблюдавам с особен интерес

Емил Ценов е едновременно е първият служител въобще на Американския университет в България, но и първият завършил (слушайте разговора с него, за да разберете как се случва това). В подкаста той разказва за маркетинга като професия и като научна дисциплина, колко струва да си изстреля човек едно "сателитче" в Космоса и как точно се маркетират мотори за сателити.

Ценов споделя, че когато се правят първите SAT изпити, средният резултат в Американския в Благоевград е по-висок от този в Harvard! Говори и за бранда "България" и как би подходил към развиването му; за писателската му кариера и какво го е подтикнало да хване перото. На тема стартъпи счита, че една огромна част от тях се провалят по една проста причина - че наистина не разбират пазарите и потребителите си, а често получават и лоши съвети от хора, които маркетират една от най-смешните за него концепции - т.нар. growth marketing (маркетинг на растежа).

България ще бъде такава, каквато ние си я направим

Разбира се, разговорът се фокусира и върху мечтата България и каква може да бъде тя. В този дух Емил заедно с още 300 души събират 32 000 лв и основават 15-годишни стипендии (известни като туитър стипендиите), които наскоро са раздадени на спечелилите талантливи деца на възраст между 7 и 18 години. Според Емил Ценов децата на България са най-голямото й богатство, така че трябва да инвестираме в тях, иначе въобще няма да си говорим за 2050 г.

Водещата Милена Иванова препоръчва книгите на Емил, които според нея се четат на един дъх - "Боговете на града" и "Коренелия" (на български и английски), както и The Green Tunnel (на английски).

Целия транскрипт на подкаста може да прочетете по-долу в статията.

НЕУМОРИМИТЕ е подкаст на Милена Иванова, създаден в партньорство с "Капитал": една мечта за това какво може да сме ние, каква може да е България благодарение и поради нас. НЕУМОРИМИТЕ е подкаст, в който ще чуете истории - през разговори с най-обикновени българи, пръснати по цял свят - прескочили безброй препятствия по пътя си, успели и успяващи. През споделените истории НЕУМОРИМИТЕ е един разказ за България - такава, каквато е, и такава, каквато може да е. Защото всички ние сме България, без значение къде сме.

Та откъде да започнем с теб, Емо? От маркетинга или от Виена?

"Волксгартен". Това е един от любимите ми паркове, който е описан в един друг мой разказ от сборника ("Боговете на града" - бел. ред.). Всъщност розата беше подарък от съпругата ми Ели за 50-ия ми рожден ден, аз не съм от тези хора, които си крият възрастта, в момента съм на 54, и беше наистина красив, хубав подарък. Ходим да я наглеждаме редовно, да видим дали е цъфнала, дали я поливат редовно и т.н. Но се държи чудесно. Това е наистина една чудесна инициатива на Виенската община, която е не само във въпросната градина, но също така и в "Шонбрун" и в много други градини. Човек може, така да се каже, да стане патрон на роза или, да речем, в някои случаи дори на пейка, като по този начин едновременно знае, че е допринесъл нещо и в крайна сметка го кара да се чувства добре. А общината събира немалки количества като приходи.

Да, Виена има този баланс между начин на живот и усет към красивото, и грижа за красивото. Баланса много добре са го намерили.

Какво най-много харесваш ти във Виена?

Виена беше един от най-първите градове, в които някога съм ходил, и това се случи през 1994 г., когато като студент в Американския (АУБГ, университет в Благоеврград - бел. ред.) спечелих едномесечна стипендия в икономическия университет тук, и ми направи много сериозно впечатление този град. Както ти каза, във Виена има баланс. И този баланс между история, съвременност, културата, която виждаш около себе си, но и фактът, че Виена винаги е била точка на претопяване на различни култури, на различни идеи, може би знаеш, че в един период, има една година в историята, 1912 г., мисля, когато тук са били на едно място на разстояние от 1 кв. км Сталин, Хитлер, Троцки, Тито, даже, мисля, и Георги Димитров е успял да се изживява тук по това време. Така че точно този тип, както казват на английски melting pot, е много интересно и много привлекателно като черта. Отделно от това, Виена е в средата на всичко, тук можеш да отидеш за 5 часа (с кола - бел. ред.) до Венеция, Мюнхен, Прага, Будапеща, до Краков, наблизо си до всичко.

