Заедно сме по-слаби

Две седмици по-късно италианци и французи изглеждат от една и съща страна на бариерата. "Кой управлява Шенген", размаха пръст Саркози в Рим. В писмото си до комисията, цитати от което се появиха по агенциите, Париж и Рим искат засилване на агенцията за граничен контрол "Фронтекс", по-активна обмяна на информация и опит, както и повече солидарност. Двете страни са категорични, че не може да се продължава така, сякаш светът не се променя, и че нововъведенията няма да убият свободата на придвижване.

Комисията се съгласи бързо с писмото, защото дебат за промени в шенгенските правила тече отдавна и предложенията вече са почти готови. Сред тях има и възможност за възстановяване на граничния контрол, ако системата в дадена страна "не функционира добре" - формулировка, която ще улесни приемането на България и Румъния. "Гърция праща имигранти в Швеция, която не ги връща, защото условията там са много лоши. Сега това ще бъде решено, като се дадат права на "Фронтекс" да налага мониторинг - идва, проверява и ти налага задачи, които да изпълниш", казва експертът Владимир Шопов, който следи отблизо реформите.

Всички заедно. Или не?

Отново приятели, до следващите лодки с имигранти Фотограф : reuters

Това внезапно единство обаче е донякъде привидно. Тактиката на правителството на Берлускони да превърне драмата в общоевропейска успя да привлече вниманието, но решението надали ще задоволи Италия. Връщането на граничния контрол при нужда ще бъде от полза на нейните съседи, но не и на страни като нея, ако в новите правила не се намери начин да се ангажират и останалите в ЕС. Две други потърпевши от потоците нелегални имигранти - Гърция и Малта, припомниха това ден след срещата в Рим. "Надявам се, че ревизия на Шенгенския договор няма да означава създаване на стени и бариери, а ще е стъпка към солидарността", каза вицепремиерът на Малта Тонио Борг по време на посещението си в Атина.

Би било добре, но надали ще стане. Солидарността е хубава дума, но Италия и Гърция ще имат много трудности да убедят Полша например да подкрепи схеми за разпределяне на имигранти или за финансово подпомагане на държавите от Средиземноморието. Самите южни държави, които са най-потърпевши и би трябвало да започнат поне да си сътрудничат активно, докато очакват ЕС, не се разбират особено добре. Саркози отиде при Берлускони, но нито един от двамата не изпита досега нужда да направи такава среща с гърците например, които се озоваха на мушката на нелегалните канали, след като Италия затвори чрез договорки с Либия и Тунис имигрантските канали. От Гърция в крайна сметка тези нежелани гости няма как да се доберат за един ден до Париж.

Камъкът, подпиращ вратата

Основният проблем е, че дебатът за имиграцията и Шенген напоследък се движи предимно от популистки и крайни партии, които са все по-силен глас в редица европейски държави. Финландската True Finns е само последният пример, но Националният фронт на Льо Пен във Франция, Народната партия в Дания, Геерт Вилдерс в Холандия и, разбира се, управляващата Северна лига в Италия са все играчи, които използват имигрантите за боксови круши. "Единствената разумна преговорна позиция е да напуснем възможно най-бързо Шенген", заяви тази седмица лидерът на Националния фронт Марина льо Пен, която спечели 20% одобрение в проучване за президентските избори.

"Въпреки че е неприятен, популизмът има важна функция - поставя на дневен ред проблеми, по които основните партии са заспали", коментира тази седмица за в. Irish Times д-р Кай-Олаф Ланг от германската фондация за международни отношения "Наука и политика". С най-високата безработица от десетилетия насам, най-вече сред младите хора, европейците нямат особен толеранс към идеята за вълни от икономически имигранти.

И тук е всъщност проблемът. Побутвани от подобна реторика, Саркози и Берлускони са заплашени да влязат в капан, който не оставя място за маневри: затваряне на границите, а не справяне с корените на проблема. По-добрият начин за дългосрочно справяне с имигрантските вълни от юг е подобряване на ситуацията там, а не нови договори като онзи с Кадафи.

"ЕС продължава да субсидира щедро собствените си земеделски продукти, които осигуряват перверзни резултати: в Буркина Фасо например местният литър мляко струва повече от вносно европейско сухо мляко. Можем да отворим границите си за продукти или за хора. Опитваме се да ги затворим и за двете", казва Улрике Геро от Европейския съвет за външна политика. Докато това е факт, измъчените младежи с гладни лица ще продължават да търсят път на север вместо препитание в родината си. Един ден и през България.