Потупвания по гърба
България и Румъния са готови за Шенген технически, но политическият процес няма ясен край
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Днес България и Румъния получиха потупване по гърба в Брюксел. Европейският парламент одобри присъединяването на двете държави към шенгенското пространство с 487 гласа "за", 77 "против" и 29 "въздържал се" (обновено в 13.30 - бел.ред.).
В доклада, на който европейските депутати се позоваха, отговорникът за темата към ЕП заключава, че двете страни са "достатъчно добре подготвени" за членство и прилагането на всички изисквания на Шенген. В някои области, като оценителните процедури при издаване на визи и охраната на морските граници, България дори е посочена за пример, въпреки че изрично се иска от София да състави план за действие в случай на извънредна ситуация по границата с Гърция и Турция.
Този вот, въпреки че е задоволителен за София и Букурещ, няма да промени по същество ситуацията с членството в Шенген. А тя към момента е негативна: освен Франция и Германия, Холандия, Финландия и Дания вече се обявиха за забавяне на влизането на двете страни. Това, което доскоро никой не коментираше, но сега вече е полуофициална позиция, е връзката между мониторинга над България и Румъния в областта на правосъдието и вътрешния ред и членството в Шенген.
Берлин и Париж очевидно разглеждат приключването на първото като условие за второто. Както преди месец "Капитал" констатира, част от по-старите членки на ЕС са недоволни от липсата на напредък (или много бавния такъв) в борбата с корупцията и реформата на съдебната система и виждат задържането на членството в Шенген като един от малкото останали лостове за влияние.
Това няма как да радва нито правителството на Борисов, нито това на румънския премиер Емил Бок, защото е политическа оценка. Само допреди няколко месеца надеждите бяха, че Унгария ще внесе искането по график за вот в Европейския съвет и до края на 2011 г. въпросът ще е решен. Техническата готовност обаче не дава автоматично политическо одобрение. Въпреки възмущението на румънския президент Траян Бъсеску, който продължава да поставя ултиматуми в интервютата за западни медии, унгарското председателство не посмя да внесе въпроса в съвета, където го чака френско-германско вето. Същото важи и за Полша, която поема ръководството на ЕС от 1 юли.
Блокирането на процеса вероятно ще проличи на 9-10 юни, когато се срещат вътрешните министри. Няколко запознати с процеса коментираха анонимно пред "Капитал", че е възможно двете страни все пак да получат още едно потупване, като бъдат приемани в Шенген "на части". Въздушното пространство и летищата могат да станат първите елементи от системата, които да получат пълноправен статут на част от шенгенското пространство. Пред "Financial Times" обаче, неназовани дипломати са констатирали, че пълното членство е въпрос "не на месеци, а на години".
Това може да се окаже твърде песимистична прогноза. С промяната на правилата в Шенген, които ще позволят на държавите да въвеждат по-лесно едностранен граничен контрол, както и с даването на повече правомощия на агенцията за границите Фронтекс, старите-членки от вътрешността на съюза може да добият достатъчно увереност, за да свалят възраженията си.
Проблемът е, че целият процес вече изглежда хаотичен, неясен и без никаква логика на последователност. Възраженията срешу пълноправния достъп до Шенгенската информационна система (в която се съдържат данни за милиони хора) са закъснели, тъй като българската полиция вече има такъв от месеци насам, като част от подготовката. Съображенията за външните граници пък са водени предимно от локален популизъм и страхове, като тези във Франция и Италия, спрямо които България и Румъния не могат да направят нищо. Екипното разглеждане на двете страни не е правилно, тъй като те се справят по различен начин и с различни темпове, както личи и от доклада на ЕП, но самостоятелно членство на която и да е от двете е изключено. След изтичането на техническите срокове, график за приемането на двете страни в Шенген всъщност няма.
| Кой как гласува? Депутатите от БСП, ДПС и НДСВ - Кристиян Вигенин, Филиз Хюсменова и Антония Първанова, не са участвали в гласуването, показа информационната система на Европарламента. Останалите български евродепутати са гласували "за" приемането на България в Шенген. Потърсен за коментар, Вигенин отрече да не е гласувал и каза, че вече е поискал техническата грешка да бъде поправена. "Няма политически мотиви", каза депутатът от БСП, който е категоричен, че е пуснал гласа си. Против като цяло най-много са депутати от Великобритания (30), Холандия (12), Италия (9), Дания (9) и Белгия (4). |
10 коментара
Нашите "политици" от морков не разбират...тояга им трявда на тях, ако може на голо.
