Най-добър сред лошите

Кои са причините, които спъват развитието на Софийския университет, и какви са възможните им решения, опитахме се да обобщим по-долу.

Крайно време е държавата да си изясни какъв продукт иска да получи срещу субсидията, която дава на висшите училища. Университетът трябва да оптимизира администрацията си, за да направи работата на студенти и преподаватели една идея по-нормална. Да потърси съдействието на бизнеса при изготвянето на учебните програми. И да се опита да създаде мотивираща академична среда за студенти и преподаватели.

"Понякога зад дърветата много трудно можеш да видиш гората", казва проф. Иван Илчев по повод на това, че по-често се взираме в недостатъците, вместо да разпознаваме напредъка. За да стигнеш до гората обаче, трябва да си преправиш път през дърветата, не да ги заобикаляш.

Касичка без дъно

Лошото финансово състояние на СУ е резултат от грешна държавна политика и липса на мениджмънт

Представете си всеки месец да ви дават минимална заплата срещу това да правите нещо, което се подразбира, но нито има конкретни изисквания за вашата работа, нито някой я оценява. Не сте щастливи с възнаграждението и средата, в която работите, но за сметка на това получавате сигурни пари и без много-много да се стараете.

Подобно е положението с държавните университети в България. Правителството отпуска някакви средства, дава ги "на калпак" според броя студенти и не иска нищо в замяна. Така цел номер за тях едно става по-големият прием без критерии за качество. Ефектът е голям брой висшисти, неконкурентни на пазара, и преподаватели без нито една научна публикация. Софийският университет не е изключение от правилото. В последните няколко години висшето учебно заведение обявява извънредно четвърто класиране, за да попълни незаетите места. Количеството издадени дипломи все повече нараства, но не е ясно дали зад тях стоят и подготвени кадри за бизнеса. А най-видимата последица от неадекватното разпределяне на субсидията и лошото й управление вътре в университета е вечно недостигащият бюджет на СУ. Държавната му субсидия за 2011 г. е близо 38 млн. лв., собствените приходи - 34 млн. лв., като бюджетът е изначално заложен с дефицит от 8 млн. лв. Най-големите дългове на СУ са към Столичната община, от задълженията за събирането на смет.

"Не може броят студенти да е единственият критерий за държавното финансиране", коментира Руслан Стефанов, директор на икономическата програма на Център за изследване на демокрацията. Наистина предимството в този модел е, че парите следват студента, но разкриването на все повече свободни места занижава нивото и води дотам, че всеки, който успее да влезе, излиза без проблем с диплома. По думите на ректора на СУ Иван Илчев около 90% от приетите завършват следването си. В Западна Европа е обратно - още през първата година отпадат немалко студенти и продължават само онези, които са доказали, че мястото им е там и това е тяхното поле за развитие. Лесно можеш да се преориентираш и към друга специалност след първите няколко семестъра. "Това, което излиза на изхода, може да е по-качествено за българските условия, но за международните е абсолютно несравнимо", е мнението на Стефанов.

Според икономиста Георги Ганев, който преподава в Стопанския факултет на СУ, финансирането на бройка студенти ограничава университета и факултетите в това да имат собствена политика по отношение на набирането на студенти и тяхното обучение. Освен това факултетите не са финансово самостоятелни и нямат стимул да проявяват инициатива и творчество в привличането на приходи, защото те не остават при тях, а се разпиляват по останалите звена. В момента деканите на различните факултети решават каква част от държавната субсидия и от техните приходи да бъде заделяна за общия университетски бюджет, който пък след това преразпределя част от средствата на печелившите факултети към по-малко печелившите. Наистина има звена, които привличат по-малко студенти, но пък развиват важна научна дейност и тяхното финансиране трябва да бъде гарантирано. Но ако факултетите със собствени приходи не могат да разполагат с тях, няма как да имат стимул да се развиват.

Преподавателите недоволстват и заради начина, по който се разпределят средствата за заплати. "Индивидуалната работната заплата се определя само според броя лекционни часове и не се взима предвид броят на студентите в съответния факултет", коментира преподавател от Юридическия факултет, пожелал да остане анонимен. Според него се получава така, че едни  обучават и изпитват 250 студенти, други - 40, и това не се отразява на заплатата. Диференцирането заплащане наистина е нещо полезно, но не трябва да бъде въвеждано механично. Всъщност факторите, които определят възнаграждението, трябва да са много по-комплексни и да включват критерии като научна продукция и реализацията на завършилите студенти.

