Испанската връзка

Осем години по-късно и две хиляди и петстотин километра на изток бившият състезател по борба от Тополовград Евелин Николов-Брендо ще бъде признат на първа инстанция за виновен по обвинение за участие в организирана престъпна група за пране на пари.

През февруари Софийският градски съд (СГС) наложи на Банев 9 години затвор, а подсъдимите с него - доведеният му брат Симо Карайчев, неговата бивша съпруга Моника Добринова и нейната сестра Десислава Дишлиева, получиха условни присъди. Престъпната група според разследващите има още един участник - съпругът на Десислава Константин Дишлиев, който обаче беше застрелян с 11 куршума в центъра на София само няколко месеца след операция "Портимар".

Миналата седмица съдия Костадинка Костадинова обяви мотивите към присъдата си. От тях става ясно, че основният довод  за това, че Брендо е "прал" пари от наркотрафик, са доказателствата, че той е поддържал връзки с осъждани за търговия и трафик на наркотици в Испания. Съдът приема, че събраните доказателства за тези контакти действително са косвени, но "както всяко поотделно, така и в тяхната съвкупност" създават непрекъсната верига, която доказва, че Евелин Банев е прал пари от търговия с кокаин.

През юли Банев, който е бивш съдружник на убития Иван Тодоров-Доктора и Петър Петров-Амигоса, получи на първа инстанция 20-годишна присъда в Италия за това, че е ръководил международна организирана група за трафик на кокаин от Южна Америка до Европа. Срещу него има разследвания в Румъния - за трафик на наркотици, и Швейцария - за документно престъпление и пране на пари.

Операция "Портимар"

От решението на Върховния съд в Мадрид по операция "Портимар" става ясно, че групата със строга йерархия, която разпространява наркотиците, е била под ръководството на 48-годишния днес българин Ивайло Хеселбарт, който е координирал доставките на кокаин. Негова дясна ръка е Ивайло Андонов. В групата влизали още Васил Угринов от Благоевград, Панчо Русев (който отговарял за съхраняването на наркотика), Георги Райчев (който контролирал транспорта) и др.

Групата взимала кокаина от различни градове в провинция Кадис (Манилва, Сотограндe). За да достигне до Барселона, кокаинът (по 80 - 90 килограма) бил укриван в тайници на леки автомобили. Те се управлявали най-често от испански професионални шофьори, които без проблем взимали разстоянието от Манилва до Барселона и обратно (общо около 2200 км) за по-малко от два дни.

Веднъж доставена в Барселона, дрогата била съхранявана на различни места, преди да бъде предадена "надолу" по веригата, за да бъде пласирана от испанските дилъри, които в йерархията на групата били под българите. Парите от продажбата на дрогата никога не се складирали заедно с кокаина.

До реализация на полицейската операция се стигнало, след като в края на 2004 г. групата успяла да пласира последната пратка кокаин и била в очакване на ново зареждане. Въпреки че използвал предплатени SIМ карти, полицията установява, че през януари 2005 г. Ивайло Хеселбарт зачестява телефонните си разговори с останалите членове на групата. В началото на февруари кокаинът достига в Барселона, а две седмици по-късно полицията предприема арестите. В жилище в Барселона са намерени 697 хил. евро, машина за броене на пари, както и фалшиви унгарски документи за самоличност със снимките на Ивайло Андонов и Иван Кирилов. Укрити в автомобил са намерени 20 патрона 22 калибър и оптичен мерник.

Във вила в Сотогранде били намерени 137 килограма кокаин. Жилището било собственост на българския състезател по ветроходство Петко Граматиков, а близо до него била закотвена яхта, която също била негова. По-късно ще стане ясно, че полицаите са претърсили без разрешение тази вила и Граматиков ще бъде оправдан. Същият ден испанската полиция претърсва и яхтата Esprite, собственост на компания на Граматиков. На борда й са открити 935 кг. кокаин. За тях испанските власти ще разследват именно Брендо. Една скоба - редица български медии посочват заловеният на яхтатата Espirite близо тон кокаин като причина за убийството на благоевградския висаджия Васил Горчов-Кьоравия. Фактите обаче са други - Кьоравия е застрелян на 20 януари 2005 г., а яхтата е "арестувана" близо месец по-късно.

