Да влязат мислещите

И как да го постигнем

Алберто Родригес е категоричен - по време на задължителното образование учениците не трябва да се разделят според способностите им и по учебни програми, защото това ги сегрегира според социално-икономическия им статус и лишава голяма част от тях от базисни и гъвкави умения за живота (интервю с Алберто Родригес). Ранното професионално обучение не прави голям смисъл и заради бързо променящата се работна среда - изследвания са показали, че човек днес сменя средно осем различни сфери на работа. Тоест бизнесът има нужда от хора, които умеят да управляват промяната, могат да се учат в движение.

А как да направим така, че точно такива да излязат от училищата и университетите? Работещите в сферата на образованието отдавна имат идеи. Да има възможност за по-бързо придобиване на педагогическа правоспособност, директорите да имат задължението да квалифицират учителите ("засега квалифицираният учител е неудобен"), да има различни форми на учене и ученикът да може да избира например дали да учи с учител в час, или да работи по задача в група, изброява своите учителят по български език и литература Марта Джалева. Като даваме тласък на качественото висше образование през сериозни финансови стимули за най-добрите висши училища на базата на техните научни резултати, акредитация, класиране в рейтинговата система, реализация на завършилите, смята проф. Анастас Герджиков, заместник-ректор на Софийския университет (СУ). През активни методи за обучение, конкуренция, опростяване на административните регулации, автономия на преподавателя, допълва д-р Ангел Марчев от УНСС. А Мариана Банчева от Института за прогресивно образование обобщава голямата цел: "Като започнем да мислим за образованието по различен, свободен, отворен начин, в който няма предварително зададени граници. Решенията трябва да бъдат въпрос на национален приоритет, а не сфера за разиграване на партийно надмощие."

Засега държавата не дава много знаци, че е взела този приоритет насериозно. "Образованието е най-голямата публична инвестиционна програма в страната", заяви тази седмица зам.-министърът на образованието и науката на форума "Бизнес и образование", организиран от "Капитал". Той допълни, че тази година средствата от държавния бюджет за образование са 3.92 млрд. лв., а някои от конкретните стъпки, за които ще бъдат изхарчени, са финансиране според качеството, въвеждане на дуалната система в професионалното образование, приемането на стратегията за висшето и на закона за училищното образование. "Инвестициите в образование не са просто израз на нашата надежда за бъдещето и на желанието децата ни да живеят по-добре. Те са гаранция за това, че икономиката на страната в бъдеще ще бъде по-различна като структура и философия и с по-голяма добавена стойност", коментира още Кръстев.

Останалите участници в процеса обаче се чувстват по-скоро изоставени от централната власт. "Държавата има своята роля и често проблемът идва от това, че е абдикирала", заяви на форума професорът от СУ Николай Денков. Според него тя първо трябва да създаде посока и правила в сферата и след това да осигури финансиране на тази база. Правителството има важните задачи да привлече най-добрите професионалисти към учителската професия, да стимулира успешните директори, да работи срещу отпадането на деца от образованието, да наложи истинска реформа в учебните планове и програми дори и тя да не се хареса на всеки, да търси отговорност от автономните висши училища, но и да ги поощрява за високи резултати. Д-р Георги Няголов от СУ си представя, че пътят към качествено образование може да мине през създаване на силна централна консултативна структура, в която равнопоставено да участват всички заинтересовани страни - централна власт, работодатели, учебни заведения, обучаващи, гражданско общество. Тази структура трябва не само да създаде и актуализира визията за качествено образование и да я превърне в конкретни приоритети и политики, но също така да гарантира тяхното прилагане от всяко правителство.

Как приоритетите на отделните държави показват колко честни и прозрачни са политиките им описа много добре колумнистът на The New Yorker Джеймс Суровиецки в свой анализ преди започването на олимпийските игри в Сочи. "Корумпираните политици влагат твърде много пари във физическия капитал и не достатъчно в човешкия", написа той. И цитира изследване, което доказва, че държави с високи нива на корупция харчат малко за образование. За сметка на това инвестират в големи строителни проекти, които от своя страна са податливи на корупционни схеми. Дяловете от БВП, които България отделя за образование и за наука и иновации, продължават да са доста под средните за ЕС нива. Освен това очевидно ги влага и неефективно, защото резултатите от PISA показаха, че българските ученици се справят по-зле от връстниците от други държави със сходно високи разходи за образование, например Сърбия. Проблемите са ясни. Възможните им решения - също (някои добри практики, които вече дават резултат). От това дали ще ги задвижим сега зависи къде ще сме в бъдеще.

Всички презентации от конференцията "Бизнес и образование" можете да намерите тук.