За мен всъщност подвеждащото за Австрия и за Виена е, че те са немски говорещи, но всъщност по много категории са доста по-близо до центъра и Изтока, отколкото до Запада. Този melting pot дори като манталитет е подвеждащо, защото ако германецът не закъснява, австрийците може и да закъсняват. Ако германецът работи 50 часа на седмица, австрийците в петък следобед в 14:00 ч. затварят. Така че има едни такива оттенъци и нюанси от нещо различно от немското, което асоциираме с това, че говорят немски.

Не забравяй, че Австрия е била империя за разлика от Германия. Германия не се обединява реално до края на XIX в. Докато Австрия е инкорпорирала в себе си най-различни култури и малко хора осъзнават наистина колко голяма е била Австро-Унгарската империя, говорим за пространство от Хърватия до Украйна. Така че това е типично. Както казва Метерних, Балканите започват от Виднър Хауптштрасе (Wiedner Hauptstrasse).

Започнахме с Виена. Ти всъщност планираше ли да останеш там? Ти си се озовал във Виена, след като завърши INSEAD, което е 1999 г.

Завърших INSEAD в края на 1999 г., точно навреме да посрещна новото хилядолетие, и всъщност имах няколко оферти за нова работа, и една от тях беше във Виена. Понеже вече бяхме ходили там, бях изкарал този курс, бях решил, че ако мога, ще се върна в този град и това беше чудесна възможност.

Прекрасно място. Но планираше ли да останеш там, 23 години вече?

Не. Честно казано, в началото ти знаеш как се развива животът на професионалиста. Общо взето, ти отиваш там, където те води кариерното развитие. Просто при мен така се получи, че в един момент можех да разбирам и реших да остана във Виена.

Както ти каза, всъщност може би е добре да разкажа на слушателите как се разви кариерата ми. Аз завърших първия випуск на Американския университет в Благоевград. Всъщност бях първият човек, който някога е работил за този университет. Слушах преди няколко дни един от подкастите на един от твоите гости, в който той каза, че от малък е знаел, че иска да стане трейдър в Ситито. Аз за съжаление не бях толкова целенасочен с конкретна цел. Първоначално исках да стана журналист и исках да пиша. Това донякъде обяснява защо пиша книги сега, предполагам. След което, и това беше причината, след като завърших езиковата гимназия в Благоевград, да запиша английска филология в Софийски университет.

Винаги така се е получавало в живота ми, не знам какво е, съдба, карма или друго, така че да си имам работа с първи неща, неща, които се случват за първи път. Понякога аз съм директно въвлечен, понякога те ме въвличат във водовъртежа си, но примерно езиковата гимназия в Благоевград бях първи випуск, тоест тя се основаваше тогава. Не беше много ясно как точно ще протече. След като започнах английска филология, бях първи курс, когато станаха събитията с падането на комунизма. Тоест всичко беше тотално променено като програма учебна и т.н. Изхвърлихме руския, изхвърлихме история на комунизма и т.н.

След което всъщност ми се обадиха от фондация "Отворено общество" и ми казаха, че в родния ми град, в Благоевград, ще има нов американски университет и дали съм заинтересован да започна да работя за основаването му. Бяхме двама души - с една колежка, Маргарет Бързашка, която също беше английска филология. Така че аз съм човекът, който е организирал първите изпити на американския университет, вкарвал съм устава в съда за регистрация, имахме отговорност за настаняване на първите преподаватели и т.н. Така че и там бяхме първи, така да се каже.

Парче история.

Да, беше много интересно. След което всъщност започнах да уча в Американския университет. Взех стипендия и замразих английска филология за една година. Видях, че мога да се справям и с двете, и започнах да уча редовно в Американския и задочно английска филология. И всъщност аз бях първият човек, който завърши Американския, защото някои курсове от английска филология успях да ги прехвърля. След което всъщност в Американския се случиха някои доста интересни неща - пак за първи път, основахме първата студентска радиостанция, радио "Аура", заедно с Христо Грозев, който беше генерален мениджър, аз се занимавах с маркетинга, и с още доста хора, разбира се. След което получих стипендия от "Благоевград БТ", което беше най-голямото предприятие в системата на "Булгартабак". И всъщност започнах да работя за "Благоевград БТ" и да разработвам цигарени марки, включително и за експорт.

