Нямате достъп до тази зона
Румъния, изглежда, се примири, че влизането в Шенген се отлага за неопределеното бъдеще
Мартина Ганчева
ЕС отблизо
Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.
Унгария успя да изпълни един от приоритетите си начело на ЕС. Желанието на Будапеща беше по време на шестмесечното й председателство на съюза да постигне разширяване на Шенген. И се получи, макар и не съвсем според първоначалния замисъл. Свободната от граничен контрол зона ще се отвори, само че не за България и Румъния, а за Лихтенщайн. В началото на март ЕС одобри миниатюрното херцогство за 26-ия член на Шенген. А преди дни дунавският дует получи поредния недвусмислен сигнал, че скоро няма да има достъп до тази зона.
В Румъния, изглежда, вече са приели неизбежното и признанието на унгарския премиер Виктор Орбан, че пред влизането на София и Букурещ е издигната стена, този път не предизвика особени гневни изблици. Може би защото предишните такива не успяха да убедят румънците, че виновни за забавянето са лошите Париж и Берлин, а не собственото им правителство.
Да, ама не
"Приемането на България и Румъния в Шенген е едно от затрудненията пред унгарското председателство на ЕС", заяви на 14 април Виктор Орбан. И посочи причината - за приемането на двете страни няма никаква политическа подкрепа. "Има силни държави, които стоят на пътя. Те са направили стена пред вратата", послужи си с футболна аналогия унгарският премиер, за да опише патовата ситуация.
Именно за този блокаж президентът Траян Бъсеску лично пое отговорност още през януари, когато вече имаше признаци, че група държави начело с Франция и Германия са твърдо против влизането на най-новите членки на ЕС в зоната без граници. След това коментарите на румънския държавен глава ставаха все по-образни и остри. "Няма да допуснем да стоим като гъсеници, както ни съветват мнозина, защото те са големите в ЕС. Да, големи са, но 22 милиона румънци имат право на уважение", заяви Бъсеску в края на февруари и се усъмни, че някои европейски страни злоупотребяват с правото си на вето. "Приемането ни в Шенген не е подарък, предлаган на Румъния. Не може непрекъснато да сме жертва на кризата в ЕС", възнегодува президентът.
В последните седмици Бъсеску смекчи реториката и само посочва отново и отново, че не е честно да се поставят нови изисквания и има договор и изисквания за Шенген, които Румъния е покрила. Действително според доклада на евродепутата Карлуш Коелю, представен миналата седмица, северната ни съседка изпълнява всички технически условия за влизане в пространството без граници. На основата на този доклад на 4 юни Европейският парламент ще гласува за присъединяването на България и Румъния в Шенген. Окончателното решение обаче ще бъде взето от лидерите на държавите в ЕС, някои от които продължават да имат сериозни резерви.
За премахването им не помогнаха и зрелищните акции срещу корупцията в митниците, които Букурещ започна през февруари. Тогава с показни операции властите арестуваха няколко десетки митничари и гранични служители, а директорът на Национална агенция по митниците и заместник-председател на Националната агенция за данъчна администрация Раду Марджинян беше уволнен. В края на март 19 митнически служители от букурещкото летище "Отопени" бяха осъдени за вземане на подкупи. Това обаче не се оказа достатъчно да убеди Париж, Берлин и останалите скептици, че Румъния е готова да се пребори с корупцията и престъпността и да стане сигурна външна граница на ЕС.