"Ако държавата иска да подпомага студенти, принципът би трябвало да бъде парите да следват студентите, дори и в частните университети, а на държавните да се даде възможност да определят входни такси с по-голяма гъвкавост", коментира Георги Ганев. Така университетите ще могат да събират по-големи приходи от по-търсените специалности, което сериозно ще се отрази на стимулите за развитие на материалната база, привличането на по-добър преподавателски състав и на самото качество на преподаването.

Ректорът на СУ Иван Илчев също е на мнение, че философията на финансирането на висшето образование и науката в България е сгрешена и дори я нарича разхищение на средства. "Финансирането идва на базата на надежди, а не на резултати", коментира той и е съгласен, че финансирането в момента няма никаква връзка с качеството и субсидията би трябвало да идва на изхода, а не на входа на висшето образование.

Няма спор, че образованието в България дълго време е недофинансирано. "Не може 20 години да си оставил човешкия капитал, от който зависи развитието на студентите, да се опитва да оцелява, вършейки всякакви други работи, но не и това, за което е призван, и да искаш с магическа пръчка това да дава световно знание", коментира Руслан Стефанов. Колкото и малко пари да отделя обаче, държавата трябва да има строга система на контрол върху това къде точно отиват те. Има нужда от ясна визия какъв точно трябва да е продуктът на университетите, по кои критерии се оценява той, доколко те се спазват и какви са последиците, ако качеството е ниско. Няма лошо например да има голям брой университети, но не всички от тях трябва да получават държавна субсидия и да издават дипломи без качествен контрол.

И майка, и баща

Другата спънка в модела на финансиране на държавните университети е управлението на средствата вътре в самото учебно заведение. Ректорското ръководство отговаря както за академичната, така и за финансовата част от управлението, често със спорен ефект. Разпределянето и изразходването на средствата не е достатъчно прозрачно, откъдето идват и съмненията за злоупотреби с имотите на университета и средствата за наука, за корумпирани преподаватели и бизнес с кандидатстудентски курсове и такси. Не е нито логично, нито ефективно ректорът да отговаря за всичко в университета. Много по-оптимално би било, ако има финансов мениджър, който да носи отговорност за приходите и разходите на учебното заведение и да има конкретни финансови цели, които да трябва да постигне за даден период от време.

Така университетът много по-лесно би могъл да развие своите собствени стопански резерви. "Колкото по-малко зависими сме от решенията на конкретни финансови министри, толкова по-силна преговорна позиция ще имаме когато евентуално искаме неща от тях", коментира Георги Ганев. Той дава пример с търсенето на средства от възпитаници на университета, което е огромна възможност за алтернативно финансиране. Идеята е учебното заведение да поддържа постоянен контакт с алумните си и да ги държи информирани какво се случва в университета. "Колежът в САЩ, който съм завършил, вече 20 години два пъти годишно ми изпраща списание за алумни, в което дискретно има формуляр за дарения. Все някой ден ще им пратя", разказва Ганев. Други алтернативни начини за привличане на приходи са развиването на дистанционното и електронното обучение и по-активното кандидатстване по европейски програми.

Министерството на образованието имаше идея да раздели управлението на университетите, но не получи необходимата подкрепа от всички ректори. Всъщност единствено Иван Илчев е съгласен с тази идея, но държи човекът, който евентуално ще се занимава с финансите на университета, да бъде "фигура с авторитет в колегията, например бивш финансов министър".

Образованието е скъпо удоволствие и повишаването на качеството му няма да мине без сериозни средства. Или както коментира преподавателят във Философския факултет Румяна Коларова: "Голямото условие, за да може да се проведе реформа, е целенасочена инвестиция, която да помогне на университета да се реорганизира. Не символични бонуси, а реални пари срещу реформа." Въпросът е обаче след тази инвестиция да има видими промени, които да се почувстват от студентите и преподавателите и да се отразят на качеството на обучението. Иначе университетът ще продължава да бъде касичка, в която години наред се пускат някакви стотинки, но така и не се събират достатъчно, за да си купиш нещо с тях.

