Ивайло Калфин: Партиите и обществото да не се страхуват

Какво да направи правителството според вас?

- Премиерът Бойко Борисов да вдигне телефона на президента Саркози и да му каже: "Уважаеми приятелю, 30 или 50 български роми едва ли са заплаха за огромна Франция. Ако български граждани са нарушили правилата, има законов ред, по който това нещо да бъде установено. И моля те, не говори и не обобщавай за етническия или национален произход на тези хора, защото България не е страна, която заплашва Франция с миграционен натиск." Това означава добри връзки, а не да се снимат, да се потупват по рамото и да измерват гърба на министър-председателя с педи. Важното е да може, когато има подобен проблем, българският премиер да вдигне телефона и да получи съответното отношение.

Участвахте в дебата в Народното събрание по доклада на премиера за участието на България в решенията на ЕС. В отговор на някои от забележките Бойко Борисов беше саркастичен с БСП, отбеляза дъвката на Емилия Масларова.

- Това беше много показателно. Премиерът монотонно изчете едно докладче от шест страници, пълно с общи приказки и констатации без никаква конкретика. Колко жалко, ако това са приоритетите на България за цяла, и то тежка и наситена година в ЕС. А накрая се появи пък в залата и се оплака, че дебатът не се водел както трябва. Тон за обсъжданията се задава от правителството и от управляващите. Подобни теми трябва да се обсъждат дълго и многостранно от Народното събрание, а не с хулигански език, който в Банкя сигурно върви, но е срамен за българския парламент.

В кои случаи България не е защитила достатъчно националния си интерес в ЕС?

- Тя първо не го е формулирала, за да го защити. Страната ни понякога има странни и неразбираеми действия. За първи път Европейската комисия започна с голямо удоволствие и усърдие да прилага новите си правомощия за контрол върху българската икономическа политика. Ние правим точно обратното на това, което правят европейските страни. Когато миналата година те увеличаваха публичните разходи, за да омекотят намаленото търсене, ние ги намалявахме, с което преохладихме икономиката и голяма част от фирмите катастрофираха. Прехвърлихме част от плащанията за догодина. Тази година пък точно когато заседаваше Съветът на ЕС и сваляше ограниченията в разходите, защото европейските страни започнаха да ограничават разходите си, ние актуализирахме бюджета и увеличихме три пъти дефицита. Освен това през три-четири месеца променяме прогнозата за финансовата си рамка. Страх ме е, че България от страна, давана досега за пример заради финансовата си политика, ще стане пак за пример, но за това как се прилага европейският контрол. И защо се съгласихме фондът от 750 млрд. евро за подпомагане на икономики в затруднение да бъде само за членки на еврозоната? Ние чрез европейския бюджет участваме косвено в гарантирането на тези средства, без да имаме правото да получаваме от тях. Къде е логиката? И защо поне не се чу, че имаме различно отношение? Защо България е подписала писмо за смяна на методиката за изчисление на дефицитите, така че да не се признават за дефицити публичните средства, които се разходват в пенсионната система? Доколкото ми е известно България няма намерение, няма и средства да подсилва пенсионната система, особено в капиталовата част, с публични средства. С действието си предизвикахме много острата реакция на германския финансов министър, на френския финансов министър. Къде беше българският интерес? Защо го направихме?

Може би това ще се отрази положително на българският дефицит?

- Няма. Ние не правим публични разходи за капиталовата част на втори и трети стълб на пенсионната система. Няма такива пари и такива планове. Имам чувството, че някой е звъннал на финансовия министър да подпише едно писмо, а той дори не е прочел какво подписва. Само че по подобен начин се изгражда представа за страна, която не знае какъв й е интересът и как да го защитава.

А вие участвате ли по някакъв начин в подготовката или дискусията около т.нар. президентски политически проект?

- Аз не знам на какво се казва президентски проект. В никаква подготовка не участвам. С президента поддържам контакти, виждам се периодично. Участвам в организацията и провеждането на тези публични дискусии, които държавният глава започна от миналата година. Те трябва да дадат алтернативно мнение по редица важни политики - здравеопазване, образование, социална политика. В момента подготвяме подобен публичен дебат по икономическите алтернативи на това, което се случва в България.

И какво мислите по тази тема?

- Ние излизаме извън рамките на това, което прави ЕС. Навличаме си допълнително внимание и контрол върху нас и постигаме обратния резултат. Големият проблем не е във фискалната политика, а че правителството не говори за икономическа политика. Това са темите в последните месеци в ЕС - къде европейските държави инвестират и малкото публични средства, за да са конкурентоспособни след края на кризата. За България това не се знае. В началото кабинетът твърдеше, че няма да се занимава с инфраструктурните проекти на предишното правителство, а започна с тях, ама май не е съвсем сигурно дали ще ги реализира. Изгонихме едни инвеститори за АЕЦ "Белене", сега търсим нови. Няма ясна, структурирана икономическа политика, в която да знаем как си представяме българската икономика. У нас се води една счетоводителска политика, при това доста неуспешно.

Дали в българската политика има място за президентска партия?

- Не мисля, че президентът ще тръгне да прави нова партия, а и няма нужда. Това, от което има нужда, е гражданското общество, неправителствените организации, по-малките и по-големите партии да са активни, да не заспиват и да не се страхуват. Правителството компенсира слабата си политика със злоупотреба със силовите инструменти на властта. Това трябва да се преодолее. В една държава, която се развива нормално и свободно, няма място за политически страх. Трябва да се стимулира обществото, медиите, хората, които мислят, да обсъждат политиката и нейните алтернативи. В България има много място за това. Правителството все по-трудно прикрива некомпетентност и лоши резултати в управлението. И това, което прави президентът, е полезно в този смисъл.

Мислите ли, че след края на мандата му президентът има място в БСП, в политиката?

- Трудно е за един човек, който е стигнал до най-високия пост в държавата, да има пред себе си голямо предизвикателство. Аз в никакъв случай не мога да говоря от името на Георги Първанов. Това е негово решение. Той е във възраст, в която би могъл да се занимава с политика, но въпросът е свързан с хоризонта пред него, след като е стигнал до най-високото място в държавата и е реализирал два мандата там.

А за вас предизвикателство ли е да се кандидатирате за президент от името на левицата например?

- Много е рано да се говори за такива кандидатури. Най-напред има нужда левицата да се консолидира. Надявам се, че следващите президентски избори ще бъдат конкуренция не на политики, защото държавният глава няма правомощия да ги определя, а на виждания за тип политика. Едното е хулиганското подвикване на футболното игрище и в парламента, а другото е разговор, и то с максимално широк кръг хора по сериозни въпроси. Не си представям изборите само като кастинг за достойни личности. А дали аз лично бих се включил в това, ми се струва, че е прекалено рано да се говори. Не е сега моментът за тези решения. Изключително интересно ми е да работя в Европейския парламент и в личен план се чувствам достатъчно удовлетворен.