🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Бюджет 2012: С малко пудра

Има риск за приходите при нова криза в Европа, а буфери няма

2013 година ще е още по-трудна за финансовия министър - България трябва да плати 1.6 млрд. лв. по външния си дълг.
2013 година ще е още по-трудна за финансовия министър - България трябва да плати 1.6 млрд. лв. по външния си дълг.
2013 година ще е още по-трудна за финансовия министър - България трябва да плати 1.6 млрд. лв. по външния си дълг.    ©  Надежда Чипева
2013 година ще е още по-трудна за финансовия министър - България трябва да плати 1.6 млрд. лв. по външния си дълг.    ©  Надежда Чипева
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

"С 250 млн. лв. ще се увеличат пенсиите догодина... Да са ни живи и здрави много години пенсионеритие." Познахте, това е стилът на премиера. Ден преди деня за изборен размисъл той опита да се хареса на най-масовия гласоподавател. И отсече по друг финансов дебат от седмицата - минималната заплата ще скочи още догодина.

Думите на Бойко Борисов идват в горещ момент. Първо, има лошото съвпадение държавният бюджет да се мисли точно по време на избори. И второ по-лошо - Европа е разклатена икономически. Все пак парите през 2012 г. реално няма да са повече от тазгодишните и дори има ведомства с орязани разходи (виж графиката). Каквато и да е причината за това привидно въздържание, то устройва финансовия министър Симеон Дянков. Несигурната ситуация в еврозоната предполага по-консервативен поглед върху сметките за приходите и разходите на държавата през следващата година. Защото това ще е гарант за стабилност. А проектобюджет 2012 е по-скоро умерен, отколкото подготвен за по-сериозни трусове: - отново липсват реформи, с които да се намалят разходите - фискалният резерв пада до санитарния минимум от 3 млрд. лв.
- прогнозата за ръст на икономиката от 2.9% изглежда оптимистична - в началото на 2013 г. трябва да се изплатят 1.6 млрд. лв. от външния дълг на страната, а подготовката за това трябва да се прави през следващата.

И все пак на фона на проблемите на някои страни от еврозоната, българските изглеждат като игра с дървено ножче. Още повече че планираният дефицит е доста под позволените от ЕС 3% от БВП. Разбира се, това не означава, че можем да си позволим разточителност или пък ново увеличение на минималната работна заплата, каквато заявка вече даде премиерът.

Розови очила

Износът е основният двигател на българската икономика през последната година и половина и при липсата на чужди инвестиции, ще остане такъв и занапред. Затова и трусовете, които изпитват нашите основни търговски партньори (разбирай ЕС), бързо-бързо се пренасят и тук. Предвид притеснителната несигурност в еврозоната и поредната доза отлагане на решението на проблемите там българският ръст на БВП едва ли ще е внушителен. В проектобюджета се залага икономиката да порасне с 2.9% при прогноза от около 2-2.5% за същия показател, направена от повечето международни институции. В доклада към проектобюжета дори се посочва, че първоначалните разчети са били изготвени при още по-високи очаквания, но последните събития както в световен мащаб, така и в еврозоната, са станали причина за ревизиране на макропрогнозата. Ако тя е твърде розова, сметките за приходите ще станат нереалистични, а това ще увеличи бюджетния дефицит. Справка - скандалът "Митрева" заради  осигуровките тази година. Успокоение донякъде внася фактът, че в доклада към бюджет 2012 е посочено, че прогнозата за приходите е изготвена при още по-предпазливи очаквания от тези в макрорамката. А и от разбивката с разходите (виж графиката) се вижда, че най-големият ръст идва от европейското финансиране, а не от данъци.

"Има три сценария за това накъде ще поеме икономиката през следващата година с по 30% вероятност те да се сбъднат. Бюджетът трябва да може да издържи и на трите", твърди Георги Ангелов от "Отворено общество". Според него е пропуск липсата на изчисления за чувствителността на приходите от ДДС при по-ниски от прогнозираните инфлация или цена на петрола например. "Няма анализ и на рисковете, които носят за бюджета задлъжнели дружества като БДЖ и "Топлофикация - София", а проблемите там не са за подценяване", допълва той.

А застраховката?

Опасенията за нова световна рецесия логично поставят въпроса дали има резерви, с които да бъдат посрещнати евентуални шокове. Е, няма. Или поне са невидими за хората извън кухнята на правене на бюджета. От финансовото ведомство твърдят, че по-бързото свиване на дефицита ще играе ролята на такъв буфер. Правителството залага консолидиран дефицит от 1.3% от БВП, или малко над милиард през следващата година. Първоначалният вариант беше за по-отворена ножица (1.5%) между приходите и разходите, но опасенията за по-ниски постъпления явно са занижили и числото в бюджета. В други години обаче имаше по-голям резерв за непредвидени разходи, както и 10% ограничително правило.

