Технопаркът в София стартира

Дотук добре

"София Тех Парк" има потенциал да се превърне в една от най-важните дългосрочни инвестиции на

държавата през последните години. Той трябва да осигури връзката между бизнеса, университетите, студентите и предприемачите, от която да се родят иновативни български компании, реализиращи продукти и услуги с висока добавена стойност на международния пазар. Това би позволило на българската икономика да заработи на по-бързи обороти, базирайки я на устойчиви и печеливши бизнеси, разчитащи на нови продукти, модерни ИКТ решения и съвременни технологии.

На този етап всичко това може потенциално да се случи, но международният опит показва, че голяма част от проектите за технологични паркове не изпълняват своите първоначално заложени цели. Така че съществува и съществен риск инвестираните 50 млн. евро да потънат, ако не бъдат усвоени адекватно.

"Радвам се, че започваме реалната работа по проекта, защото преди 6-7 месеца имахме само концепция и нищо друго не беше направено", коментира по време на подписването министърът на икономиката Делян Добрев. Според него това е важна крачка, защото с нея се осигуряват средствата и работата може да започне, но "този проект е изключително предизвикателство, защото в Европа и световен мащаб има много неуспешни такива проекти". Според него формулата за успех оттук нататък включва "много работа и добър диалог с университетите и бизнеса".

Тодор Ялъмов е доволен, че екипът е успял да промени нагласата на президента "от фокус към чужди фирми извън България, да се вгледат в българския потенциал и от чисто сграден проект след 3 години, да се оформи като платформа, която може да допринесе стойност още през 2013 чрез меки мерки".

Според него "най-голямото предизвикателство е да успеят да убедят българските мултинационални фирми и автентични серийни предприемачи да опитат да направят нещо заедно. При тях има много приложна наука, която може да бъде притегателен център и за чужди докторанти. Рискове има много - от строително-процедурни, през политически (изборите) до ведомствен натиск за това какво да има в парка".

Паралелни процеси

Докато това се случи обаче, а и в рамките на целия период за изпълнение на проекта, който е до 30 септември 2015 г., ще текат два паралелни процеса. Още тази година – в следващите няколко месеца – ще бъдат стартирани т.нар. меки мерки, които са свързани със съдържателната част на проекта, коментира Елица Панайотова, изпълнителен директор на "София Тех Парк". Те включват съвместни инициативи с университетите, бизнеса и предприемаческите организации в България (Start It Smart, StartUP Foundation, BEIC) и фондовете за финансиране на стартиращи предприемачи LAUNCHub и Eleven.

"Искаме да реализираме редица събития, които да обхванат темите за предприемачеството, трансфера на технологии, как се насърчават технологични компании и др., така че, когато парка стане готов физически през 2015 г., да сме готови със съдържателната част", коментира Панайотова.

Какво ще има в парка

Самият парк ще бъде изграден на територия от 250 000 кв. м. По проекта в следващите 3 години трябва да заработи научна инфраструктура за над 20 млн. лв., която да служи в помощ на българския иновативен бизнес. Също така трябва да бъдат създадени около 20 000 кв. м. нови и реновирани сградни площи, които да подслонят приложно-изследователски лаборатории, общ инкубатор, лекционни (образователни) помещения, пространство за демонстрации на нови технологии, офисни площи и др.

Планирано е и изграждането на бизнес инкубатор, в който чрез специален подбор (чиито правила все още не са напълно ясни) ще се настанят перспективни български екипи и фирми, за да разработват своите продукти или услуги. 

Плановете включват и изграждането на компютърна лаборатория за високопроизводителни изчисления със специализиран лицензиран софтуер за споделено ползване, биохимични лаборатории, лаборатория по биоинформатика, лаборатория по киберсигурност, лаборатория за облачни компютърни технологии и споделяне на CAD-лицензи, лаборатория за бързо прототипиране и производство, лаборатория по виртуална и разширена реалност и др.

В проекта попада и създаването на "иновационен форум", чиято цел е да събере на едно място студентите, младите предприемачи, бизнеса, инвеститорите и университетите за различни събития. "Това ще бъде пространство, в което да се провеждат всички събития и се обединяват различните играчи в процеса – университети, млади предприемачи, бизнес", коментира Елица Панайотова.

"Цялата стратегия за технологичния парк е това да е мястото, където да се събират екипи и идеи и те да се реализират. В момента няма такъв атрактивен възел в хаотичната ни научно-изследователска дейност. Няма такъв център, около който да се обединят колективи, екипи и учени и инженери и техници, които да създават нови технологии", коментира проф. Костадинов.

В рамките на технологичния парк ще бъде създаден и детски "експериментариум", който ще позволява на децата да се запознават по интерактивен и интересен за тях начин с новите технологии.

Къде отиват парите

Първият етап от изграждането на технологичния парк ще струва 50 млн.евро, като 42.5 млн. евро се осигуряват от Оперативна програма "Конкурентоспособност" и 7.5 млн. евро е национално съфинансиране.

Според Елица Панайотова 50% от тях ще бъдат за подготовка на терена, инфраструктура, строителство, ремонти, 30% за оборудването в лабораториите и останалите ще са за меки мерки.

За развитието на проекта в периода 2014 - 2020 г. има възможност да се ползват още между 100 и 200 млн. евро, които освен за него ще отидат и за още няколко подобни проекта в страната. Според Реналдо Мандметс, ръководител на отдел "България" в Генерална дирекция "Регионална и градска политика" в Европейската комисия, проектът за столичния технологичен парк е пилотен в много отношения и е добра основа за създаването на още 2-3 подобни парка в страната. Той припомни, че вече са водени разговори за хранителен клъстер в Пловдив.