В дома, в който Ивайло Хеселбарт живеел с приятелката си Виолета Цекова, разследващите иззели 5000 евро,  820 швейцарски франка, часовници Cartier , Rolex и  Omega на обща стойност над 170 хил. евро. Сред документите полицаите намерили устав на регистрираното в Британските  Вирджински острови дружество Pissen Finance Corp, в което Хеселбарт бил назначен като консултант. През 2009 г. Върховният съд на Испания потвърждава окончателни присъдите по операция "Портимар". Ивайло Хеселбарт получава 13.5 години затвор.

Именно намерените в дома му документи за офшорната компания Pissen Finance Corp  са една от връзките, които свързват групата с Евелин Банев-Брендо. Договорът на Ивайло Хеселбарт с Pissen Finance Corp бил открит на личния компютър на треньора по борба и дългогодишен приятел на Брендо Георги Караманлиев при претърсването на дома му от швейцарската полиция през 2008 г.

Пътуване под прикритие

В далечната 1976 г. в Мароко става тежка катастрофа. В нея загиват петгодишният Александър Гарчев и неговите родители. Точно 26 години по-късно, през август 2002 г.,  в паспортния отдел на СДВР е подадено заявление за бърза поръчка за издаването на паспорт и лична карта на името на Александър Гарчев. На заявлението обаче била залепена снимката на Брендо. От мотивите на първоинстанционния съд разбираме, че Евелин Банев използвал тези документи, за да запази в тайна своите пътувания из Европа.

Освен този паспорт от 2002 г. Брендо имал венецуелско гражданство и си извадил документ за самоличност и шофьорска книжка от южноамериканската държава. От 2003 г. Банев имал статут на постоянно пребиваващ в Испания с постоянен адрес в Малага. Там той бил управител на фирмата Rostefano, на която бил собственик заедно с Петър Колчев и Константин Бобчев (до 2012 собственик на известната фирма за недвижими имоти "Хоум фор ю").

Въпреки мерките, които Брендо предприемал, за да не бъде засичан с кого пътува, през април 2004 г. италианската полиция го спряла за проверка на излизане от тунела "Гран Санбернар". В автомобила пътувал и… Ивайло Хеселбарт.

Само няколко месеца след като испанската полиция провежда операция "Портимар", през юли 2005 г. на летището в Мадрид испанските власти задържали трима души, които се опитали да се качат на полет до Каракас с фалшиви унгарски паспорти. Това били Евелин Банев-Брендо, неговият съученик и Атанас Генов и Йордан Захариев. Първият е осъден през 2000 г. за трафик на 2 кг хероин. През май 2006 г. Йордан Захариев ще бъде арестуван на борда на яхтата Ocean Wind заедно с още двама българи и един турчин. На спряната в Атлантическия океан лодка ще бъдат открити над 4 тона кокаин.  Фактът, че Брендо се е готвел да замине за Венецуела с фалшив паспорт и в компанията на хора, които се занимават с наркотрафик, се тълкува от съда в подкрепа на тезата, че парите, с които той оперира, са с престъпен произход. Захариев ще получи впоследствие 10 годишна присъда.

Според мотивите на Софийския градски съд парите от търговията с наркотици в Каталуня били "изнасяни" от Испания по същия начин, по който била пренасян наркотикът - в тайници на автомобили. В някои случаи обаче куриерите, също свързани с Брендо, били залавяни от полицията. Така например през 2004 г. Коста Костов от Тополовград е бил задържан от френската полиция със 109 хил. евро. в брой. Преди да бъде арестуван,  Костов получил обаждане от Станчо Петров от телефонен номер, който се водил на хасковската фирма "Бевърли". Неин собственик е близкият приятел и съдружник на Брендо Веселин Сивинов. Съдът отбелязва, че предходната година френските власти задържали още два автомобила, шофирани от България, в които били открити общо около 1.4 милиона евро, без да посочва каква е връзката на тези задържани с групата на Банев.

Голямото пране

В мотивите си първоинстанционният съд приема тезата на прокуратурата за начина, по който е станало прането на пари от наркотрафика.

През 2002 г.  Константин Дишлиев и Евелин Банев (двамата женени за сестрите Моника и Десислава Добринови, също подсъдими за пране на пари) започнали да проучват "условията в различни европейски страни за регистриране на търговски дружества, за откриване на банкови сметки на тези дружества, изискванията при внасяне в брой на големи парични суми по тях без проучване на произхода на парите".