Занимавахме се с маркетинг на цигари, което беше изключително предизвикателство по това време, защото, когато ние почнахме, никой във фирмата нямаше елементарна представа от маркетинг. Тоест ние бяхме първото поколение от специалисти обучени в западен стил на правене на бизнес. Представи си - преди това всичките цигари, които произвеждаш, пазарът им е сигурен, цената им е ясна, дистрибуцията им е ясна. И в един момент всичко това се променя - защото идват западни фирми, огромни фирми като "Филип Морис", "Бритиш Американ тобако" и т.н., и ти трябва да се бориш с тях. Но най-голямата борба беше всъщност да убедиш шефовете си, които, да не забравяме, са от предишните поколения, т.е. тези, които са израснали във времето на комунизма и не са виждали нищо друго, че трябва всъщност да се отдели бюджет, и то немалък, за това нещо. Че трябва да изследваме пазарите, че имаме нужда от брандове. Беше много интересно, беше изключително предизвикателство, но мисля, че постигнахме отлични резултати.

Тоест да разбирам, че ти в маркетинга си се озовал случайно, но по някаква причина си избрал това да е професионалният ти път (маркетингът).

Не бих казал, че е съвсем случайно. Аз винаги съм се интересувал от много най-различни неща. А маркетингът е дисциплината в бизнеса, която обединява в себе си много други дисциплини - трябва да имаш знания от различни дисциплини - трябва да знаеш как се правят продажби, трябва да знаеш математика, трябва да си добър в статистиката, трябва да си добър психолог, трябва да разбираш психологията на консуматора, трябва да си добър комуникатор. И всичко това много ме привличаше като възможност за гъвкавост. Просто в маркетинга нещата много рядко се повтарят.

Има, разбира се, процедури и много хора и до ден днешен живеят със заблудата, че маркетингът това е да снимаш клипове на някой екзотичен остров със супермодели. И това се случва, но е рядкост.

Абсолютно. Може да бъде изключително досадна, ако я възприемаш като досадна, разбира се.

Ти всъщност започваш с "Филипс" след това, имаш няколко интересни включвания впоследствие, минал си през consumer goods, стоки за потребление, но аз искам да те препратя към едно твое по-скорошно включване, което е със сателити, разкажи ни малко за сателитите, в каква фирма беше попаднал и как се маркетират всъщност сателити?

Съвсем накратко да кажа, аз прекарах седем години във "Филипс", в домашни потреби, където отговарях за стратегията и за пазарните изследвания, след това изкарах още 7 години в ОМВ, където отговарях за маркетинга на маслата, моторни масла и индустриални масла. Всъщност фирмата, в която работех, фирма за сателити, тя не е фирма точно за производство на сателити, а за производство на сателитни двигатели, на пропулсия, както се нарича. Фирмата се казва Enpulsion и всъщност е базирана във Винер Нойщад, град на около 50 км от Виена. Фирмата е изключително интересна и въобще целият бизнес със space е изключително интересен и разбира се, много перспективен. По принцип ние произвеждахме двигатели за нано- (до 25 кг) и микро- (между 25 и 300 кг) сателити, като двигателите бяха базирани на изключително високи технологии.

Нашите двигатели използваха за гориво индий, използват метал със специален патентован процес, който се нарича Field Emission Electric Propulsion (FEEP). Всъщност научих страхотно много от тази фирма, тя беше много млада фирма, със средна възраст на персонала около 28 години, и когато аз се присъединих, средната възраст рязко скочи, което беше леко депресиращо да го видя, но това е ситуацията.

Това, което аз направих там, беше наистина да разработя маркетинга от самото начало - да поставя основите му. Ти знаеш, т.нар. 4ПИ (4P: Product, Price, Place, Promotion - бел. ред.), вкарахме нови продуктови структури, работехме върху бранда, върху т.нар. детайли, които обаче са изключително важни - да разработиш брошура, комуникационно видео. Всичките тези неща бяха изключително интересни, научих много, запознах се с изключително интересни хора, защото ние работехме с някои от най-големите фирми.

Колко струва да изстреляш сателит?

Колко струва? Кажи ми какъв сателит и къде искаш да го изстреляш. Наносателитите имат вкаран стандарт, производството им е стандартизирано - т.нар. куб сателити (с размери 10 на 10 на 10 см), това е като рубик кубче. Поради миниатюризацията на електрониката в момента, например сензори, или ако се направи наблюдение или някакви научни изследвания, в момента наистина можеш да изстреляш сателит, който е изключително малък, и не само можеш да го изстреляш, но има т.нар. ride share (споделено пътуване), т.е. можеш да го сложиш в ракетата на Илън Мъск, в SpaceX, в предишния SpaceX мисля, че имаше 25 сателита с наши двигатели. Изстрелват се в пространството и на съответната орбита го изхвърля, като механизирана ръка буквално го избутва навън. И съответно в зависимост от това какво искаш да правиш със сателита, ако имаш двигател, можеш да го придвижиш от една орбита на друга орбита. Примерно да наблюдава нещо друго.