Да се боксираш с Мохамед Али 

СУ изостава от състезанието с европейските университети 

Броят издадени дипломи все повече нараства, но не е ясно дали зад тях стоят подготвени кадри Фотограф : Николай Дойчинов

"Все едно да ме пуснат да се боксирам с Касиус Клей (рожденото име на Мохамед Али – бел. ред.)", отсича ректорът на СУ Иван Илчев и вдига рамене: "Как да се конкурираме с един шведски държавен университет, в който няма такси и който получава десет пъти по-високо финансиране от нашето?" Казва, че единственият начин, по който могат да отговорят на растящата тенденция българските кандидат-студенти да предпочитат чужди университети, е чрез качество на образованието. "Това се опитваме да правим в рамките на възможностите си", обяснява той.

СУ е може би най-видимият български университет в чужбина, който произвежда и най-разнообразни специалисти. Със сигурност е един от най-добре справящите се и в нововъведената рейтингова система за висшите училища в страната. Базовото качество на преподавателите е високо и особено в точните науки университетът е изградил школи с добри традиции. Има обаче една важна подробност – СУ отдавна не води състезание с останалите български университети. От него се очаква да се налага на европейски пазар, на който, изглежда, все повече се задъхва. "Основното предизвикателство пред СУ е, че губи конкурентоспособност. Няма желаещи, особено е силна конкуренцията на европейски университети. За много хора, особено за семейства, които не живеят в София, разходът да пратят дете в София или в Мюнхен е един и същ. При това положение ние се оказваме доста непривлекателни", коментира икономистът Георги Ганев, който е и преподавател в Стопанския факултет на СУ.

Доц. Орлин Спасов от ФЖМК разпознава този проблем като един от най-сериозните за университета, тъй като създава предпоставки за занижаване и на качеството на преподаване. "В резултат СУ е застрашен от провинциализиране", предупреждава той. "Университетът продължава да бъде номер 1 в страната, но по-скоро заради слабата конкуренция", признава ръководителят на катедра "Радио и телевизия" във ФЖМК доц. д-р Вяра Ангелова.

А да бъдеш добър сред най-добрите е съвсем друга битка, която изисква други усилия и инвестиции. Дали университетът произвежда качествен продукт на изхода може да се проследи през няколко фактора – как се реализират завършилите студенти, успява ли учебното заведение да бъде мост между тях и пазара на труда, стимулира ли формиране на предприемаческа култура и още как се развиват учените в системата и създават ли ново знание.

Има предпоставки извън университета, които отдалечават СУ от тази цел. Така например безсмисленото държавно състезание за финансиране на университетите на базата на брой студенти обезсмисля стремежа към привличане на качествени кадри. Тази технология обрича на преследване на количеството, а не на внимателно проследяване на това, от което има нужда пазарът. Друг проблем е, че университетът в крайна сметка наследява и дефицитите на средното образование. Негов ангажимент обаче е да има изисквания за това кой и с какви умения излиза от СУ. Както и да осъвременява учебните програми така, че да отговарят на скоростта, с която се развива бизнес средата. А в момента това се случва много бавно и те се правят на базата на това какво могат да преподават наличните преподаватели, разказва доц. д-р Вяра Ангелова. "Ето защо понякога трудно се догонват нуждите на пазара", коментира тя.

Усилията да се поддържа добра комуникация с българския бизнес, която да е от взаимна полза за двете страни, значително се разминават в различните факултети. Има специалности, които са със силна практическа насоченост и студентите нямат проблем да си намерят стажове още докато учат. Има и преподаватели, които са проактивни и се стараят да поддържат постоянна връзка с бизнеса. Има и компании, които са осъзнали ползата да инвестират както в подобрението на някои дисциплини, така и в развитието на конкретни студенти. Общото впечатление обаче е, че тази важна връзка между СУ и пазара на труда е оставена на самоинициативата, а не е целенасочена политика на университета.

"Едно от първите неща, които направи ректорското ръководство още със започването на първия мандат, бе среща с КРИБ (Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България - бел. ред.)", отговаря ректорът Иван Илчев на въпроса как университетът се опитва да поддържа връзка с бизнеса, за да знае от какво има нужда пазарът. Той посочва секторите, в които има най-добро взаимодействие - с IT, медийни, банкови, геологически и туристически компании.

