Стената на плача

Изграждането на оградата неминуемо ще пренасочи бегълците към други райони на границата – най-вероятно по посока Странджа. Първите индикации за това вече са факт: преди броени дни полицейски патрули спасиха бегълци, опитващи се да преплуват на река Резовска. "Въпросът с изместването на потока обаче трябва да бъде отправен към "Гранична полиция". Да, неминуемо ще има нещо такова, затова най-вероятно ще имаме и мобилни съоръжения", коментира полк. Сяров. Или казано по-просто, оградата ще бъде направена така, че при нужда бързо да може да бъде предислоцирана в друг проблемен участък. Пренасочването на имиграционния поток към Странджа обаче крие много сериозни рискове за живота и здравето на бежанците, тъй като става дума за планински район. Въпреки че е ниска, Странджа е с еднотипен релеф и вероятността от загубване е много по-голяма. А през зимата подобно нещо може да има фатални последици за нелегално пресичащите границата.

Вътрешният министър Цветлин Йовчев също е убеден, че подборът на района за поставяне на новата ограда е стратегически. "Участъкът между Лесово и Крайново е избран на базата на обективни критерии. В този район интегрираната система за видеонаблюдение не може достатъчно рано да извести, че се придвижват групи. Разбира се, временното преградно съоръжение ще насочи потока към други участъци, които са по-лесни за охрана", убеден е ръководителят на МВР. В четвъртък той и министърът на отбраната Ангел Найденов дойдоха в Голям Дервент, за да инспектират резултатите от първия етап на проекта – прочистване, разширяване и отводняване на 107 километра черни пътища в района на бъдещата стена от бодлива тел. Резултатът е, че в момента джиповете на "Гранична полиция" могат да се придвижват и реагират много по-бързо и по-свободно в участъка на граничната бразда. "В резултат на мерките ни очаквам, че миграционният натиск може да бъде пренасочен и към други страни", обобщава Цветлин Йовчев.

Кога

Очаква се, че поставянето на телените заграждения ще отнеме между 2 и 3 месеца в зависимост от хода на обществената поръчка и метеорологичните условия. С проекта отново ще се занимава Министерството на отбраната. Изборът на доставчик на материалите за защитното съоръжение ще започне на 4 декември, като ще следва съкратена процедура по ЗОП. Тя позволява преговори с предварително поканени за участие фирми. Според министър Ангел Найденов, ако се прибегне до стандартната процедура по ЗОП, това би могло да отложи поставянето на загражденията с около половин година. При сегашния вариант строежът вероятно ще може да започне в началото или средата на януари.

"Самото поставяне на загражденията ще отнеме 30 - 40 дни, ако метеорологичните условия го позволяват", смята Найденов. На практика това означава, че инженерните части на армията ще трябва да поставят по близо километър телени прегради на ден. Именно климатичните условия обаче могат да изиграят лоша шега на военните строители. Войници, служили в знаменитото пехотно поделение в Звездец, си спомнят с ужас за суровия януари в района на Странджа, когато чупели кирките си, докато се опитвали да копаят вледенената земя, а бетонът в основите на изнесения им команден пункт с дни отказвал да изсъхне. Така че преди да започнат работа по проекта, инженерните части на българската армия вероятно ще трябва да направят и заклинание за мека зима.

Прогнозната цена на новия "кльон" е 5.1 млн. лв. с опция за нарастване до максимум 6 млн. лв. Ако трябва да сме прецизни обаче, терминът кльон в случая не е съвсем точен. Новите прегради всъщност са много по-страховити и представляват нещо повече от метална ограда с бодлива тел отгоре. Всяка секция е с височина 3 метра, ширина 5 метра и е изградена от четири отделни слоя, три от които са направени от спираловидна поцинкована режеща тел тип "Бруно". Ще бъде закрепена към земята с метални колове с бетонни основи. "Нейната издръжливост на атмосферни условия е над 25 години", споделя полк. Иван Сяров. "Подобни съоръжения се използват за защита на базите ни в Косово и в Афганистан", уточнява той. И в отговор на въпрос дали бежанците могат да прережат телените огради допълва: "Само специално подготвени хора могат да ги преодолеят."

И някои дипломатически последствия

Изграждането на телените заграждения вероятно ще има негативни дипломатически последствия за отношенията ни със съседна Турция. Истината е, че идеята за поставяне на подобни съоръжения датира от няколко години. През 2011 г. например инициативата беше лансирана по повод избухването на епидемии от шап в южната ни съседка. Тогава намерението беше да се постави 143 километра ограда, която да спира движението на домашни и диви животни.

Проектът обаче провокира сериозно недоволство в Турция. Там той е сравняван с изграждането на "нова Берлинска стена по границата на ЕС" и "стена между исляма и християнството". В крайна сметка българската страна изостави проекта за противошапна преграда, след като изчисли, че тя би струвала 28 млн. лв. Сегашната ограда обаче има много по-голям шанс да стане факт (а и вътрешнополитическа подкрепа) въпреки все по-настоятелните намеци от страна на Брюксел, че България не трябва да отказва подслон на бежанци. Защото, за разлика от баба Ангелина от Голям Дервент, която с мизерната си пенсия купува хляб и бисквити за премръзналите сирийски деца, все повече "патриоти" от вътрешността на страната наричат бегълците от ужаса на войната с презрителното "пришълци" и изпращат срещу тях "граждански патрули"...

Още по темата:

Телесна ограда. Защо разполагането на полицаи по границата се оказа най-секретната операция на МВР