Спасяване от кризата. Епизод пореден

Ако се съди по представените през седмицата от министъра на финансите Симеон Дянков 43 мерки за справяне с кризата, първоначалната паника и объркване започват да се разсейват: предложенията в списъка са на обща стойност 1.3 млрд. лв. Това на практика почти решава проблема с липсващите приходи. Много от идеите не са нови (като приватизация и дълг), други са непопулярни – като предложението за увеличаване на ДДС до 22%. Има и такива, които не носят реален фискален ефект, а са по-скоро конкретни предложения за подобряване на бизнес средата. Не липсват и спорни, както и популистки намигвания.

Какъв ще е крайният вариант на правителствения пакет антикриза ще стане ясно най-рано в неделя. Причината е, че все още текат совалки между икономическия екип на ГЕРБ, синдикати и работодатели, на които се предлагат нови, отхвърлят се вече обявени мерки и повторно се смята очакван ефект. Допълнителен хаос в системата внася и фактът, че все още няма единна позиция, която да се споделя от всички министри.

Едрите неща

Без да се вземат мерки за затягане на фискалната дисциплина, дефицитът в бюджета в края на годината ще достигне около 3.5 млрд. лв. (а по най-песмистични прогнози 4 млрд. лв.), или около 5.2% от БВП. Управляващите от ГЕРБ се опитват да свият дупката в държавните финанси около 2 млрд. лв., или под 3% от БВП.

Събирането на милиард и половина няма как да се случи с козметични промени от рода на рязане на парите за дрехи на администрацията. Затова и основната част на преговорите между правителствени икономисти, синдикати и работодателите са фокусирани върху едрите мерки с голям ефект. В работния списък на Дянков като такива са приватизация, увеличаване на ДДС до 22%, рязане на разходи, бърза продажба на емисиите по Протокола от Киото. Част от тях като по-висок ДДС ще донесат бързи пари, от други постъпления ще дойдат едва през 2011 г. Такива са продажбата на 51% от "Топлофикация - София". Бавна е и процедурата за отдаване на концесия на големите инфраструктурни обекти като летища, пристанища и магистрали. Това, че подобни стъпки отнемат време, съвсем не означава, че не трябва да се правят. Те ще донесат приходи точно в момент, когато държавата трябва да мисли за стимулиращи икономиката мерки - евентуално да свали данъци и осигуровки, да осигури съфинансиране по еврофондовете и т.н.

Не е ясно от кои обекти за приватизация са се отказали управляващите само за една седмица, но сега постъпленията, които са заложени от продажбата на миноритарни държавни дялове, са 150 млн. лева. Това е три пъти по-консервативна сума в сравнение с предишните прогнози за 500 млн. лв. 

Според правителствени източници може да се стигне и до още по-радикално орязване на разходите, като се въведе 10% буфер в бюджета. А това означава, че всички държавни ведомства (с изключение на трансферите за здраве и пенсии) ще разполагат с по-малко пари не само за заплати, но и за други текущи и капиталови разходи. От тази мярка се спестява повече - близо 660 млн. лв. при 150 млн. лв. заложени сега (които идват основно от рязане на пари за заплати, допълнителни възнаграждения и облекло). По-големите съкращения на разходите на държавата ще осигурят на финансовия министър и повече комфорт при преговорите с колко и дали да се увеличи ставката на ДДС. От средите на депутатите на ГЕРБ се чуха и абсурдни предложения за по-голямо от 2 процентни пункта нарастване.

Орязването на парите на администрацията ще работи и като стимул за подобряване на нейната ефективност. За разлика от досега има политическа воля под заплахата от съкратен бюджет, повечето министерства да махат хора, а не да режат механично заплати. След заседанието на Министерския съвет тази седмица стана ясно, че с изключение на няколко ведомства останалите не са извършили заложената още в края на миналата година 15% оптимизация на администрацията. А и в част от министерствата все още има незаети щатни бройки, а заплатите се разпределят сред останалите чиновници.

Една от основните критики към управляващото мнозинство е, че при най-малката индикация за конфликт е готово да махне с ръка и даде на заден или да направи изключение. Тук такова се прави единствено за Министерството на вътрешните работи. Случайно или не, това е ведомството, чиито служители първи показаха нагледно, че бързо се организират на протести, и то не без подкрепата на своя министър. Само преди седмица натискът от страна на работещите в системата на МВР и армията накара правителството да се откаже от още една своя предишна идея - държавните служители да започнат да си плащат сами осигуровките. Предложението трябваше да е елегантна алтернатива на двупроцентното увеличение на здравната вноска. Решението претърпя поредна метаморфоза. На държавните чиновници им се размина, а увеличението на вноските бе отложено за 2011 г. Дори и тогава обаче такава мярка ще е неприемлива, тъй като след една година и да има икономическо възстановяване, то ще е крехко.