Крайната дестинация на придобитите от трафик на кокаин пари била базираната в София кредитната компания "Прайвът файненс юниън", която стана известна през 2003 г. заради улеснената процедура, по която отпуска кредити за закупуване на жилища и автомобили. Опростена схема на пътя, който са минавали парите преди да стигнат "чисти" до България" може да видите тук.

За да регистрират офшорните фирми, те потърсили съдействието на столичния адвокат Иво Недялков, по-известен като Фараона (осъден окончателно през 2011 г.  за длъжностно присвояване от финансовата пирамида "Иист Уест интернешънъл"), и на фирмата на Стоян Мавродиев (днес председател на КФН) "Юнайтед консултинг".

Така през периода 2002 - 2004 подсъдимите и покойният днес Константин Дишлиев придобили контрола над офшорни фирми, регистрирани във Великобритания и Ирландия, Британските Вирджински острови и САЩ. На името на офшорните компании били открити банкови сметки в Швейцария и Австрия, в които били внасяли големи суми в брои, които впоследствие били превеждани към българската фирма "Прайвът файненс юниън" АД под формата на заем.

Според решението на СГС подсъдимите решават  Константин Дишлиев да убеди баща си - Владимир Дишлиев, пенсиониран музикант с норвежко гражданство, да представлява офшорните дружества пред банките в Швейцария, като "открива, закрива сметки, да изпраща факсове, да предоставя пълномощни и др.".

Според съда, като изпълнил молбата на сина си, Владимир Дишлиев влязъл в ролята на сламен човек - "започнал да подписва множество празни бланки и същите с допълнително написано съдържание били използвани пред различни банки по различни сметки на дружествата за извършване на финансови операции. В други случаи по искане на сина си Владимир Дишлиев изпращал по факс до банки документи със съответните нареждания".

С пълномощно от Моника Добринова Владимир Дишлиев открил банкова сметка на офшорното Global Associates Limited (където директор е бившата съпруга на Брендо) в Union Bancaire Prive, Женева. Той дал съгласие да се дават нареждания за преводи и по телефона, като е посочил стационарния телефон в офиса на "Прайвът файненс юниън" АД. Така от юли до ноември 2003 г. били направени нареждания от Global Associates Limited (където до 2004 г. директор е бившата съпруга на Брендо Моника Добринова) до "Прайвът файненс юниън" за над 2 милиона евро. Основанието за това бил сключен договор за кредитна линия от 2 милиона евро между Global Associates Limited и "Прайвът файненс юниън". Впоследствие размерът на кредитната линия бил увеличен на 3 милиона евро, като до януари 2004 г. българската фирма усвоила още 750 хил. евро. "Прайвът файненс юниън" така и не прави погасителни вноски по тази кредитна линия.

Парите в Global Associates Limited идвали от две офшорни дружества -  Megamiser Limited (където директор бил братът на Брендо Симо Карайчев) и Marwyn Group Limited (където директор бил Владимир Дишлиев).

През 2003 г. Симо Карайчев, Брендо и един от най-близките му - известният бизнесмен Георги Семерджиев-Жоро Шопа пътували във Виена, където Карайчев открил сметка на Megamiser Limited в Euram банк, като спесимен от сметката имал и Константин Дишлиев, който обаче по това време е бил в България.

Именно Дишлиев открил сметки на Marwyn Limited в Credit Suisse в Швейцария и Euram Bank в Австрия. По тези сметки, приема градският съд, "били направени вноски в брой на значителни парични средства, като при пътуванията си за извършване на вноските Константин Владимиров Дишлиев често бил придружаван от подсъдимия Банев. Така на 28.06.2004 двамата напуснали България и на 29.06.2004 г. е била направена вноска в брой в размер на 498 900 евро". През следващите два месеца в сметката в брой са внесени близо 2.5 милиона евро. Съдът прави важно уточнение - през същия период Евелин Банев три пъти е посетил Испания - държавата, в която през този период е действала групата, ръководена от Ивайло Хeселбaрт.

Друга линия, по която в "Прайвът файненс юниън" постъпват пари, е през дружество Euroinvestment, контролирано от Константин Дишлиев. За четири месеца то превежда на българската фирма 1.276 млн. евро. В Euroinvestment парите идвали от сметка на Marwyn Group Ltd., където пък били внасяни в брой. Тези операции усъмнили банковия надзор, който извършил проверка. През пролетта на 2004 г. бил изготвен доклад за операциите на ПФЮ, който бил изпратен на Върховната касационна прокуратура.  