Един от добрите примери е университетската програма на гиганта от IT сектора HP. Тя стартира преди пет години и обхваща и други учебни заведения в страната. Компанията поддържа добри връзки както с Кариерния център на СУ, така и с отделни преподаватели и представители на администрацията. HP осигурява и оборудване на Факултета по математика и информатика (ФМИ), а техни специалисти водят около 5 технически курса, които са част от стандартната учебна програма на студентите с IT профил. През изминалата академична година компанията е наела 27 кандидати от тази програма на работа, а в следващите месеци планира да отвори още около 30 места за завършили и завършващи млади специалисти. "Близкото партньорство с образователните институции е ключов фактор за успеха на компанията", коментира Зорница Янкова, директор "Човешки ресурси" в "НР България", и добавя: "Бизнесът трябва да може да влияе положително на учебните програми в университетите, като дава ясна заявка с какво младите хора могат да се реализират професионално на пазара на труда."

Не е такъв случаят обаче с една от най-желаните специалности в университета - "Право". Това е една от програмите с най-голям капацитет и респективно най-голям брой студенти. Юридическият факултет на СУ е институцията с най-стари традиции в областта. Миналата година Българският институт за правни инициативи (БИПИ) инициира пилотен рейтинг на юридическите факултети в страната (общо са 9) на базата на задълбочено изследване. В него СУ получи най-висока оценка, но то осветли и някои сериозни пропуски в качеството на образованието там. "Слабите места на Юридическия факултет на СУ бяха в три направления - липсата на практически ориентирани дисциплини, индивидуалната работа със студентите и административното обслужване", припомня Биляна Гяурова-Вегертседер, председател на УС на БИПИ. В проучването имаше и други тревожни констатации - анкета сред работодателите например показва, че им отнема средно между 3 и 4 години, за да компенсират дупките в образованието на току-що завършил юрист, скочил в практиката. "На практика те инвестират в още едно обучение", отсича Гяурова-Вегертседер. По думите й пазарът е пренаситен от юристи с различни нива на подготовка и не оправдава големия капацитет на тази специалност. Особено в Юридическия факултет на СУ, посочва тя, е огромен дисбалансът между студенти и преподаватели. Само отделните потоци са от по 300-400 души, а преподавателите там са от "пътуващите професори" (тези, които изнасят лекции и в други университети). Как при такъв обем от хора можем да говорим за индивидуална работа със студента и достатъчно упражнения, така необходими в практиката?

"Очакванията към големите университети, разположени във или около ключовите икономически и културни центрове в Европа, е да бъдат двигател за промени в икономиката, културата и начина, по който се правят информирани публични политики", смята Боян Захариев, програмен директор "Образователни политики" в институт "Отворено общество". Тези университети трябва да бъдат източник на иновации, техни преподаватели да са част от водещи международни екипи за научни изследвания, да бъдат в центъра на обществено-икономическия и културен дебат.

Умиращият дух на Алма матер

Академичната среда в СУ е проядена от конфликти

Едва ли когато бившият вече преподавател по социология в СУ Венелин Стойчев започва работа в университета с идеалистичните представи как ще обучава млади кадри и ще развива научната си кариера, е знаел, че ще попадне в апатична среда от незаинтересувани преподаватели и студенти, които просто гледат да отбият номера често и извън рамките на закона. Сблъсъкът с реалността обаче не закъснява. През юли 2009 г. той не допуска до изпит студент четвърти курс, защото не е постигнал необходимите резултати на предварителния тест. Студентът се оплаква на тогавашния зам.-декан (сега декан) на Философския факултет Димитър Денков, който му нанася оценка много добър (5) по въпросния изпит. След като студентът лично се хвали, че е намерил друг начин да мине предмета, Стойчев изисква проверка по случая от деканското ръководство. То констатира превишаване на правомощията от страна на зам.-декана и дори благодари на преподавателя, че е предотвратил допускането на грешка. Констатацията се оказва формална - ректорът на СУ Иван Илчев лично решава да признае оценката на студента по думите на Стойчев, "защото в противен случай университетът можело да бъде съден и да търпи финансови загуби". (За подобни нарушения се носи отговорност по Наказателния кодекс, в разрез са и със Закона за висшето образование.)

Случаят не свършва дотук. Венелин Стойчев решава да го направи всеобщо достояние, срещу което една от студентските организации възразява, защото "подрива духа на разбирателство и академична свобода". Стойчев подава оставка. "Напуснах заради липсата на общност", разказва той, все още учуден от реакцията на студентите и от отдръпването на колегите си, които не са го подкрепили в желанието му законът да се спази. Жалбата му до прокуратурата също остава само на хартия - оказва се, че оригиналният документ от изпита липсва и случаят се прекратява.

