🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Имаш една година живот

Или как закриването на клиники отново се отложи

Дневник    ©  асен тонев
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Закриването на 50 от общо 430-те болници в България без малко да стане с наредба, която беше обнародвана в Държавен вестник в края на миналата седмица. В последния момент новият здравен министър Стефан Константинов отложи действието й за след една година, като отлагането ще стане с нова наредба за съответната наредба и за една друга наредба.

А сега отначало. Всичко това щеше да е забавно, ако не ставаше въпрос за поредния нормативен абсурд в здравния сектор. Като например онзи законов текст, според който европейската здравна карта по закон е задължителна при пътуване в чужбина, но пък никой не я иска, защото няма европейска държава, в която тя да е задължителна. Или идеята да се увеличи здравната вноска и след това отмяната й.

По същия начин предишният министър Анна-Мария Борисова завеща на наследниците си, а те с корекции публикуваха документ, според който от пазара от следващата седмица щяха да отпаднат всички многопрофилни болници, които нямат 60 легла, и всички специализирани, в които няма 30. На практика това са повечето клиники по малките градчета и голяма част от частните болници.

След протестите на лекарите и пациентите, разбира се, новият министър отстъпи и отложи затварянето за след една година. Неправителствените организации на лекарите от своя страна все пак дадоха наредбата под съд във Върховния административен съд.

Така на практика значи, че и през следващата година в България ще работят пак толкова болници, колкото и досега, и че поне засега няма да се измерва качеството на лечение, а показатели, които нямат общо с пациентите. И още нещо – че поредният опит да се закрият клиники пак беше непохватен и безполезен.

Легло ми дай

Броят на леглата не беше единственият критерий за попадането на болниците в черния списък. Лечебните заведения трябваше да имат и съответната апаратура, което все пак е добре. Освен това те трябваше да имат наети по договор и нужния брой лекари специалисти. В наредбата обаче е залегнала категоризацията на болниците, според които освен легла и лекари те трябва да изпълняват и определен брой процедури. Изискванията към всички болници и медицинските стандарти са изключително завишени и в крайна сметка почти не съществува начин повечето от тях да ги изпълнят. В документа има странни текстове – ако болницата е голяма и многопрофилна (с поне четири отделения), тя трябва да има хирургично отделение с поне пет легла. Ако е специализирана хирургична, където се предполага, че ще има по-малко оперирани, трябва да има поне 30 легла.  

Освен това съществува и разграничение между видовете болници. Ако болницата е в населено място, което е окачествено като труднодостъпно, голяма част от изискванията към клиниката не важат и тя продължава да съществува.

Допълнително чрез наредбата здравното министерство вменява на болниците, които са със смесена държавно-общинска или с общинска собственост, да извършват медицински дейности. Например – за да съществуват трябва да създадат патологоанатомично отделение без легла, спешно отделение за диагноза до 24 часа и отделение по трансфузионна хематология, където да се извършват кръвопреливания. Проблемите в случая са няколко – броят на патоанатомите в България е 78, а кръвните банки са много по-малко от броя на областните градове. Например към тази в Плевен се обръщат почти всички болници в Северозападна България.

Освен това лечебните заведения със смесена собственост трябва да осигурят отделение по съдебна медицина.

Целта на цялото това упражнение е да се затворят част от клиниките, които не отговарят на тези стандарти за качество и те да заявят дали биха искали да бъдат преобразувани в медицински центрове, домове за социални грижи, за долекувани или др.

Малки не значи некачествени

Според него никой не е казал, че един патоанатом може да работи само с една болница, а броят на анестезиолозите например е значително по-висок. "Има проблем с кадрите, който ще се опитаме да разрешим чрез различни политики в здравеопазването – и чрез обучение на повече специалисти, и чрез осигуряване на по-нормални условия за работа. Освен това в момента стандартите се преработват, за да бъдат адекватни и да не пречат на нормалната работа на болниците - някои наистина бяха много завишени", признава д-р Зортев. По думите  му обаче това не означава, че ще се снижат драстично изискванията. Същото се отнася и до малките болници в труднодостъпни райони. Те няма да могат да извършват тежки неврохирургични и кардиологични операции и също ще имат срок да отговарят на изискванията за болница.

2 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    cinik avatar :-|
    cinik
    • + 7

    Да, тази наредба действително приличаше на вица "Ежко, носиш ли моркови"

    Нередност?
  • 2
    agrotuz avatar :-?
    тимирут'
    • + 3

    Както и да се погледне, без реформа няма да се мине. Но, какво по дяволите правят в министерството, че все не успяват да измислят съдържание на мерките в т.н. здравна реформа? Къде е прословутия капацитет на министерския екип и докога нещата ще се въртят все около съкращение на легла и персонал. Защо се набляга на статичните показатели, вместо на качеството на услугата и на развитие на лекарите чрез продължаващо обучение?

    Нередност?
Нов коментар