И колко струва това удоволствие?

Много е сложно да се каже, но нека да кажем така - в момента дори с шестцифрена сума можеш да се оправиш. Тоест под милион и даже значително под милион, въпросът е какво точно искаш да направиш. И има вече много университетски програми, които вече правят свои сателити, които по-рано не би било възможно да бъдат направени и изстреляни.

Беше ти забавно със сателитите, но в момента си на друга вълна, която е собствен бизнес. Ще те закарам в собствения бизнес, но преди това спомена университети и това ме хвърля в амплоато ти на преподавател.

Какво те подтикна към това да станеш преподавател, на кого преподаваш, какво, къде преподаваш?

Първо да кажа какво ме подтикна. Всъщност винаги съм обичал да общувам с ученици, студенти. Докато бях студент в Американския, преподавах история и английски в Езиковата гимназия в Благоевград. През 2010 г. получих възможността да започна да преподавам в Webster University във Виена и започнах да преподавам международен маркетинг. Хареса ми много, явно и аз допаднах на студентите, защото ми предложиха пак да продължа и ми даваха все нови и нови курсове и всъщност съм водил курсове предимно в областта на маркетинга, от типа на international marketing (международен маркетинг - бел. ред.), маркетинг мениджмънт, стратегически маркетинг, но също така и реклама, иновации съм водил в няколко университета. Водил съм corporate foresight, което е предвиждане буквално на стратегическата ситуация за предприятия. Най-различни неща. Преподавам във момента в 3 университета, разбира се, в различни времена. В "Уебстър", в Университета за приложни науки в Кремс (IMC FH Krems), и в Университета за приложни науки във Виена (FH Wien), който е един от най-големите в Австрия.

А това какво ме кара да преподавам - хората които са преподавали, ще ме разберат. Преподаването е може би най-големият наркотик, в добрия смисъл на тази дума. Няма нещо, което да те накара да се чувстваш по-добре от това да видиш, че си казал нещо на някой, което ще го обогати, ще го развие. И още по-голямо удоволствие е да видиш, че те е разбрал.

А най-голямото удоволствие, разбира се, е, когато след години някой ти се обади, студент, и ти каже: "Вие променихте живота ми", и това се е случвало буквално. Защото идеята ми, когато преподавам, е не само да дам на студентите знания, това, разбира се, е много важна част, аз имам, бих казал, немалък практически опит и мога да им разкажа много интересни неща от практиката и да ги свържа с теорията, но това, което е много важно и което се опитвам да постигна, е да ги науча да мислят. Да ги науча да си задават въпроса "Защо? Защо се случва това около мен? Каква е причината за един феномен?". И в крайна сметка, ако си в маркетинга, трябва да си зададеш въпроса "кой има полза от това". И също така, ако работиш за фирма или за себе си, "Как бих могъл да го подобря? Как бих могъл да го направя да работи по-добре?". Аз съм твърдо убеден, че не можеш да направиш света по-добър, ако не си го разбрал. Първо трябва да го разбереш. Това е.

А студентите ти откъде са? На какъв език преподаваш, първо?

За съжаление немският ми не е на това ниво, че да мога да преподавам на немски, така че преподавам изцяло на английски. Но почти всички университети в Австрия имат англоезични програми. Университетите са най-различен профил. Примерно "Уебстър" е с изключително интернационален профил, като там мнозинството от студентите са от Централна Европа, има студенти и от САЩ. Преподавал съм на студенти от сигурно над 100 различни държави. В австрийските университети също има доста чуждестранни студенти, но там мнозинството студенти са от Австрия и Германия. През 2015 г. преподавах 2 месеца и в Шанхай, бях в клона на "Уебстър" и там преподавах изцяло на китайски студенти, което е съвършено различен тип преживяване най-малкото защото културните възприятия там са различни.

А би ли преподавал в България?

Всъщност аз съм водил няколко лекции в България и да, бих преподавал в България с удоволствие. Разбира се.

