Подкаст | Джанфранко и Анна Киарини: България може да е перфектната малка, бутикова страна

"Качеството на един ресторант не може да бъде определяно от броя на харесвания в социалните медии. Качеството трябва да бъде дефинирано от обема качество, което ресторантът предлага, както и от броя на доволни клиенти спрямо тези, които може би не са доволни."

Днес Джанфранко и Анна са горди собственици, шеф-готвачи и управители на Dieci - бутиков ресторант в село Девино, недалеч от Велико Търново. Ресторантът се намира в сградата на основното училище на селото. В превод от италиански "dieci" означава десет - ресторантът сервира 10-степенно гурме меню за максимум 10 души, 5 дни в седмицата. Менюто включва 99% български продукти, а Шеф Киарини предлага ново сезонно меню 3 пъти в годината - пролет, лято и есен. Целта на дуото Киарини е да предложат един различен прочит и интерпретация на традиционни български храни, като в процеса се надяват да ги направят по-ценени от българите, а пък чужденците да се запознаят и разберат същността на българските храни. Ако има крайна цел, то тя е да поставят България на световната кулинарна карта. Може да звучи доста амбициозно, но със сигурност не невъзможно!

Град Елена: "Емилия Романя на България"

Неизбежно при разговор с шеф-готвачи основната тема е храната. Емилия Романя е известна в цял свят заради шунката от Парма (Prosciutto di Parma) и сиренето пармиджано. Според Джанфранко районът около град Елена е българският отговор на италианския район Емилия Романя - заради еленския бут, но и заради сиренето и кашкавала, които зреят в този проветрив район. Аз не знаех например, че вкусът на шунката от Парма има сладост, която се дължи на ябълките и кайсиите, с които хранят прасетата там. Покрай шунката и прасетата, Джанфранко споделя, че в Италия продуктите първо качество остават в Италия, за консумация от италианците, второто качество отива за износ, а третото - за храна на животните. Интересно отношение на една нация както към храната, така и към народа си, за която не е зле да се замислим.

Говорим за козунака, който според Джанфранко и Анна е много по-изчистен като вкус и прилича повече на френския бриош, отколкото на италианското панетоне. Научих и че тъй обичаният в старозагорския край хинап всъщност е жожоба! Говорим си за сладолед от сладки чушки, за 288 часовата ферментация на български арпаджик, както и за българските шипки, които се оказват много по мощни от китайските плодове годжи.

Говорим за устойчивост в кухнята и Джанфранко разказва как е възможно в един ресторант да се използва почти всичко - в "Диечи" отпадъците са едва 1.3% от всички продукти и материали. Покрай устойчивостта засягаме и темата с приготвянето на ферментирали храни. Джанфранко споделя тайната за ферментацията на меки зеленчуци, като например тиквички и твърди неща, като кори от диня. Говорим за трюфели, гъши дроб и редица български деликатеси, които според Джанфранко могат да поставят страната ни на световната кулинарна карта. Говорим за етикета "Произведено в България" и огромната група от отдадени хора в страната, които дерзаят етикетът "Произведено в България" да стане разпознаваем по света.

"Евтина" не трябва да бъде думата, която дефинира България.

България е красива страна и може да се превърне в луксозна дестинация. Какво трябва да се случи, за да минем от "евтина" на "луксозна" разбира се е друга тема и ние говорим надълго и широко за проблемите, както и за някои от възможните решения. Това, което най-много впечатлява и трогва Джанфранко и Анна, са човечността и щедростта на българите, откритостта и дружелюбността на хората. Качества, които за съжаление се срещат все по-рядко в света, в който живеем.

Време е българите да проумеят, че да си българин е яко

България привлича Анна и Джанфранко с това, че е част от Европейската общност, водещ пазар по отношение на технологии, безкрайно красиво място, което напомня на Италия отпреди 50 години в най-добрия смисъл на думата, тази Италия, която за съжаление вече не съществува. Това, което Джанфранко вижда днес е, че в момента, през 2022 г., българите имат достъп до толкова много свободно време и толкова много красота. Тези дадености не убягват от погледа на диаспората, пръсната по цял свят, и Джанфранко вижда как някои хора започват да се завръщат към България.

2050 година: България е перфектната малка, бутикова страна за живот

Българите трябва да си дадат кредит, да се потупат по рамото, според Анна. "Защото въпреки историята на България, потисничеството, всичките ужасни неща, през които сте преминали като народ, вие сте запазили своята идентичност, запазили сте религията си, запазили сте писмото си, наследството си. Това, че сте тук, е важно."

България. Бутик. Богата. Най-богата. Рай на земята. Човечна.

Такъв беше светът някога, място, на което няма нужда да загубиш човечността си, идентичността си, за да се наслаждаваш на плодовете на капитализма. Това може да бъде България през 2050 година според Анна и Джанфранко. И да, бъдещето може да бъде светло.

* Този разговор е проведен на английски език.