Защо там преподават различно

Втората разлика е в максимално и действително гарантираната независимост на преподавателите в САЩ от всякакви възможни влияния – включително тези на държавата, на корпоративните интереси, дори на собствените им началници в университета. Това е пряко следствие на основополагащия принцип на самата държава САЩ – вярата в способността на свободните хора непрекъснато да подобряват живота си, стига възможностите на силните на деня – били те властници, богаташи или началници, да се месят и разпореждат с живота му, да бъдат удържани в някакви разумни и ненакърними граници.

България не е държава, построена на този принцип, и това непосредствено се пренася и в начина на организация на висшето образование. То се доминира от държавно финансиране, държавни стандарти, държавни поръчки, държавни акредитации.

От разликите в принципите на строежа на системите на висше образование в САЩ и в България неминуемо следват и значителни разлики в стила на преподаване. Една от първите, които се набиват на очи, е относителната широчина на обучението в САЩ и относителната стесненост на това у нас. В САЩ, където целта е да излязат възможно най-образовани хора, една от основните роли на университетите, съответно на преподавателите, е да насочат студентите към онази сфера на знания и евентуално развитие, която най-много им импонира, в която техните собствени качества са най-добри и вероятността да постигнат най-много знания е най-голяма. В САЩ е възприет моделът на либералния колеж, в който понякога дори до четвърти курс даден студент не е длъжен да се определя каква специалност учи и дори е стимулиран чрез самите изисквания за дипломиране да взема курсове от най-различни области. Той взема тези курсове по свой избор и със свое темпо, пробва различни предмети и преподаватели и непрестанно получават съвети от преподавателите и от специализирани консултанти за това какви възможности има пред тях. Преподаването е организирано по начин, който дава възможност на всеки студент да достигне до знание по свой собствен, най-подходящ за самия него път.

В България си избираш специалност преди още да си студент и излизането от този път е, меко казано, сложно. От самото начало на първи курс биваш обучаван в тесните граници на специалността, изискванията за по-общи и универсални знания са силно закърнели. За бакалавъра по икономика в България е просто физически невъзможно за четири години да се дипломира и да е взел курсове по история, философия, естествени науки, изкуство и поне още някоя хуманитарна дисциплина. В Америка никой не може да получи бакалавърска степен, без да го е направил. Съответно там преподавателите така строят курсовете си, особено уводните и общите курсове в съответните полета, че да могат да инкорпорират хора с най-различни предпочитания, наклонности, умения, заварени знания.

Второ следствие на разликата в изходните принципи на висшето образование между България и САЩ е в подбора. В България все още е значително по-трудно да влезеш в университета, отколкото да го завършиш. Подборът е на входа и изходът не е от кой знае какво значение в условията на вече споменатата липса на мерене на крайния резултат. Държавата дава поръчка за някаква бройка дипломанти за еди-коя си специалност и задачата на университета е да подбере кои измежду желаещите ще получат тази диплома. Съответно преподаването е относително лежерно, понякога направо формално, разчита се на подготвеността на самите студенти и фетишът е самата диплома накрая. Максимата, че приетият веднъж за студент няма как накрая да не завърши с диплома, отдавна вече е народна мъдрост.

Не така стоят нещата в САЩ. Там обратната монета на дадената значително по-голяма свобода на студента да се развива по избран от него път е непрекъснато затягащият се подбор. В САЩ лесно се влиза и трудно се излиза от университета и от съответната степен. Оценките носят значителна информация за способностите на студентите и целият преподавателски и изпитен процес взема под внимание този факт. Моят спомен за докторската програма по икономика, в която бях, е, че след поне три официални и много неофициални момента на отсяване със степен доктор се дипломираха по-малко от половината от групата, която започнахме. А нашият университет далеч не се славеше като някой от най-стриктните в това отношение. Има програми по икономика в САЩ, за които предварително се знае, че от започващите студенти диплома ще получат под 20%. Този подбор е непрекъснат и безкомпромисен и е една от най-големите отговорности на преподавателите. Те не само са длъжни да дадат знания на хората, но и да подберат най-подходящите хора за тези знания. И имат съвсем ясния интерес да го правят, защото именно по този начин е най-вероятно резултатите на дипломантите на пазара на труда да са добри и университетът да се ползва с престиж и ресурси.

Със споменатите дотук примери не искам да звуча сякаш единият стил на преподаване непременно и във всичко е по-добър от другия. Но определено са различни. И ако в едната система се налагат разтърсващи реформи, другата може да е един от ориентирите. Но не бива да се забравя, че само резултатите на изглеждащата по-добре система не могат да се имитират. За да бъдат постигнати, е необходимо да се следват основополагащите принципи на строежа й. В този смисъл "разтърсващи" би трябвало да означава "из основи".