Какво ти е впечатлението ти като разлики и разбира се, ти си учил отдавна в България и тук по-скоро визирам Софийския университет, отколкото Американския, защото там си вървят нещата по американската система. Но като подход към образованието, това, което си срещнал, когато ти си учил, и това, което си срещнал впоследствие извън България като образование.

Подходът е много различен, аз, разбира се, не мога да твърдя в момента какво се случва в България, моите впечатления са от 90-те години. Но може да се каже, че българската и австрийската система си приличаха по няколко неща - едно от тях е примерно фокусът върху това да се запаметят факти, не толкова процеси и начини на работа, колкото факти. И трябва да кажа, нашата система беше удивително добра в това и спомням си, когато правехме първите SAT изпити в Американския университет, резултатът на SAT в Американския в Благоевград беше по-висок от този в Harvard, средният говорим.

Така че определено не бива да бъде подценяван и ефектът, който може да има тази концентрация върху фактите. Има някои системи, да речем скандинавската, която много повече набляга върху, както казах, начина на мислене, върху практичността, приложността. Тоест, когато учиш един предмет, да има начин този предмет да бъде директно приложен в живота - примерно, когато учиш математика, да знаеш как да сметнеш лихва или примерно как да си направиш данъците. Австрийската система започна донякъде да се променя в това отношение, въпреки че тук консерватизмът не е за подценяване, но да речем, появата на така наречените приложни университети (FH - Fachhochschule), които са с изключителна приложна насоченост, беше изключително важно.

Защото идеята е, че всеки такъв университет има някаква практическа насоченост в дадено поле - да речем, Университетът в Кремс е насочен към туризъм, Университетът във Винер Нойщад, който пак е FH, е насочен към технологии, много от колегите, които бяха във фирмата за сателитите, бяха от този университет. Университетът в Грац е насочен към хранително-вкусовата промишленост (ХВП), което е типично, защото този регион, Щирия, е много богат на ферми и най-различни селскостопански продукти. Така че вкарването на тези университети позволи създаването на специалисти, които веднага и изключително лесно си намират работа и всъщност могат много бързо да влязат в нея, като в същото време им дава много добро образование. Тези университети не са изцяло частни, не са и изцяло държавни - те са смесена собственост, държавата също има участие в тях.

От преподаването към книгите - ти всъщност си автор на три книги, "Боговете на града" и "Корнелия" - и двете са ми любими, много любими, "Корнелия" я изядох на един дъх, след като излезе. Ти спомена всъщност, искал си да ставаш журналист и от там ти идва връзката с писането. Но развий тази страна от твоя много шарен, не черно-бял профил.

Ами как да кажа - това, което е писано да се случи, ще се случи, ако вървим в посока карма, както е една от темите на "Боговете на града". Винаги съм обичал да пиша и всъщност ще бъда честен - една от причините да ме подтикне да започна да пиша "Боговете на града" беше, че гледах какви книги се появяват около нас. И трябва да кажа, че съвременната литература, нещо, което наистина й липсва, или поне това, което аз искам да видя, е история - искам някой да ме хване за ръка и да ме запознае с герои и с една ситуация, за да могат тези герои да се развият успоредно на ситуацията и ти да научиш нещо от самите герои.

Честно казано, малко ми е безинтересно, когато някой автор седне и започне на ми излива поток на съзнанието си. Това, разбира се, е много модерен похват, не бих казал съвсем нов, но страшно много хора го използват, но смятам, че читателят трябва сам да си направи изводите, а не да му ги набиваш в главата. Затова започнах всъщност да пиша разказите. След което реших да експериментирам - обичам да правя експерименти в различни области, затова написах и роман, "Корнелия". Като разказите "Боговете на града" са само на български, "Корнелия" е издадена като печатна книга на български и като електронна книга на английски. До известна степен бих казал, че за мен това беше експеримент в маркетинга, защото исках да видя как стои въпросът с книгоиздаването, защото аз издадох сам първите две книги. И исках да направя свой уебсайт, експериментирах също и с маркетинга на съответните книги.

И какво научи?

О, научих много интересни неща. Научих примерно, че не трябва да се бърза и най-важното нещо, човек трябва да работи с професионалисти. Ако работиш с дизайнер, трябва да работиш наистина с много добър дизайнер, слава Богу, аз намерих такъв. Ако работиш с редактор, трябва да работиш с наистина добър редактор, намерих и такъв. Така че това са много важни неща.