Дано спирането ни за Шенген има дисциплиниращ ефект и принуди смешковците които ни управялват да почнат най-накрая със сериозните реформи.
Все пак щетите за обикновенните граждани ще са много по големи ако бъдем приети неподготвени пак и един от последните инструменти за политически натиск на ЕС изчезне.
Нека да натискат нашите политици за реформи в съдебната власт и в други сфери, че положението там е много зле. Иначе политиците и магистратите няма да си мръднат пръста. Не че с натиска засега се постига много, но току виж някой политик премине от говорене към дела.
До коментар [#2] от "oziris7":
Напротив, с натиска се постига и то много.
И то изключително много.
Меката сила на ЕС е впечатляваща - спомни се къде бяхме през 1996а: Комунистическо правителство, икономически министър идиот все още живеещ в контекста на плановата икономика на СИВ, обезценен лев, огромни дългове, липса на пари в хазната.
Едва десет години (10!) по късно успяхме да влезнем в един малко или много ексклузивен клуб, и то благодарение на постоянното размахване ту на морков, ту на тояга.
Пътят който сме извървяли е впечатялващ, номера е да не спираме да вървим напред. Че приказката за влахите дет се давили не знам си къде си, е напълно приложима и за нас.
Мисля че новината е супер. Първо показва, че хората оценяват коректно нещата и като си свършиш работата го признават. Второ в Европейския парламент депутатите гласуват на база факти, а не политически игри, явно няма "водач" да вдига цветен маркер. Сега топката е в нашата половина да прекараме това решение и на базата на двустранни разговори с Германия и Франция, да падне очакваното вето. Все пак нямаме сухопътна граница нито с Франция, нито с Германия така че идеята ...Въздушното пространство и летищата могат да станат първите елементи от системата, които да получат пълноправен статут на част от шенгенското пространство..... е меко казано нелогична.
До коментар [#4] от "NPaine":
Точно :) Напълно подкрепям. И дано след като това правителство си отиде, не сме се върнали пак там - в 1996та ...
Европа-та всеки момент ще се разпадне на съставните си части, на кого му трябва Шенген? Богатите (от Запада) никога няма да приемат като равноправни нешлифованите диаманти от Източна Европа ...
До коментар [#4] от "NPaine":
Какъв път, човече? Пенсиите на бабите са по 150 лв, средната заплата е 300 евро. Ние вървим, ама не напред, а на зиг-заг от синьо и червено към жълто и ГЕРБ-ерово кафяво. Реална произвеждаща икономика имаме толкова, колкото и преди 15 години. Не се заблуждавай, че 20 МОЛ-а и 1000 мутренски хотела променят нещо. По-скоро си задай въпроса колко завода работят и какъв е дела на сивата икономика. Айде да не продължавам, всички тук знаят за какво иде реч.
полтическата наивност на българското правителство е учудваща: разбираемо е, че то е свикнало да работи по съветски модел, където всяка имитация на дейност минава през пропагандната апаратура и козметични или откровено безсмислени "реформи" се цанят като истински постижения. разбираемо е, че то е свикнало да се държи безпринципно към собствените си избиратели и данъкоплатци и пренебрежението, което те получават от него е легендарно.
но наистина за подобни изпечени шмекери на дребно е наивно да мислят, че тяхното зле-прикрито бездействие не е прозрачно за остнаналите членове на клуба: първо, нито едно българско правителство след демокрацията не е установило принципна позиция за българия като надежден и прозрачен вариант, което с други думи означава, че старата репутация на страната остава и никой не й се доверява особено; второ, страните, както и хората, се познават по деянията - действията или бездействията - на режимите си, а с евтини думи не убеждават никого; трето, реториката на правителствата и списъкът на неизпълнените от тях обещания са прекалено близки до тези на популистите от третия свят, с които европа има достатъчно опит.
разбираемо е също, че българското правителство не може току-така да прекара реформи, защото те ще са осуетени от криминално-червените интереси, които не са известни с това, че ползват демократични тактики за постигане на компромиси и те няма да паднат без аналог на анти-мафиозния процес в италия през 80-те. разбираемо е това, че повечето български политици произхождат от същия този криминално-червен контекст. неразбираемо е това, че те късогледо не искат да приемат, че една изолирана българия с нереконструирана икономика, съдебна система и слаба демокрация остава една бедна българия, което засяга техния достъп до данъчни приходи, еврофондове и растяща икономика с повече възможности за самите тях. извинете цинизма ми.
неразбираемо е на какво се надява правителството, при условие, че нищо на дадения момент не му дава кредит да мисли, че някой (вътре или вън) ще се довери на нещо по-малко от конкретни промени.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.