"Когато един без усилие получи 5 и си решава проблема чрез връзки, каква е мотивацията на останалите?", пита риторично Венелин Стойчев. За него държанието на отговорните лица показва пълен отказ да бъдат провеждани политики и да се мисли в посока образование.

Случаят му показва колко далече от истинския академичен дух е атмосферата в СУ. Вместо да търси качество, университетът замазва грешки на хора от ръководството. Затваря си очите пред нечестни (и престъпни) практики и бяга от отговорност.

Най-лошото е, че подобни случаи оказват пагубно влияние върху студентите и преподавателите, които са влезли в университета с истинска цел и кауза. Много от тях се демотивират, започват втора работа, заминават в чужбина или губят интерес към случващото се в СУ. Амбициите на студентите се изчерпват с бригадите в САЩ, а на преподавателите - с бизнес проектите им. "В СУ работят хора, реализирали се много пълноценно като преподаватели и изследователи, но като частни лица, а не като представители на университета", коментира преподавател, пожелал анонимност и допълва: "в СУ досега по-ефективно действа принципът да се спасяваш поединично."

Тези, които остават в университета, пък често са принудени да работят във враждебна среда с тежки конфликти. "През последните години ограничаването на ресурсите допринесе за прекалено напрягане на атмосферата и засили конфронтационните тенденции", разказва преподавател от университета и допълва: "Често придържането към академичната етика е последното, което е на дневен ред." Не е тайна например, че преподаватели, които имат спорове или несъгласия с ръководствата, често търпят негативни последици, като например по-малко часове или лоши зали.

Софийският университет не полага и усилия да задържи или привлича най-добрите кадри, в резултат на което много талантливи учени отиват в други университети или в неправителствения сектор. "Вместо това полека-лека СУ започна да се пълни с кадри, идващи по линията на протежирането, а не на качествата си. Зоната на посредственост опасно се разшири", коментира доц. Орлин Спасов от Факултета до журналистика и масова комуникация (ФЖМК).

Доц. Вяра Ангелова от ФЖМК добавя и още един аспект. "Студентите също са част от мотивацията на преподавателя. Те ходят на работа, а не на училище, още от втори курс и ние ги разбираме, но как да си мотивиран да преподаваш, когато студентите ти физически ги няма", казва тя.

Като се прибавят и на пръв поглед елементарните, но съществени за функционирането на един университет елементи като академичната дисциплина, достъпът до световни бази данни, актуална литература и технически ресурси, работата на студенти и преподаватели още повече се усложнява.

"Модерен европейски университет – без компромиси по отношение на качеството, с достатъчно добра материална база и с адекватно заплащане за положения труд." Така младият преподавател Николета Даскалова описва какъв иска да бъде университетът, за да продължи да се развива в него. Засега Софийският университет по-скоро не е тръгнал в тази посока и тя се оглежда за други възможности.

Синдромът на гишето

Бюрокрацията се е настанила удобно в структурата на СУ и спъва ентусиазма за реформи

През лятото на тази година Красимира* завършва Философския факултет на СУ. Взима си държавните изпити с отличие. Още обаче си чака дипломата. И няма да я получи заедно с колегите си през декември заради административно недоразумение. Оказва се, че учебният план на специалността, в която Красимира се обучава, е бил променен в края на нейното следване и програмата, по която учат следващите випуски, е различна. Различен е и броят на кредитите, необходими за завършване на образованието. Вместо обаче да изчислят оценките на Красимира по плана, по който е преминало обучението й, администрацията на факултета автоматично ги пресмята по новата програма. И така предметите, които е взела тя, се оказват недостатъчни, за да завърши. Служителите на "Учебен отдел" не й дават разумно обяснение защо се е получило така. Красимира твърди, че не е единствената с подобен казус и други нейни колеги са изпаднали в същата ситуация. Връщайки се назад, тя си спомня следването си с безкрайно висене по опашки пред кабинетите на университетската администрация и спорове с изнервени служители, които се губят в огромния набор от документи, уверения и справки, които трябва да издават.

И студенти, и преподаватели признават, че университетът е тромава структура, която напомня на държава в държавата по обхвата и размера на бюрокрацията. Питайте произволен студент за фигурата на "секретарката" от администрацията на СУ. В някои факултети тя е митологичен образ, който всява ужас и респект, и е по-популярна сред учащите от редица професори, тъй като от нейното благоволение в по-голяма степен зависи изчисляването на кредитите, необходими за успешното завършване на образованието. Може би сравнението е излишно, но все пак това явление е непознато в западните университети, където за подобни цели отдавна функционират електронни системи.