Чао, Шенген
Още от влизането си в ЕС преди четири години, когато бяха натоварени с мониторинг в областта правосъдие и вътрешен ред, София и Букурещ не могат да се отърсят от комплекса, че са второкласни членове на клуба. Блокадата за Шенген, обвързана с отпадането на механизма за наблюдение, едва ли ще помогне за повишаване на самочувствието. В случая с Румъния се добавя и още нещо - разочарованието от Франция, на която в Букурещ дълго време гледаха като на по-голяма сестра. То личи не само на политическо ниво, а и в социологическите проучвания. Според скорошна анкета на IRES, цитирана от тв Realitatea, Франция се нареди на второ място след Русия в класацията на неприятелите на Румъния. "Кризата с Шенген все повече прилича на комедия от грешки. А диалогът между Франция и Румъния се превърна в разговор между глухи. Букурещ казва - ние сме готови технически. Париж на свой ред отговаря "не сте преборили корупцията", коментира пред "Капитал" Оана Маринеску, консултант по стратегически комуникационен мениджмънт.
Кризата в отношенията между двете страни пролича особено силно през последните дни. Румъния реши да мине на страната на Италия в спора й с Франция за пришълците от Северна Африка. Букурещ се отзова на искането на Рим за солидарност и изрази готовност да приеме 200 тунизийци, дошли в Италия като част от вълната бягащи от арабските революции. Всъщност скандалите в ЕС заради лодките с имигранти от Северна Африка накараха някои анализатори къде на шега, къде на сериозно, да се притеснят, че Шенген може да престане да съществува още преди България и Румъния да са се добрали до членство в него. А италианската преса двусмислено написа "Чао, Шенген".
Дали заради този песимистичен сценарий или поради някакви други съображения, едва 44% от румънците възприемат евентуално членство на страната в Шенген като правилно решение. Според последното социологическо проучване на Центъра за изследвания към Академията за политически науки и администрация в Букурещ, 60% от северните ни съседи са твърдо убедени, че страната им заслужава да бъде част от шенгенското пространство. Близо 80% обаче мислят, че вината за евентуален провал е на властите в Букурещ, а едва 14% обвиняват ЕС. Като причини за потенциален неуспех 42% от румънците посочват корупцията, 12% - политическата ситуация в страната, 11% - ромите, а 10% - пропуските в правосъдната система.
"Въпреки че политическото послание на правителството е: ние сме добри, ние се преборихме, между редовете се чете "ние сме лоши, щетите от битката за присъединяване са по-големи, отколкото от едно евентуално отлагане", анализира ситуацията Оана Маринеску. А какви биха били печалбите? "Присъединяването към Шенген ще увеличи обема на транзитните стоки и на митническите приходи. Няма и да има риск от данъчни измами с акцизни стоки като бензин и цигари", каза за "Капитал" икономическият анализатор Ливиу Войня. Според политолога Богдан Балтазар влизането ще е предизвикателство, защото Румъния ще се превърне във външна граница. "Но за румънския бизнес няма да има измерими ползи, тъй като търговците и досега пътуваха свободно", коментира Балтазар, цитиран от румънския сайт "Новини и развлечения".
4 коментара
Аз пък не мисля, че трябва да влизаме в Шенген, преди да има общо-европейско решение за разходите, свързани с охраната на външните граници на Шенгенското пространство, а и на ЕС, а именно лагерите, хилядите незаконни икономически имигранти, стените и т.н. Докато няма такова решение, Шенген ли: не, мерси!
И до момента не мога да разбера каква е ползата на България от влизането ни в шангенското пространство. Освен да служим като външен щит срешу евентуални емигранти (разбирай вменяват ни се допълнителни задължения), ползите - политически и/или икономически не ги виждам. Още повече че се разбра колко лицемерно е отнощението между страните стари членки на Шанхен - виж как всички в труден за Италия момент я оставиха сама да се оправя. Каква би ни била ползата от това пространство, ако при всеки проблем "пространството се затваря"....и България остава отново сам с проблмите си?
Напълно съгласен с коментар номер 2. Виждам само разходи и измиване на ръцете с България при проблеми и хипотетични ползи. Скептичен съм че ще получим подкрепа в борбата с международните канали за контрабанда, които ще се насочат към страната. А с тях върви всяка друга престъпност.
Не, Мерси! Първо да даат гаранции за техническа и финансова обезпеченост за Масрафа!
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.