А последната книга е изцяло на английски, тя все още не е преведена на български, тя се казва "Зеленият тунел" (The Green tunnel), в момента се разпространява само през "Амазон", като печатно и електронно издание. Тя е много различна книга и е насочена към различна аудитория. В нея се разказва за хора, които живеят с едно генетично сърдечно заболяване, и как това заболяване понякога определя съдбите им - книгата не е за самата болест, тя не е фаталистична или тежка, или научна книга, въпреки че в нея има много научни факти, защото в нея разказвам и за развитието на лекарства за съответната болест и т.н. Но тя е за съдби - тя се разказва за хора, които са засегнати по един или друг начин, как това ги обединява и понякога раздалечава.

Ето така, пропуснала съм я, ще трябва да наваксам.

Понеже спомена, че трябва да работим с професионалисти, вече не мога да заобикалям темата - аз не се опитвам, но толкова много неща с теб могат да се говорят, че не мога да стигна до това. Както споменах в началото, ти вече имаш собствен бизнес и си решил да работиш за себе си и чрез твоя бизнес за други хора, но не като подчинен, а като движещ фактор. Ние всички в един или друг момент от живота си преминаваме през професионални метаморфози, а ти доста дълго си бил в корпоративния свят, какво те подтикна да стигнеш дотук? Аз като един бивш recruiter, защото и това съм работила, преди да стана банкер, това, което виждам в твоето CV, е корпоративен, корпоративен и след това минаваш към повече start-ups, по-предприемачески неща, но все още не твоите. И сега вече е твоето. Как стигна дотук и какво целиш?

Значи, ти много добре си го забелязала. Както казах вече и с книгите, аз обичам да експериментирам, честно казано, след толкова години в големи и сравнително големи корпорации не мисля, че мога да науча нещо повече. Мисля, че съм видял наистина всичко, което заслужава да се види. Както ти забеляза, минавах постепенно към стартъпи, забравих да кажа, че във "Филипс" няколко години работех и като IT Manager, така че познавам доста добре и света на софтуера и програмирането, въпреки, че самият аз не съм програмист, разбира се. Просто вече е дошло времето, когато мога да синтезирам този натрупан опит и да го приложа в практиката за себе си и за други фирми като консултант. Ти спомена за стартъпите. Това, което наблюдавам аз в момента, е, че една огромна част от стартъпите се провалят по една проста причина - че наистина не разбират пазарите, не разбират потребителите си. Тоест те имат чудесни идеи, много от тях са изключително добри инженери, изключително добри програмисти и т.н., но нямат представа как да развият свой собствен бранд, нямат представа как да направят дистрибуцията си или ценообразуването си и всички тези неща ги спъват.

И това е една от причините всъщност толкова много стартъпи да загиват всъщност на толкова ранен етап. Точно това се опитваме с моята фирма, Optimus Consulting, която между другото беше обявена вчера, така че ти си първият човек, с който разговарям след обявяването на фирмата. Но това е основната ни идея, просто да помагаме на бизнеси от всякакъв размер да подобрят маркетинга си. И другото нещо, което исках да кажа, понеже говорехме за стартъпите, покрай цялата тази екосистема на стартъпите и поради тази липса на компетенции в маркетинга, която вече споменах, се появиха и много опити тези хора да бъдат заблуждавани. Много е лесно, когато някой дойде и ти каже аз ще ти помогна да пораснеш с 500% за 1 година. Ама как? Ние ще направим това и онова, един страхотен уебсайт и т.н. Една от най-смешните за мен концепции, които съм чувал, е т.нар. growth marketing (маркетинг на растежа) - по принцип всеки маркетинг е насочен към растеж, никой не иска да губи пазарен дял, по принцип този термин е безсмислица, но се използва масово. Много хора правят чудесни пари от него.

Маркетинг на маркетинга значи

Лозунгът на фирмата ни е Marketing unchained и всъщност трябва да отбележа, че във фирмата работим с колеги, които също са преподаватели, но и с голям практически опит. Идеята ни е да предлагаме много практически решения, които обаче са основани на истински теоретически знания зад него.

Ами аз тук може би само бих вметнала, че твоят път е интересен, но когато аз бях в INSEAD, а сигурно и ти, всички ние, или голям процент във всеки случай, гонехме корпоративни кариери и това се случва, когато си млад професионалист. Но тогава ни казваха и аз тогава абсолютно не го вярвах, че 20 години след завършване статистиката е нещо от рода на 60-70% от завършилите INSEADса в собствен бизнес, предприемачи, по-големи или по-малки, това не го вярвах.

