Цената на (без)действието

Авторите дават пример със скромната цел резултатите от PISA за всяка страна да се увеличат с 25 точки през следващите 20 години. (Това е значително по-бавно увеличение от това, което постигна Полша, подобрявайки представянето си на PISA с 29 точки от 2000 до 2006 г.). Ако тази цел се изпълни, стойностите на БВП на страните от OECD биха се увеличили с общо 115 трилиона долара до 2090 г. Така БВП на глава от населението се очаква да бъде около 25% над обичайното си ниво. Ако пък държавите достигнат резултатите от PISA на Финландия (най-добре представилата се страна) ползите биха били 260 трилиона долара. Франция например се очаква да има БВП от 3638 милиарда долара през 2042 г. Ако подобри образователните си стандарти обаче, и по-точно когнитивните умения на гражданите, БВП би бил по-висок с 111 милиарда долара. Според проф. Ерик Ханушек резултатите за България биха могли да се сравняват с тези на Турция, която би отчела ползи от над три хиляди милиарда долара, ако подобри представянето си на PISA с 25 точки.

"Тези резултати не казват как трябва да се променят училищата, но показват цената на бездействието", обобщават експертите.

С лист и молив 

"Да постигнеш високи резултати на PISA изисква значителни промени в образователната система", коментира за "Капитал" един от авторите на изследването - проф. Ерик Ханушек от Станфордския университет. Екипът му препоръчва на държавите да въведат високи стимули за училища, ученици и учители, които са постигнали успехи в работата или обучението си. Голям ефект според експертите имат и периодичните национални изпитвания и тестове, оценяващи представянето на отделните училища. Така училищната политика се децентрализира, дава автономия на учебните заведения и предлага на родителите широк избор от училища. Ханушек признава, че въвеждането на тези мерки варира в различните държави, но е категоричен в едно - "системата трябва да се стреми към по-високи резултати". Защото ефект върху по-доброто икономическо развитие дава само и единствено качеството на образованието, измерено в повече постижения на учениците, а не дължината на обучението или модернизирането на образователната среда (като например оборудването с компютри).

В доклада си авторите предлагат дори по-радикални мерки. Според тях реформата може да включва и политика по отношение на учителите - обучения на работещите в системата или, ако се налага, смяна на някои от тях. Друг начин една държава да инвестира в човешкия си капитал е да дава възможност на младите си граждани да учат в страни с по-добри образователни системи, но също и да им предлага шанс да се върнат след това в родината си.  

Както Ханушек и Вьосман отбелязват, "просто не е възможно да променим обучението за една нощ". Програмите за по-добро обучение в училищата изискват време да бъдат реализирани и да окажат влияние върху учениците. Подобрението пък няма да бъде видяно, докато по-добре образованите ученици започнат работа и вложат уменията и идеите си в развитието на страната. Ползите за икономиката обаче ще продължат да се проявяват и след края на реформата в образованието.

Именно заради това дългосрочните стратегии в никакъв случай не трябва да бъдат пренебрегвани. И това важи включително за периода на световна икономическа криза, когато политиките на държавите са обърнати по-скоро към актуалното състояние на безработицата. Изследване** на Световната банка от април миналата година показа, че кризата е възможност за промени в икономиката и образователната система. Въпросът е как ще я използваме.

*Hanushek, Eric A., Woessmann, Ludger (2010): The High Cost of Low Educational Performance. The long-run economic impact of improving PISA outcomes. Paris: Organization for Economic Cooperation and Development

**Бодевиг, Кристиан/ Морено, Хуан Мануел (2009): Образование и наука за растеж и конвергенция. Световна банка