В СУ от началото на тази година работи такъв софтуер СУСИ-4, като намеренията на ръководството са до следващата учебна година всички плащания на студентите да могат да се извършват електронно. "За индивидуалните документи обаче винаги ще има опашки, те не могат да се предвидят", вдига рамене ректорът на университета Иван Илчев, уточнявайки, че една заверка на документ отнема на служителя около 10-15 минути работа.

На фона на недоволството на студентите, които все чакат пред някоя врата за някакъв документ, бройката на административния персонал на СУ съвсем не изглежда малка. Към септември 2011 г. на щат са 1230 служители от такъв характер срещу 1741 преподаватели. Ректорът на университета Иван Илчев твърди, че числото подвежда и едва 400 души от тези 1230 са всъщност администрация. Останалите са помощен персонал, който се грижи за охраната и чистотата в институцията и прилежащите й имоти. "Броят беше паднал съществено, но през 2010 г. направихме едно изчисление и се оказа, че излиза изключително скъпо да наемем фирма за почистване и охрана и пресметнахме, че ако наемем хора за това, пестим около 250 хил. лева годишно", обясни още Илчев.

Според преподаватели проблемът с администрацията на университета не е толкова в размера й, колкото в неравномерното й разпределение в структурата на СУ. Доц. д-р Орлин Спасов от Факултета по журналистика и масови комуникации дава пример: "На много места административният персонал абсолютно не достига. В някои факултети например една секретарка обслужва едновременно четири катедри. Студентите непрекъснато се редят на дълги опашки. Администрацията често е изнервена и не се отнася особено любезно към тях. Ниско заплатени, служителите най-често са силно демотивирани. Някои от тях са изключително натоварени, като в същото време работата им е много отговорна. Други почти нямат ангажименти и четат вестници. Тези дисбаланси могат да бъдат коригирани."

Ректорът Иван Илчев уверява, че вече е направена оптимизация на администрацията във факултети, към които има по-слаб интерес на студенти. Така например във Физическия факултет работят 40 души по-малко от 2007 г., като в бройката влизат както преподаватели, така и служители. По подобен начин се подхожда и в Химическия и Биологическия факултет, където деканите са взели решение да обединят техническия персонал в някои лаборатории.

Често обаче дори малките стъпки за оптимизация на учебния процес се случват бавно и трудно и с много съпротива, а какво остава за по-смелите реформи. Бюрокрацията се е настанила удобно в самия начин на вземане на решения в университета. Изборът на ректор е типичен пример за това. Той се гласува от общо събрание на академичния състав, без да бъде взето предвид мнението на държавата, която финансира университета, както и на пазара (бизнесът и студентите), които пък имат съответните очаквания и изисквания към образованието.

Друг пример за тежката (и безумна) бюрокрация са конкурсите и изпълнението на обществените поръчки. Процесът е толкова муден, че се стига до абсурдната ситуация един факултет да поръча гъби за дъска и след две години чакане да получи такива за баня. Или пък се прави поръчка за няколко броя флаш памет, които пристигат година и половина по-късно, като стойността им вече е много по-различна. (Да, и двата случая са реални.) Дори за подобни дребни неща се иска подписът на ректора, което още повече ги забавя.

Преподавателят от катедра "Политология" на Философския факултет доц. Румяна Коларова прави любопитно сравнение. Според нея по структурата си и начина на взимане на решения СУ напомня на ЕС. Университетът се ръководи от Академичния съвет, в който всички факултети са равностойно представени. Колкото повече са факултетите, толкова по-трудно става изработването на единна стратегия. Те имат разнопосочни интереси и подобно на страните - членки на ЕС, сред тях също има малки и големи, стари и нови, "богати" и "бедни", такива, към които студентите проявяват все по-голям интерес, и такива, които имат проблем с интереса на студентите, но за сметка на това имат силен изследователски потенциал. "Все още не е изработена формула за взимане на решения, която да дава конструктивен баланс", коментира Румяна Коларова. И добавя: "Ясно е, че има нужда от реформа, но при такава структура доминиращата тенденция е била запазване на статуквото и конюнктурни пробиви. В Академичния съвет има нужда, но няма ресурс за налагане на стратегия."

*Името е сменено

Автор : Мария Димитрова Преглед на оригинала