Шефът на КФН е представлявал две от офшорките на Брендо

От обвинението срещу Брендо в Италия става ясно, че през лятото на 2005 г. той е бил задържан от испанската полиция на летището в Мадрид заедно с още двама българи – Йордан Захариев и Атанас Генов, защото и тримата ползвали фалшиви унгарски паспорти. През 2000 г. Генов е осъден във Венеция за държането на 2 кг кокаин, а през 2005 г. е разследван за 935 кг кокаин, открити на яхтата Espirite. През пролетта на 2006 г. Захариев е задържан на борда на лодката Ocean Wind, където са открити 3.5 тона кокаин. Според обвинението за пране на пари в България Брендо и групата му са се опитали да легализират средствата, придобити от трафика на кокаин от този период.

Според италианските разследващи органи именно Евелин Банев е човекът, който и италианци и българи от групата наричат Началника, Дядо или просто Б. в подслушаните разговори. Ролята на Банев била да финансира операциите по трафика на кокаин. При претърсване в хотелска стая на остров Мартиника, която е била ползвана от екипаж от българи и италианци, заподозрени в трафик на наркотици, френската полиция открива фактура, от която става ясно, че разходи за гориво на лодката са покрити от швейцарска фирма. Няколко години по-късно швейцарските власти ще направят претърсване в офис на Credit Suisse в Цюрих и ще изземат документи, които доказват, че фирмата е на дясната ръка на Банев – Матей Боев. Пред разследващите служителка на банката свидетелства, че фирмата в действителност е част от групата дружества, контролирани от Брендо.

Според обвинението за пране на пари срещу Евелин Банев в България той е извършил общо пет плащания на обща стойност от над 20 млн. лв., като произходът на средствата е именно трафик на наркотични вещества. Така например през 2004 г. в швейцарска сметка на регистрираното в САЩ "Куилин венчърс" Брендо внася близо два милиона лева. Впоследствие тези пари са преведени на фирмата "Фиделити ентърпрайсиз", която от своя страна финансира дейността на лизинговото дружество Пи Еф Ю.

В края на миналата година, когато процесът за пране на пари в България отиваше към финал, прокуратурата настойчиво поиска разпита на шефа на КФН Стоян Мавродиев именно във връзка с изясняване обстоятелствата около двете офшорни дружества, през които са минавали придобитите от трафик на наркотици пари. В съдебната зала прокурорът Марияна Станкова пледира: "Държа на разпита на свидетеля Мавродиев, доколкото има негови подписи на документи, представени от "Куилин венчърс" и "Фиделити ентърпрайсиз", включително и документи, с които е дадено упълномощаване на Десислава Дишлиева и Владимир Дишлиев да представляват дружествата по банковите сметки в EURAM банк.

След като на два пъти Мавродиев не се яви в съдебната зала, вместо него пред Софийския градски съд застана главният секретар на КФН и бивш негов съдружник Андон Георгиев, който се опита да свидетелства от негово име. Той разказа, че Мавродиев е имал бизнес със създаването на офшорни дружества, които впоследствие е продавал на своите клиенти.

В крайна сметка прокуратурата изненадващо се отказа от показанията на шефа на КФН, за чиито разпит беше настоявала в две поредни заседания.  След този неочакван обрат ролята на Мавродиев, който днес ръководи финансовия надзор, в схемата за пране на пари от трафик на наркотици остава абсолютно неясна.

"Странно е призоваването ми по дело, което няма нито пряка, нито косвена връзка с мен в най-широк смисъл. Ако намерението на прокуратурата е да ме призове като свидетел, ще спазя своя водещ принцип да съдействам и помагам на правосъдната система в полза на държавата, за чийто интерес винаги съм работил. Но категорично възразявам срещу всякакви медийни спекулации, които замесват името и личността ми, както и досегашната ми дейност с това дело" беше единственият коментар на председателя на КФН по казуса, изпратен до агенция "Фокус" през зимата.

Ако вярваме в тяхната добронамереност, разследващите не са установили по несъмнен начин, че Мавродиев умишлено е бил съпричастен към схемата, по която Евелин Банев е перял пари и затова не са му повдигнали обвинение. Ако погледнем обаче казуса не през призмата на наказателното право, а през стандартите към хората, заемащи високи публични длъжности (в случая контролиращи финансовата система на страната) логиката е обърната и изискването е по несъмнен начин да бъде опровергано наличието на всяко съмнение и подозрение. В случая има поредица от факти, които можеха да бъдат случайни, ако техният брой и обвързаност създават достатъчно подозрение, че Мавродиев е свързан с фирмите, през които са преминавали парите спечелени от трафик на наркотици, за да бъде "легализиран" техният произход.