"Би било добре да има буфери. Защото настоящият подход на изготвяне на бюджета донякъде прилича на този през 2009 г. – тогава се заложи на оптимален икономически ръст и се стигна до актуализация", твърди Калоян Стайков от Института за пазарна икономика. Той допълва, че сега някакво успокоение внася фактът, че през 2008 г. (когато се готвеше бюджет 2009) вече се вихреше световната финансова криза, докато сега има само предпоставки за забавено възстановяване на световната икономика и вероятност от втора рецесия.

В този контекст предложението минималният допустим размер на фискалния резерв да е 3 млрд. лева (което означава практически да се похарчи цялата част, която е на разпореждане на Министерството на финансите) също е притеснително. Вярно е, че заделените в добри времена пари са за това – за да се използват по време на кризи. Това правеше и правителството досега – финансираше дефицитите именно с резерва (другите опции бяха дълг или увеличаване на данъците). Но снижаването на резерва с една трета през следващата година на практика означава държавата да се лиши от най-сигурния си буфер срещу потенциални шокове. Според Георги Ганев от Центъра за либерални стратегии фактът, че през следващата година има планирано увеличение на държавния дълг (до 4.2 млрд. лв.), означава, че управляващите си оставят две опции – да пласират държавни ценни книжа или да използват резерва. Другата хипотеза е сниженият минимум да е вид застраховка за поемане на удара, ако се разрази катастрофа в Европа. "От друга страна, няма как да се изготви бюджет, който да работи хем при катастрофален, хем при нормален сценарий", допълва Ганев.

И няколко неясноти

От доклада към бюджета не става ясно и каква ще е стратегията на държавата с падежиращата в началото на 2013 емисия глобални облигации на стойност 1.6 млрд. лв. Най-вероятно за целта ще се пласират еврооблигации – в проектобюджета е записано, че през следващата година държавата може да емитира дълг на външните пазари на стойност до 2 млрд. лв.

"Трябва да има стратегия какво ще се прави през 2013. Иначе може да се стигне до ситуация, в която ще посегнат и на парите от Сребърния фонд. Така че по този въпрос правителството явно не е взело решение. Другият вариант е да е имало спор между управляващите какво да се прави и се дават опции според това кой ще надделее политически", твърди Ангелов. Според него обаче тази несигурност е проблем. От Българската стопанска камара обръщат внимание и на още един потенциален проблем - недостатъчният капацитет за подготовка и реализация на европроекти в страната. Затова според тях може да наложи да се използват допълнителни ресурси за авансово съфинансиране. А това също ще изяде част от резерва. В проектобдюджета за първи път от години липсва и графа "приходи от приватизация". Най-вероятно това се дължи на факта, че планираните сделки (като БДЖ "Товарни превози" и държавните дялове в ЕРП-та) ще стават през държавни холдингови структури и парите ще влязат в дружествата. Така приходите за държавата ще са от корпоративен данък и дивидент, а постъпления в Сребърния фонд няма да има.
Ако изключим увеличението на капиталовите разходи (виж графиката), което идва от европейските средства, сериозни промени в бюджет 2012 в сравнение с тазгодишния няма. Ръстът в парите на някои ведомства е за сметка на други, но кой знае какво ограничение на общите разходи също не се забелязва. "Ако не се съкращават разходи, няма как да се направят реформи. Защото ги няма стимулите", пояснява Калоян Стайков.

И ако използваме известното клише, че бюджетът е основен инструмент за провеждане на държавна политика, през следващата година тя явно ще е като през тази. Все пак промени между двете четения в парламента не са изключени, още повече че БАН и здравният министър вече дадоха заявка за повече пари. След изборния ден може да изригнат и още. Затова ограниченията, за които премиерът призовава другите държави в Европа, трябва на първо време да важат и за България.

22 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    cinik avatar :-|
    cinik
    • - 4
    • + 54

    По-скоро има гигантски потенциал за намаляване на разходите, но никой няма топки да го реалзира. Само един пример: след резултатите от преброяването беше пределно ясно, кои общини нямат необходимия минимум от 6 000 жители за съществуването си. Не само не беше закрита нито една десетките такива, но и им избрахме кметове (и цял рейс общински съветници) за нови 4 години

    Нередност?
  • 2
    finland avatar :-|
    Finland
    • - 8
    • + 35

    Кога правителството ще започне битка със сивия сектор (поне 10 млрд. лв., оценяван в края на мандата Станишев на 12 млрд. лв.) при положение, че на разположение има НАП, АМ, Инспекция по труда?

