Не сте добре дошли

Никой, независимо в кой институционален костюм се е напъхал, не изрече думи на закрила, подкрепа, кураж към тези хора. Не заяви ясно и категорично, че България има а) хуманна и б) правна отговорност да им предостави убежище. Напротив, между редовете на изказванията и действията на институциите се чете: "Не сте добре дошли."

1. Проблемът с отношението

За правозащитните организации няма съмнение, че изказванията на управляващите (виж таймлайна), предприетите мерки, медийните публикации следват една логика, чиято идея е да демотивира бежанците да остават в страната. "Държавата не реагира адекватно и всячески се старае да превенира влизането на тези хора, търси начини да затегне границите, да въведе допълнителни административни пречки. Тук не става въпрос за обичайна бюрокрация, а за целенасочена политика", убедена е Илиана Савова, директор на правната програма за защита на бежанци и мигранти на Българския хелзинкски комитет. Дори документът с 11-те мерки, който беше разпространен след срещата на Съвета по сигурността към МС, се нарича не план за закрила, а "за ограничаване на миграционния натиск" към страната. 

Този стремеж не е ново явление и не е свързан конкретно със сирийците. Откакто България е член на ЕС и негова външна граница, тя има за задача да охранява достъпа на незаконна миграция. Това задължение обаче се схваща твърде буквално от българските власти, тъй като по правило не обхваща бежанците. "Те имат право да влязат на територията на ЕС и най-малкото да получат адекватна процедура, оценка на молбата си и преценка дали да получат статут", обръща внимание Илиана Савова. Тоест, ограничавайки достъпа до страната на хората, бягащи от въоръжен конфликт, България пропуква леда на нашето и европейското законодателство. А също и на международните ангажименти, които е поела, като спазването на Женевската конвенция. 

2. Проблемът с настаняването

Една възглавница. С това се сдобиват новопристигналите в регистрационно-приемателния център за бежанци в Пъстрогор. След което се изпращат сами да си търсят място в дома. Някои не успяват да се доредят дори до лукса да делят стая с още 17 човека. Спят по коридорите. Тази картина е чудесна илюстрация на умението на българските власти да планират. Бежанските потоци, резултат от ожесточена гражданска война, която се води вече две години на разстояние през една държава от нас, бяха толкова трудни да се предвидят, както първият сняг всяка година "изненадва" Столичната община, така както страната в паниката си, когато преминаващите границата на денонощие започнаха да прехвърлят 50 души. 

Още по-нелепа изглежда тази ситуация на фона на срещите на сирийската опозиция, които се случваха тук с любезното домакинство на министъра на външните работи от ГЕРБ Николай Младенов. Посланието на тази политика поне тогава звучеше така: България е ангажирана. Заповядайте. 

За последните четири години Държавната агенция за бежанците имаше възможност да използва средствата от Европейския бежански фонд, за да разшири и укрепи капацитета си. Директорът на Държавната агенция за бежанците Никола Казаков (назначен по времето на ГЕРБ) се хвали пред медиите, че това е една от най-добре усвоените програми с около 80% усвояемост на средствата. С тези ресурси са били извършени предимно ремонти на съществуващата база и е разширен само РПЦ - София. В плана на агенцията за 2013 г. е заложено до края на тази година да функционира чисто нов център за настаняване с 400 места. Защо той не се е реализирал, не става ясно. (Вече трета седмица "Капитал" не получава отговор нито на въпросите си към агенцията, нито на заявката си за интервю с директора й)

Заради това качествено планиране сега спешно се търсят варианти. И за да е по-изгодно финансово на държавата, отпуснатият половин милион от кабинета за бежанците не се пренасочва за настаняване на хората на външни адреси, тоест частни квартири и жилища, а за "постягане" на изоставени държавни имоти и казарми, така че да се пригодят що-годе за обитаване. Тук само ще припомним, че през 2002 г. бежанската вълна от Афганистан надхвърля тази критична маса от 3000 души. Казусът е разрешен бързо и без истерия. Хората са настанени в частни квартири, разходите са поети от Държавната агенция за бежанците. По това време тя има още по-малък капацитет и не разполага с ресурсите на Европейския бежански фонд. 

По оценка на Илиана Савова от БХК България не посреща дори минималния стандарт на директивата за условията на приемане на бежанци - предоставяне на подслон и храна. Тук ще си помислите, че институциите ще са щастливи да впрегнат усилията на неправителствени организации и доброволци, за да компенсират собствените си пропуски в задоволяването на базисни нужди. Бъркате. Вместо да се насърчават и организират даренията от ангажирани граждани, бизнеси, организации, те се възпрепятстват. Агенцията за бежанците не допуска лично да занесеш дрехи, пари, храна на хората, които имат нужда от тях. Това могат да правят само нейни служители. Които, разбира се, са твърде заети за това в момента. Дарителите разчитат на това, че охраната на центровете за настаняване "ще си затвори очите" или на това да изкарат бежанци извън загражденията, за да могат да им предадат млякото и памперсите за децата. 

"Срещам страшно много хора, които имат и желание, и състрадание, и искат да помагат. Тази огромна човешка енергия в момента никой не я канализира. Всичко се прави на възрожденски начала", разказва Деница Сачева, собственик на PR агенция, която изпълнява редица проекти в подкрепа на бежанци и мигранти и се грижи за комуникацията на сирийската опозиция в България. "МВР вече не приема дарения. Гранична полиция няма нито възможност да изхранва хората, които задържа на границата, нито е подготвена да посреща и да се занимава с бебета. А ние не можем законно да извършим дарения и се чудим как да изведем хората отвъд заграженията, да им дадем храната", споделя още тя. 

