Въпрос на дълг

Издаването на дълг на местния пазар обаче изсмуква ресурс от икономиката, който иначе може да отиде за кредитиране и да помогне да се задвижи колелото на растежа. Затова повечето идеи гравитират около външните пазари, където обаче дебнат и повече неизвестни.

Пласирането на емисия еврооблигации (такива в чужда валута и пласирани на външен пазар) като начин за финансиране на назряваща дупка в бюджета не е нова идея за кабинета "Борисов". Този вариант се завъртя в обращение и в края на миналата година, когато вече беше ясно, че се върви към дефицит, макар и малък. За тази година правителството остави вратата за набиране на външен ресурс отворена, като допусна в закона за бюджета възможност за нов външен дълг до 600 млн. евро.

На дискусията през седмицата по предложените мерки позицията "по-скоро държавен дълг вместо ББР" бе защитена от Асен Ягодин, изпълнителен директор на Пощенска банка и заместник-председател на управителния съвет на Асоциацията на банките в България. Той обясни пред "Капитал", че в момента има засилено търсене на български ценни книжа поради изключително ниския държавен дълг като процент от БВП. По данни на БНБ от седмицата публичният и публично гарантиран външен дълг на България е 12.2% от БВП към края на януари. "Това се оценява от потенциалните инвеститори, което е видно от рекордно ниската рискова премия по нашите облигации. В момента тя се движи около 160 базисни точки над Euribor или германските книжа", каза Ягодин и подчерта, че преди да се мисли за емитиране на дълг, е необходимо да се изчака и да се види какъв ще е ефектът от допълнителните усилията да се намалят разходите и да се увеличат приходите в бюджета.

Според Красимир Катев, бивш заместник финансов министър от кабинета "Сакскобургготски", моментът е изключително изгоден да се емитират еврооблигации и трябва да се действа бързо, защото в момента лихвите са ниски. "Повечето анализатори очакват към края на годината лихвите да започнат да се вдигат, така че според мен сега е моментът да се търси максималният размер, да се действа агресивно."

През седмицата анализаторите на Raiffeisen Research отчитат

Силно търсене

за еврооблигации на страните от Централна и Източна Европа. Проблемите в еврозоната, породени от свръхзадлъжнялостта на Гърция, насочиха погледите на инвеститорите на изток, където традиционно по-рисковите правителствата имат по-ниски фискални дефицити и доста по-нисък дълг към БВП. От повишения апетит към риск вече се възползва Румъния, която пласира облигация за един милиард евро и даде индикации, че може да търси нова емисия. Полша, Латвия, Украйна, Беларус и Русия също планират излизане на международните пазари.

Според Raiffeisen Research негативните новини, свързани с Гърция, не са имали досега някакъв негативен ефект върху облигациите на страните от региона. "Към момента по-скоро не виждаме влияние на гръцката криза върху българския дълг", коментира и Ягодин.

В момента България има две външни дългови емисии, едната от които е в евро и падежира през 2013, а другата е в долари и следва да бъде погасена през 2015. Според Емил Аспарухов, директор "Финансови пазари" в ING Bank в София, предвид падежите на двете еврооблигации е по-добре евентуалният нов дълг да е с матуритет от поне 6 години. "Тя ще запълни част от кривата на доходността на държавния ни дълг и ще има ценоопределяща функция за бъдещи частни финансирания", коментира той.

Според неговите оценки една емисия от около 300 млн. евро би постигнала доходност от 4.50-4.80%, или около 210-220 базисни пункта над съответния лихвен суап (инструмент, чрез който рискът по плащане на лихвите може да се отдели от този по плащането на главницата). Това е значително по-малко от доходността на петгодишната облигационна емисия, пласирана от Румъния преди две седмици, която продаде еврооблигациите в размер на 1 млрд. евро при доходност от 5.17%, което е 268 базисни пункта над съответния лихвен суап. Емисията бе записана в рамките на 3 часа, като стойността на поръчките надхвърли предлаганото количество почти пет пъти. Според Аспарухов, ако емисията еврооблигации се пласира от ББР, без държавата да застане зад нея, тя няма да бъде достатъчно атрактивна, понеже това би ограничило обхвата от потенциални външни инвеститори. "Тя може да е успешна, но ще оскъпи разхода с едно 30-40 базисни точки", добави той.

Вероятността евентуалният български дълг да се пласира на ниска цена не се споделя от всички обаче. Според анализатор от банковите страни, ако страната не предприеме предварително мерки за овладяване на бюджета, преди да тръгне към емитиране на дълг, може да изпрати изпрати тревожен сигнал към пазарите и това неочаквано да оскъпи разхода за емисията. Иначе казано, това може да бъде разчетено като признание, че държавата се готви да влезе в нови дефицити, вместо да реже разходи. А предвид очакваната дупка в бюджета от близо 1.5 млрд. лева само за първите два месеца това неминуемо ще раздуе дефицита в края на годината и ще ни "сближи" още повече със съседна Гърция.