Икомиката, глупако

Една от най-оспорваните идеи е тази за поемането на допълнителен дълг, който да подкрепи фискалния резерв и дори (по искания на някои работодателски организации) да се използва за изплащане на просрочените плащания на държавите към бизнеса. По оценка на финансовото министерство те са на обща стойност 600 млн. лв., но според бизнеса по-вярната сума е близка до милиард. Сам по себе си дългът не може да се харчи, защото ще задълбочи дефицита в бюджета. Затова и първоначалната идея бе задълженията на държавата към компаниите да бъдат изкупени от Българската банка за развитие (ББР). Тя на свой ред да набере нужния за това ресурс на чуждите пазари. В процеса на дискусии тази идея бе изоставена, тъй като сега интерес към вземанията на частния сектор са проявили и търговските банки. Пречка това да се случи досега беше нежеланието на държавата да се ангажира с признаването на дължимите суми към фирмите. Според източници от финансовото министерство искането на бизнеса за регистър на задълженията към фирмите е получило по-голяма подкрепа. А веднъж признати и придружени със съответния сертификат, чрез който държавата се ангажира да изплати дължимото до определен срок, фирмите ще могат да търгуват своите вземания. Това ще отпуши кредитирането и ще повиши ликвидността на частния сектор.

По ред причини управляващите засега са решили да не поемат допълнителен външен дълг. Най-важната от тях е, че дошлите наготово пари ще отварят апетит за повече разходи. А липсата на стимули за оптимизация означава и стопиране на реформата в администрацията.

Технология на преговорите

И ако дотук организацията изглежда стройна и под контрол, не такава е истината под повърхността. Преговорите между Дянков, представители на работодатели и синдикати започнаха оптимистично. Впоследствие обаче оставиха впечатлението, че важните решения се отлагат. Според участници в преговорите целта на министъра е да тупа топката до последно с идея да спечели на своя страна като съюзници социалните партньори. Причината е, че непопулярните (но нужни) предложения на Дянков срещат все по-голям отпор сред останалите министри. Последният пример е бързата смяна на мнението дали да се приватизира НДК или не. Само ден след като сградата попадна в списъка на дружествата, които трябва да се продадат, министърът на културата Вежди Рашидов отсече: "НДК няма да се продава."

Допълнителна доза хаос внесоха и гръмките искания за намаляване с 15% на държавната субсидия за партиите. Нетният ефект за бюджета от подобна мярка ще е едва 7.5 млн. лв. Синдикатите предложиха още една спорна идея - за замразяване на цените на газа, тока, парното и водата поне до края на годината. Замразяване при пазар едва ли е разумна идея, но посоката е вярна - държавата и независият регулатор трябва да гарантират, че не прехвърлят загубите от държавния енергиен сектор в цените за бизнеса и крайните клиенти. Такива гаранции в момента няма - точно обратното. 

В старанието си да бъде убедителен в аргументацията си "за" повишаването на ДДС, самият премиер Бойко Борисов спечели приз за най-абсурдна антикризисна идея: "Ако се приеме увеличението на ДДС, може да кажем – националната телевизия, националното радио, всяка фирма, която няма да вдигне цените с два процента, да й дадем безплатна реклама."

Верни на своя стил, от ГЕРБ предложиха и няколко робинхутовски идеи за радост на обикновените избиратели. Такъв е данък лукс, за който дори и управляващите признават, че няма да има фискален ефект. А участвали в дискусиите с правителството разказват, че това е била цената за запазването на плоския данък.

Как ще се случи

Повечето мерки изискват много промени в нормативната база, включително ревизия на Закона за бюджета. За да минат по-бързо и в пакет, всички изменения ще бъдат прокарани чрез нарочно създаден за целта закон. Извън тези по-скоро технически подробности – антикризисната програма на правителството трябва да има много конкретни мерки и срокове на изпълнение, както и малко по-дългосрочна визия. Защото това, което виждаме досега, е, че решенията се взимат на база "тридневен анализ", а на четвъртия ден отпадат.