Но ето така. За по-младите слушатели в публиката, това е едно интересно наблюдение от чисто професионална кариерна гледна точка и няма нищо страшно и не трябва да се страхуваме от това. Когато сме млади и прохождащи, се страхуваме, а то всъщност е много хубаво. Да имаш шеф, след като свикнеш да си си сам шефът, става едно много сложно нещо.

Сега понеже каза маркетинг стратегия, аз в края на разговора искам да говорим за България, такава каквато може да бъде, и да си я представим през 2050 година, но то част от това е и маркетинг. Ако ти днес с магическа пръчка станеш шеф на не знам кой отдел, който отговаря за маркетинга на марката "България", кажи ми трите или петте неща, които би направил?

Чудесен въпрос, защото всъщност съм си мислил по въпроса и даже направих една публикация в LinkedIn, когато излезе един клип за България. Но имам един въпрос към теб:

Говорим за сегашния продукт България или за възможния продукт България? Това са различни неща

За възможния, защото ние с маркетинга винаги чертаем и рисуваме бъдещето.

Тоест казваш, че - защото първото правило в маркетинга е, че ако продуктът ти не е в ред, за съжаление каквото и да направиш, няма да успееш да го маркетираш.

Първото нещо, трябва да видим какви са основите на марката, на бранда "България" - кои са основните съставки на ДНК-то ни, като държава, и после трябва да разберем защо го правим. Да привличаме туристи, да привличаме инвеститори, защото това са различни неща. Тоест коя е целевата група, защо го правим това нещо? Тоест аз бих имал различни комуникации, но ДНК-то трябва да остане същото. Аз бих наблегнал изключително много, първо, на много стратегическото ни местоположение. България винаги е била на кръстопът - на цивилизации, на народи, и трябва да комуникираме на другите, че реално погледнато, ние се опитваме да вземем най-доброто от тази смесица на култури, народи, но също така и на бизнес - защото ние сме изключително важен бизнес партньор, т.е. и по дефиниция и другите, които дойдат при нас или инвестират при нас, също могат да попият от тази смесица.

Другото нещо, което бих направил, е бих говорил не толкова за природни красоти, защото това е лесно да се покаже, а и много други страни имат природни красоти, да бъдем откровени, Австрия също е много красива държава, изключително красива. Това са неща, които хората ги намират сами в интернет. Но трябва да кажем, че когато хората дойдат там, те се чувстват добре. Тоест трябва да създадем едно чувство на feel good, когато дойдеш там, дали е от храната, дали е от отношението на хората, дали е от морето, дали е от начина, по който се забавляваш или каквото и да било, въпросът е, че това чувство би трябвало да бъде комуникирано. Сега, когато говорим за бранд, говорим за сложна стратегия, така че...

Значи да те хвърля към един твой фб коментар и с него отиваме към мечтата за 2050. Емо, за хората, които не го познават, в него има едно таково тънко чувство за хумор и е винаги критичен, но конструктивно критичен, но този коментар мен ми направи впечатление, защото обикновено когато си идва в България, е по-скоро критичен. Та така, наскоро, преди около месец, бяхте в България и прочетох ето този коментар:

- Разликата между столицата и провинцията е станала потресаваща."

И така - мен всъщност коментарът за полицаите най-много ме удари по челото. Факт е, разликата е фрапираща, но като цяло е доста позитивен коментар. Представи си, ако на всеки 3 години така прогресират твоите коментари - и си представи това до какво ще доведе към 2050 година, да сме живи и здрави, каква може да е Българията, нашата, тогава, благодарение и на нас?

България ще бъде такава, каквато ние си я направим. То е очевидно. Между другото този коментар беше първо публикуван в туитър, където имаше много коментари по точките от него. За съжаление наистина това, което виждам, е, че ножицата между София и останалата част на страната, включително и по-големите градове, вече се разтваря изключително много и това е донякъде и естествен процес на централизация, който го наблюдаваме и в страни, като Унгария например, където Будапеща е 1/3 от страната. Разбира се, това не е добре за равномерното развитие на различните райони. И това е изключително важен урок за следващите управляващи.

Що се касае до полицаите, аз предполагам, че ти си виждала австрийски полицаи и как изглеждат. Така че в крайна сметка идеята на полицая е, ако някой престъпник открадне нещо и тръгне да бяга, да може да го настигне, а и да внушава респект. И точно затова има униформи, защото той представлява не само себе си, но и институцията. Тоест идеята е, че ти по всяко време можеш да отидеш и да потърсиш помощ от него. Не да те погледне накриво.

