Телесна ограда

Направо е Турция. Вляво браздата продължава стръмно на север. По средата на нищото има стълб с камери за видеонаблюдение. Вдясно виждаме тъмнозелена военна палатка, от която стърчи пушещ кюнец. Малко над нулата е. Препръсква дъжд, който вятърът набива в очите на всеки, дръзнал да се разхожда на открито. Трима полицаи с различни униформи един по един излизат от палатката. Разговорът с тях е с ясен финал:

- Добър ден.

- Добър ден. Какво правите тук?

- Журналисти сме. Дойдохме да видим какво правят полицаите, които са командировани от цялата страна, за да пазят границата.

- Имате ли разрешение?

- Питахме преди две седмици, но от пресцентъра на МВР казаха, че не могат да ни отговорят.

-  Нали знаете, че който мине оттук, си тръгва арестуван...? (с усмивка - бел. авт.)

Това е палатката на граничните полицаи, надупчена като швейцарско сирене Фотограф : Велко Ангелов

Влизаме в палатката. Домакините са трима – граничен полицай от Смолян и двама негови колеги от Самоков, които обаче са от охранителна полиция. Единият от тях - началник на групата, излиза навън, за да се обади по ТЕТРА-та си (система за мобилни комуникации, която се използва от армията и службите за сигурност). Следва разговор, който се развива във възходяща градация. Началникът се обажда на неговия началник и т.н., докато стигнат до "големия шеф". Предават ни резултата: "Ами, така да се каже, сте малко задържани. Ще трябва да дойде началникът, който отговаря за този участък и той ще реши какво да ви прави."

Влизаме в палатката, която е надупчена като швейцарско сирене. Обзавеждането вътре включва печка тип "любов от ромски произход", сгъваема маса и два стола. Докато чакаме, успяваме да разменим няколко думи с полицаите, въпреки че техният ръководител прави всичко възможно, за да им забрани. В командировка са от няколко дни. Някои спят в Елхово, други в Ямбол, а трети – чак в Сливен.

Дрехите и обувките по тях са асорти, защото са лични - служебните униформи нито топлят, нито пазят от дъжд. Ботушите на краката им - също. Докато чакаме, двама от тях изпробват фенерите си, за да видят кой е купил по-добрия. Брадвичката, с която цепят дърва, я е донесъл единият. Друг е купил ножовка. След кратък тест полицаите разбират, че не става за рязане.

Служителите на реда събират дървета от околностите на палатката. Те обаче не са сухи и горят трудно. Скоро осъзнават, че са попаднали в капан, защото нямат лопата, с която да извадят пепелта от печката, а тя вече е препълнена.

Намираме се на нивото на 269 гранична пирамида. Наляво (към Черно море) започва живата верига от близо 1100 полицаи от "Охранителна полиция", които са командировани от цялата страна. Те работят на четири смени. Разположени са на 300-500 метра един от друг. Цялата операция започна преди 20 дни.

Преди да дойдем до границата, се срещаме с двама други полицаи, които са прекарали 15 дни на същото място. Страхувайки се от проблеми с ръководството, предпочитат да не говорят с имената си. Единият – когато ще наричаме Стефан, е от дирекция в централната част на страната, а другият – Стоян, е от Северна България.

"Бяхме настанени в Сливен. Програмата беше следната – ставане в 4:30 сутринта, тръгване след час за Елхово. Дотам е час и половина път. Там имаме инструктаж и в 7:00 тръгваме към Лесово. Извозват ни със ЗИЛ до постовете", обяснява Стефан. Той разказва и за инцидент, на който е станал свидетел: "Едно момче, мисля беше от Ямбол, падна от камиона. Не знам какво се случи, откараха го в болница." От пресцентъра на МВР отказаха да дадат информация за случая.

Ето това са камионите с които се извозват полицаите до постовете им Фотограф : Капитал

Официално всяка смяна започва 12 часа, но в действителност продължава много повече: "Винаги закъсняват, защото логистиката е пълен хаос. Един дава една заповед, друг я отменя", спомня си Стоян. Имало е случаи с полицаи, които са забравени на границата. В края на смяната отново се минава през Елхово: "И накрая след полунощ сме обратно в хотела", обобщава Стефан. Следва почивен ден.

На самата граница полицаите са "разставени" на постове по един. Палатки за всички няма. Инструкцията е, когато видят бежанци, идващи от Турция, да ги спрат. Стефан разказва: "Нямаме право да използваме оръжие и помощни средства. Трябва да ги плашим - казваме им да спрат на място и се обаждаме, за да дойдат турците и да ги приберат. Те идват с камион и ги откарват, а после ги пускат. След няколко часа се появяват на нов пост. Един ден видяхме една група на три различни поста." Стефан разказва и за полицаи, които целят опитващите се да влязат в България с камъни. Оттатък браздата често виждат турски ловджии. "Има много диви прасета. Турците не ядат свинско и веднъж ни предложиха дивеча си", разказва Стоян.