    В бюджета могат да се отрежат нелепи разходи за поне 1.5 млрд. лв.

    Дянков, защо не сте по-смели?

    Нередност?
  • 3
    gg.bg avatar :-|
    gg.bg
    • - 3
    • + 41

    Много малко им орязаха парите на ченгетата /МВР, ДАНС и др./, трябваше с повече, че да е стимул да се реформират най-после!

    Нередност?
  • 4
    jordangv avatar :-|
    Jordan
    • - 4
    • + 37

    Задачата е решима, стига някой да иска да го направи.

    При 1 млрд. бюджет за МВР поне половината би трябвало да се ореже (за начало, като гледаме резултатите всичките тези пари се хвърлят на вятъра!).

    Още поне толкова от останалата безсмислена администрация чрез въвеждане на действащо електронно правителство (Естонците показаха как!) и основните проблеми се решават до следващите избори.

    Елементарно Уотсън ... :)

    Нередност?
  • 5
    nabliudatel avatar :-(
    nabliudatel
    • - 5
    • + 28

    При мизерните резултати на МВР, оттам спокойно могат да се отрежат доста големи суми. Ясно е, че на първо място трябва да се смени титанът на мисълта, управляващ това министерство - ако гледаме резултатите му, това е позор.
    Да имаме най-много полицаи на глава от населението в целия ЕС при тази криза е лукс, който не можем да си позволим.
    Администрацията продължава да е твърде голяма, по традиция се режат няколко чистачки и чиновнички, които най-много вършат работа, а разните хрантутници, членове на бордове и пр., които вземат четирицифрени суми за едно - две заседания в месеца никой не ги пипа.
    Т.н. реформи в много области са само лоша имитация, която служи за замазване на очите на избирателите. Във висшето образование, науката, културата, здравеопазването трябва да се инвестира, като се въведе работеща и проверена структура, а не самодейните упражнения на чиновници - самодейци.

    Нередност?
  • 6
    boby1945 avatar :-P
    boby1945
    • - 17
    • + 11

    Както и да подскачат някои, с резултатите от изборите, правителството получи обществена подкрепа като цяло и икономическата и финансова политика на Флик в частност....
    Така че бюджета за 2012 си е в много в час според тези които го плащат....

    Нередност?
  • 7
    bratdomingo avatar :-|
    Минчо Шишков
    • - 4
    • + 15

    Аз не бих намалявал сумата на разходите, заложена в бюджета, а бих се постарал да подобря ефективността им. Например бих инвестирал в политики за стимулиране на раждаемостта, защото тази демографска криза просто убива нацията ни в буквалния смисъл. Бих орязал субсидиите за БДЖ, БНТ, БНР и други неефективни субсидии.

    Нередност?
  • 8
    xm... avatar :-|
    xm...
    • - 4
    • + 7

    Всичко това в момента е дрън-дрън-дрън.
    Не го казвам от злоба, нито защото подценявам компетентността на Ганев и колеги, а защото:

    1. Обявеният и реално внесеният в НС бюджети ще са със сигурност различни.
    2. Защото дори при обяването на първоначалния вариант имаше един куп разнопосочни изказвания. Дори от Моню.
    3. Приемайки, че Ганев и колегите му имат достоверния вариант на бюджета на МС да не забравяме, че вървят едни избори и добре виждаме какво става. Вече се появиха изненадващо едни 245 милиона за пенсионерите между двата тура, а може и да не са се появили :), и при това текат и непрекъснати договорки на уше между политиците, които неминуемо ще рефлектират и на бюджета още преди внасянето му в НС.

    Та по-добре изчакайте с мненията и коментарите.

    Нередност?
  • 9
    mik2 avatar :-|
    mik2
    • - 8
    • + 12

    Няма "мърдане". Щом досега похарчиха 4 милиарда, сметката е проста - "бъркане" в резерва до 3 остатък от 3 милиарда и..Сребърния фонд. Това е положението. Това правителство може да съществува само, ако "някой му дава", тоест, то не е в състояние да формира само приходи. Това е положението. В математиката няма "ако" или "може би". Стягайте коланите и това е. Няма пари - действувайте!

    Нередност?
  • 10
    silent_step avatar :-|
    silent step
    • - 3
    • + 10

    Като минат изборите и ще кажат ,че няма пари за увеличение на пенсии и минимална работна заплата. Също като с акциза на природния газ- ще има , няма да има.

    Нередност?
Нов коментар