Да ти кажа един пример - много типичен за Австрия. Карах си аз колата, но беше и развалена лампичката за бензина. И точно на най-голямото кръстовище във Виена, при температура от -5'С и сняг, на мен ми свърши бензинът точно на кръстовището. Значи, аз седя на крайна лява лента, зад мен е час пик - говорим за 5:30 вечерта, отзад бибиткат хора и въобще, въпреки че те са по-малко склонни към бибиткане, отколкото в България, но да кажем. И аз се чудя какво да направя. Слизам, слезе един човек и се опита да ми помогне да избутаме колата през това кръстовище, което е широко 20 метра. В този момент мина полицейска кола, бяха не пътни полицаи, а полицаи от охранителната задача. Веднага спряха, двама от тях направиха заграждение, а останалите ме помолиха да седна в колата и ме избутаха на безопасно място. След което ми пожелаха приятен ден и си тръгнаха.

Ето такава искам да видя България през 2050 година. Това е.

Как ще го постигнем това нещо - това е отделен въпрос.

Трябва да ти кажа обаче нещо друго. Ние сега направихме един доста сериозен проект в туитър - стипендиите туитър, където аз съм доста активен в туитър, тук използвам случая да поздравя групата там, здравейте група, и всъщност покрай тази стипендия успяхме да съберем пари за 15-годишни стипендии, включиха се почти 300 души в стипендиите като дарители, като участници в самия проект, програмирахме цяла платформа, беше сериозен проект, който все още продължава. Но имахме интервюта с всичките участници в стипендиите, това са деца между 7- и 18-годишна възраст. Трябва да ти кажа, че след тези интервюта нивото ми на оптимизъм за България в следващите 20 - 30 години се покачи рязко. Защото наистина видях деца, които имат потенциала, но и желанието да бъдат различни и да избутат България в правилната посока. Почти всички от тях казаха, че искат да останат в България, че им харесва тук и че искат да живеят тук. Имаше едно момче, което беше на 15 години и ни каза: "Аз искам да стана полицай." И колегата, с когото правихме интервюто, го пита: "Добре, защо искаш да станеш полицай", той ни каза: "Защото смятам, че ако искаме да живеем в нормална държава, трябва да има ред в нея. Но аз ще бъда от добрите полицаи. Аз ще гледам законите да се спазват, няма да взимам пари и т.н." От една страна, е тъжно, че полицаите имат такъв имидж в младото поколение, но от друга страна, е добре, че младото поколение разбира, че нещата трябва да се променят. Това е.

И всъщност да завършим с това, благодаря ти, че ме подсети. Колко стипендии раздадохте и колко пари събрахте общо?

Беше много интересна цялата ситуация, защото всичко тръгна от един мой туит през декември месец, в който аз казах: "Дайте да съберем по 20 евро и да дадем стипендии на деца в затруднено положение, които обаче имат талант." И няколко стотин души казаха "ти го направи, ние ще се включим". И речено - сторено, направихме го с един приятел, който е много добър програмист, направихме уебсайт, направихме платформа за дарения и т.н. Всъщност отзивът беше страхотно бърз и много силен. Както казах, почти 300 души дариха най-различни суми, някои повече от 2000 евро, така че събрахме в крайна сметка почти 32 000 лева. Дадохме 11 пълни стипендии по 2400 лв. и 4 частични стипендии по 1225 лв. Така че мисля, че помогнахме на много деца да постигнат мечтите си и има деца наистина от цяла България и от различни етноси, както знаем, нашата държава е мултиетническа, така че е важно всички да бъдат включени, но също така от различни таланти, от спорт, до музика, литература, програмиране, история. Децата на България са най-голямото й богатство, така че трябва да инвестираме в тях, иначе въобще няма да си говорим за 2050 година. Няма да има смисъл.

Добре. Може да може да помогнем с подкаста. Тъй като доста хора слушат това в момента. Емо, поздравявам те за тази инициатива, поздравявам те за книгите, благодаря ти за времето, моля, всички слушатели да проверят в пространството "Боговете на града", както и "Корнелия" и The Green Tunnel, и ще се чуем и видим отново. Хубав ден.

Благодаря много за поканата, Милена, и хубав ден и на теб.