Парчетата от тортата

Тъй като още миналата година беше ясно, че основното условие за постигане на сделка е нетните платци да видят намаляване на общата сума, рязането беше очаквано. То засяга най-вече селскостопанските субсидии (понижаване с 62.5 млрд. евро), малка част от кохезионните фондове и предложения от комисията нов фонд Connecting Europe, който трябваше да финансира трансгранични интернет, енергийни и жп коридори.

Въпреки идеята да са насочени към повече ефективност за бюджета съкращенията всъщност не променят с почти нищо структурата. ЕС ще продължи, както и досега, да харчи най-много за фермерите и за фондовете за развитие, като положителен момент е увеличението на сумите, посветени на конкурентоспособност.

Увеличават се и средствата за администрация, макар и с по-малко от предвиденото - 10%, или около 5 млрд. евро, тъй като новите служби на комисията като дипломатическата и банковата ще трябва да бъдат финансирани. Но се въвежда обаче нов данък върху парите на еврочиновниците, който ще е 5.5%.

Съкращаването на Connecting Europe е негативен сигнал, тъй като отново доказва, че страните членки нямат интерес да делегират на комисията повече правомощия за свързването на отделните държави, нито ще бъде използван като инструмент за растеж. Сумите за широколентов интернет в него например бяха намалени от 9.2 млрд. евро на 1 млрд., което може да се изтълкува като липса на амбиция.

Дори призивите на Великобритания за мащабни реформи бяха удавени в общото съгласие да се променя малко и бавно. "Сделката е далеч от идеалния бюджет, но очевидно е най-доброто, което може да се постигне", казва пред "Капитал" д-р Петер Бекер, старши изследовател по европейска интеграция във фондация "Наука и политика". "Кризата изигра важна роля, тъй като намали желанието и способността на нетните платци да дават повече. Не мисля, че кохезионната политика и средствата за селско стопанство пострадаха много. За да бъде бюджетът по-ориентиран към бъдещето, щеше да е добре да има повече съкращения." Както написа брюкселското издание European Voice, "това е пропусната възможност, за която ЕС ще съжалява отново и отново".

Кой спечели и кой загуби?

Спечелиха и Великобритания, и нетните платци, и новите страни членки. Загуби ЕС.

Това беше сделка, планирана да задоволи донякъде всички и никого напълно. Дори тези държави, които пострадаха най-много от съкращаването на средства, като Чехия и Унгария бяха компенсирани по друг начин. Великобритания и нейният премиер Дейвид Камерън бяха на гребена на вълната, носени от одобрението на Ангела Меркел и други държави за намаляването на общата сума и орязване на земеделските субсидии. Малко след като Камерън обяви, че ще има референдум за оставането на страната му в ЕС, това беше победа, която доказа, че ако играе добре картите си в Брюксел, Лондон все още е мащабен играч там, а Германия и Франция не са чак толкова неразривен съюз.

Но Париж не остана кой знае колко разочарован. Подкрепени от Полша, французите подсигуриха субсидиите за фермерите си, макар и орязани, като пострада най-вече програмата за развитие на селските райони.

Друг голям губещ беше международната помощ. Според ЕurActiv новите суми, които ЕС дава на трети страни, ще са с 6.3 млрд. евро по-малко, което е нарушение на собственото му обещание да отделя 0.7% от брутния национален доход за тази цел. С други думи, еврокомисар Кристалина Георгиева ще има трудна задача.

Умерено позитивна

България, както подчертаха през седмицата външният министър Николай Младенов и министърът по еврофондовете Томислав Дончев, има причини да се радва. Трите основни цели - да не се намаляват средствата за развитие, земеделските субсидии и парите за затваряне на АЕЦ "Козлодуй", бяха спазени. Цената за това е приемането на по-тежки изисквания, призна Дончев пред "Капитал". През този период, ЕК ще постави пред страните условия, които те трябва да изпълнят до 2016 г., както и такива, които ще бъдат изпълнявани през целия период. В допълнение има и макроикономически критерии като ниво на дефицит и външен дълг, които също трябва да бъдат спазвани. При нарушаването на някои от тях парите може да бъдат спирани. Според министър Дончев едно от условията България да запази финансирането си е било съгласие с тези условия, както и убеждаването на други държави да ги приемат. Кои са другите държави, пред които България е лобирала от името на комисията, не стана ясно, но в споразумението имаше заложени условия за структурни реформи и спазването на макроикономически показатели, така че явно лобирането е било успешно.

Страната ще получи малко над 15 млрд. евро, което е увеличение с около 2 млрд. евро. Основната част от него, 1.7 млрд. евро, са за директни плащания на земеделци. Тази сума беше договорена още при присъединяването на България към ЕС, тъй като субсидиите трябва постепенно да се изравнят със средното ниво в ЕС, но както казва източник от преговорите, "докато го няма записано в споразумението, можеше и да не се случи". Тежкият удар е по програмата за развитие на селски райони, която по предварителни сметки ще бъде орязана с поне 300 млн. евро.

Това притеснява българските общини, казва изпълнителният директор на сдружението им Гинка Чавдарова. "В този програмен период усвоихме с няколко преливания близо 900 млн. евро. През следващия, извън 67-те най-големи града, всички останали населени места получават достъп в селската програма. Тоест ние разширяваме териториалния обхват, а намаляваме обема на средствата. Преди с този ресурс стигнахме до 20% от населените места. Сега всички ще имат достъп, но де факто няма да имат, защото няма да има пари", казва тя.

Сред условията, поставени от комисията, с които България ще трябва да се съгласи, например е да се уеднакви пенсионната възраст за мъже и жени, да се приложи национална инициатива за младежка заетост, да не се финансират второкласни пътища, освен ако не стигат директно до международен коридор, да има национална стратегия за здравеопазването, която да гарантира икономическа устойчивост на системата, и др. Страната ще бъде съдена по целите, които е приела (виж таблицата), като 2016 г. е междинна за оценка. Ако тя е негативна, част от парите може да бъдат спирани. "Тези санкции ни притесняват", казва Чавдарова. Тя се надява този мониторинг да спре проблемите с проектите, защото "няма да се пускат, ако са на наши хора, а ако влияят на крайната цел". Според нея общините имат сериозно притеснение по обективността на оценките в този период.

Ще одобри ли ЕП бюджета?

Вероятно да.

Въпреки виковете на недоволство, които се разнесоха от четирите основни партии в Европейския парламент след компромиса на съвета, по-вероятно е евродепутатите да одобрят споразумението. Посланието на страната, ротационен председател на ЕС -  Ирландия, ще бъде "нека не изхвърлят доброто, защото не е идеално", каза посланикът й в София Джон Роуън. Според д-р Бекер "преговорите ще са трудни, но ще стигнат до компромис вероятно през април". Томислав Дончев и други източници, участвали в преговорите, също смятат, че парламентът не би спрял толкова трудно постигната сделка, защото дори да бъде върната, по-добра не е вероятна. 

Преглед на оригинала