Разпределението на силите (по един на пост) предизвикват трагикомични ситуации. Полицай от дирекция в Северна България разказва как, докато е бил на пост, срещу него се е появил чужденец, който извадил нож, щом го забелязал. Служителят веднага извикал подкрепление. Докато задържали нарушителя обаче, те видели през освободено трасе да минават цяла група бегълци. "Цялото разположение по границата противоречи на инструкциите в МВР", коментира полицаят, с който разговаряме: "Патрулите трябва да са от минимум двама човека, а ние седим по един. Служебните кучета, където ги има, трябва да работят максимум шест часа, а всъщност са на пост по 18."

На командированите по границата не се дава никаква допълнителна екипировка. "Има мушами, но не за всички. След няколко часа под дъжда обаче те подгизват и спират да пазят", разказва Стефан. Полицаите сами си носят найлони. Смяна по смяна, там където няма палатка, полицаите строят навеси от дървета и шума. Огънят се предава от наряд на наряд. Дърветата се секат незаконно. Преди време е била издаден заповед да се раздадат противокуршумни жилетки. Според източника ни това е пълно безумие: "Кой ще ни стреля горе? Абсолютно безсмислено е."

"Осветление има този, който си носи", разказва още полицаят, с когото се срещнахме. Той уточнява, че 90% от служителите на реда идват за първи път в този район и не познават терена: "Но никой не ти дава инструктаж. Момчетата дори не знаят как се казва селото в Турция, което свети срещу тях." Те нямат нито карти, нито GPS.

"Живата верига", по думите на вътрешния министър Йовчев, струва 80 хил. лева на ден. Като сумата най-вероятно ще мине 110 хиляди, след като числеността на командированите полицаи стигне 1400. По предварителен разчет "операцията" трябва да продължи до края на март, което означава, че ще бъдат похарчени близо 13 милиона лева. Според вътрешния министър "оголването" от полицаи на вътрешността на страната не е довело до покачване на престъпността, но за сметка на това се вижда трайно спадане на случаите на нелегално преминаване на границата.

При организирано от МВР и Министерството на отбраната през седмицата посещение за журналисти до границата достъпът до командированите полицаи беше предвидливо ограничен. С думите "МВР работи на върха на възможностите си" вътрешният министър Цветлин Йовчев коментира условията на труд, като уточни, че се работи в движение за тяхното подобряване. Според високопоставен източник от вътрешното министерство, с когото "Капитал" разговаря, спадът в опитите за нарушаване на държавната граница се дължи не толкова на мерките, колкото на идването на зимата и лошите метеорологични условия: "Денят, за който министърът се похвали, че няма незаконно преминали границата, беше с изключително лошо време – дъжд, вятър и мъгла."

Именно в този ден бяхме "задържани" в палатката при пирамида 269. След два часа и половина пристигна началникът Методиев. Той явно носеше спуснато от неговия началник (а най-вероятно и от по-горния) решение на въпроса какво да се прави с нас. След като си дадохме личните карти, Методиев ни състави предупредителен протокол, че "пребиваваме в близост до ДГ" (държавната граница) и извършваме "репортерска дейност без разрешение от пресцентъра на МВР". "Няма да ви оставя да се връщате пеша", казва Методиев, явно вече влязъл в ролята на доброто ченге. Слизаме надолу с джипа му.

Протокол за предупреждение - не може да се извръшва репортерска дейност Автор : Капитал Преглед на оригинала

- А докъде всъщност може да се движи човек при границата?

- То тук не е забранено, всеки може да идва.

- Е какъв е проблемът тогава?

- Ами, че сте журналисти. Има си ред.

Пъзелът се сглобява. МВР няма абсолютно никакъв интерес да покаже истинското лице на прехвалената операция за охрана на границата. Освен че е адски скъпо начинание, то е и със съмнителна ефективност. Първо - средствата, които ще бъдат похарчени до края на март, са два пъти годишния бюджет на Държавната агенция по бежанците. С тези средства можеха да се подобрят условията в лагерите и да се увеличи капацитетът на ведомството да разглежда молби.

Второ - и от Върховния комисарят за бежанциите към ООН и от Европейската комисия казаха, че отблъскването на бежанци не кореспондира с договорите, по които България е страна. "Отблъскването на бежанци по границите не е позволено нито от законите на ЕС, нито според международните задължения на държавите от общността", коментира Микеле Черконе, говорител на еврокомисаря по вътрешните работи Сесилия Малмстрьом. А служителят на реда, който мята камъни по криещите се в храстите сирийци, няма как да знае дали не отблъсква хора, които са изправени пред смъртна опасност.

И не на последно място - поставянето в риск живота и здравето на над 1000 полицаи и извеждането на полицейски сили от местата, където са необходими – в районите с висока битова престъпност, са допълнителни аргументи операция "Жива верига" да бъде обвита в абсурдна информационна мъгла. Но цялата крайгранична драматургия на вътрешното министерство сигурно има и положителна страна. В лепкавата кал стотици полицаи се учат да режат дърва, да палят огън и да укрепват палатки. Имаме нужда от служители с подобни умения, нали?

Още по темата:

Стената на плача. Преграда тип "концлагер" по южната ни граница е на път да отклони бежанския поток към Странджа

Операцията за охрана на границата - скъпо начинание със съмнителна ефективност Фотограф : Велко Ангелов

Поглед от палатката на Юг. Фотограф : Капитал

Поглед от палатката на Север. Фотограф : Капитал