На този фон заместник вътрешният министър Васил Маринов реши за уместно да направи публично бакалски сметки как един бежанец струва на държавата 1165 лева. Коректната сметка обаче е друга. До самия човек, който чака България да му предостави убежище, достигат 65 лева на месец. С тях той се храни, облича и си купува лекарства.

3. Проблемът с достъпа до здравна помощ 

Сирийските деца в с. Баня имат петна по кожата. Изглеждат като малки язви. Никой не знае от какво са причинени. В центъра за настаняване на бежанци там няма лекар. Има медицинска сестра, която е предписала някакво лечение. Но родителите на тези деца нито имат с какво да купят лекарства, нито имат откъде. Сред настанените в дома там има възрастни хора с кардиологични проблеми, жени с проблемна бременност, деца с вродени заболявания и тежки психологически травми, нанесени от войната. 

Законът казва, че чакащите за закрила чужденци имат здравноосигурителни права и право на безплатна медицинска помощ. На практика нямат достъп до такава. До болницата в близкия голям град стигат само тежките случаи и тези, които могат да си позволят такси дотам. 

В плана за действие на правителството беше разписано медицинското осигуряване и здравния контрол на приеманите в страната чужденци. Към момента обаче не е известно към центровете за настаняване да са тръгнали мобилни екипи от лекари, социални работници, психолози. Не е известно да е направен анализ на здравното състояние на бежанците и да са отпуснати директни мерки за закупуване на лекарства. На сайта на Министерството на здравеопазването липсват инструкции към българските лекари как да действат и как да се погрижат за хора, търсещи убежище. 

Деница Сачева разказва, че лични лекари рядко се съгласяват да записват бежанци, защото се притесняват от езиковата бариера, разликите в културата и в здравните системи. По същите причини има случаи на лекари, които отказват да ваксинират сирийски деца. Правозащитните организации алармират: търсят се спешно лекари доброволци. 

4. Проблемът със задържането 

В домовете за задържане на нелегални имигранти в Бусманци и Любимец сирийците гладуват в знак на протест. С този отчаян акт те казват: търсим закрила, а българската държава ни предлага затвор. И действително тези институции държат зад заключени врати десетки семейства и деца, които нямат работа там. По правило там влизат чужденци, които са нелегално в страната и има заповед за тяхната депортация. По правило там не попадат хора, които търсят убежище. 

Обяснението на властите е, че сирийските семейства стоят затворени по хуманни причини. Защото няма места в центровете за настаняване и иначе ще се озоват на улицата. В затвора поне са на топличко, казват. Никой не дава отговор на тези хора кога ще получат свободата си. Процедурата по получаване на статут (която продължава между 3 и 6 месеца по закон) започва да тече в момента, в който Държавната агенция за бежанците регистрира молбата за закрила. Между подаването на молбата и  регистрирането й могат да минат дни, месеци. В закона няма определен срок. Това се случва по усмотрение на служителите на ДАБ - според тяхната преценка, натовареност, желание. А те се задъхват в обработването на молбите. Защото също като с настаняването институциите не са счели за нужно да планират. Да подсилят административния капацитет от експерти, така щото процедурата да бъде по-бърза и ефективна. Сега разчитат на техническа помощ от ЕС. 

Според статистиката на БХК, цитирана и в годишния доклад на Европейския съвет за бежанци и изгнаници, през 2012 г. на 91% от новопристигналите търсещи убежище на практика им е отказана регистрация на молбата за закрила и са били задържани в центровете за нелегални имигранти.

5. Проблемът с осъждането

И накрая България не просто не осигурява подслон и храна на сирийските граждани. България съди сирийските граждани, които бягат от въоръжения конфликт в страната си. Районните съдилища в Елхово и Свиленград преливат от решения, в които сирийци са осъдени за незаконно преминаване на границата. Голяма част от тях са непълнолетни. Голяма част от тях дори не знаят, че са осъдени.  От Районна прокуратура - Елхово, заявиха пред "Дневник", че само от началото на август има образувани 117 дела за същото. Според държавното обвинение делата за нелегално преминаване на границата са се увеличили със 75% спрямо миналата година. 

Затова главният прокурор Сотир Цацаров реши да командирова още прокурори в пограничните райони да образуват дела срещу бежанци. Забележете, не да прекратяват производствата срещу тях, а да образуват повече по-бързо. Илиана Савова от БХК нарича това решение институционален цинизъм. С осъждането на бежанците не се постига никакъв ефект - нито е превантивна мярка, нито превъзпитателна, защото много хора не разбират, че са били осъдени. Но пък прокуратурата си осигурява прекрасен рейтинг на осъдителните присъди, отбелязва тя. "Вместо да командироват прокурори, които да прилагат максимално бързо прекратяване на преписките, те ги пращат там с идеята да проведат наказателното производство и да осъдят максимален брой хора", коментира Савова. 

"Международното право изрично казва, че бежанците не бива по никакъв начин да бъдат санкционирани за нелегално пресичане на границата, ако бягат от непосредствена заплаха за своя живот и сигурност. Наказателният кодекс изрично ги освобождава от наказателна отговорност", обяснява Валерия Иларева, координатор на Правната клиника за бежанци и имигранти. "Според европейската процедурна директива, която България е длъжна да спазва като член на ЕС, едно лице се разглежда като търсещо закрила в момента на подаване на молбата. А не от момента, когато Държавната агенция (ДАБ) успее, реши, прецени, че може да регистрира тази молба. Органите, които осъществяват наказателното преследване, неправилно правят разлика между двете и ако човекът не е регистриран в ДАБ, го считат за нелегален имигрант. Това не е правилно, защото законът освобождава от наказателна отговорност не тези, които са регистрирани в ДАБ, а тези, които са влезли да потърсят убежище", обръща внимание тя. 

Толкова по въпроса за българското гостоприемство.