Това мотивирало подсъдимите и покойния днес Константин Дишлиев да сменят схемата, по която "връщали" парите в България. За целта били използвани двете регистрирани в САЩ дружества - Fidelity Enterprises и Quillin Investment. Следите на тези дружества водят до компанията "майка" - First London Holding, където управляващ е бил днешният председател на КФН Стоян Мавродиев.

Вместо директни преводи този път парите отивали до "Прайвът файненс юниън" под формата на заем от австрийската банка Euram.

През 2004 г. между Константин Дишлиев като представител на Marwyn Group Limited и Euram Bank бил подписан мандат на довереник за осигуряване на заем от 2.5 млн. евро за "Прайвът файненс юниън". В действителност средствата не идвали от банката, а от офшорната компания Marwyn, където били превеждани от друга офшорка -  Quillin Investment, където пък били внасяни в брой от Брендо.

Същата година бил сключен идентичен договор за заем межу Euram и "Прайвът файненс юниън", като този път парите (2 млн. евро) идвали от Fidelity Enterprises.

Съдът отбелязва интересна подробност - по време на оформянето на договора за заем от банката поискали пълномощно от Владимир Дишлиев в полза на сина си Константин и съпругата му Десислава за Fidelity Enterprises.  Документът бил изпратено до банката по факса от офиса на... фирмата на Стоян Мавродиев "Юнайтед консултинг".

Съдът стига до констатацията, че това пълномощно не е било подписано от Владимир Дишлиев поради простата причина, че към датата, на която се твърди, че е било подписано, той не е бил в България. Друг документ, който също бил изискан - сертификат от "Фърст Лондон Номинийс", че Владимир Дишлиев държи 50% от капитала на Fidelity Enterprises, е заверен с подпис от Стоян Мавродиев и подпечатан от фирмата му "Юнайтед консултинг".

Според съда безпроблемното внасяне на толкова големи суми в брой е било възможно, тъй като в двете банки, които групата най-често използва - австрийската Euram и швейцарската Credit Suisse, работели банкери от български произход, които те познавали. В първия случай става дума за Боряна Линдингер, а във втория - за Елена Бергоми, която всъщност е известната българска тенисистка от средата на 90-те години Елена Пампулова.

И много трупове...

След като в началото на 2005 г. била разбита организираната група за трафик на кокаин в Испания, в сметките на офшорните фирми спрели да пристигат пари. През май 2005 г. Константин Дишлиев е убит с десет куршума в центъра на София. Брендо спрял да пътува до Испания до юли 2005 г., когато е задържан с фалшив паспорт.

През април 2007 г. Банев е арестуван в София по разследването за пране на пари. Докато той е в ареста, с шест куршума в апартамента й е убита майката на Дишлиев - Йорданка Запрянова. Убийството й се случва точно в момента, в който тя е започнала да дава показания пред следовател и малко преди да бъде разпитана пред съдия.

Впоследствие е бил разбит домът на наблюдаващия прокурор по делото, а целият вход е залят с изпражнения.  

Йорданка Запрянова предава на разследващите документи, които е получила от бившия си съпруг  Владимир Дишлиев. Няколко дни след разстрела на Запрянова Брендо заявява, че няма нищо общо с убийството, и обещава, че в един бъдещ процес ще даде съгласието си показанията на Запрянова да бъдат прочетени. Пет години по-късно той категорично отказва това да се случи.

По делото за пране на пари в своя защита пред съда Брендо заявява, че по никакъв начин не може да бъде отговорен за хората, с които се вижда, за това, което те правят след един час, един ден, една година или повече време. Защитата му пледира, че не е доказана връзката между регистрираните дружества и престъпния произход на парите.

Адвокатите на Банев и останалите подсъдими са обжалвали присъдата на Софийския градски съд (СГС). Докато апелативният съд насрочи делото за разглеждане, Брендо ще чака мотивите по другата присъда - по делото за наркотрафик в Италия.

Опростена схема на пътят на парите от трафика на наркотици. Източник: мотиви на СГС Автор : Антония Тилева Преглед на оригинала