Изгубените деца на България

Мартина (18) се мести в Англия от може би най-добрата гимназия в България - Американския колеж в София. Тя избира колежа Oakham заради програмата му за международен бакалауреат (IB). В момента е за втора и последна година там и пише мотивационни писма за инженерна специалност в университети в Англия, САЩ и Швейцария. "Струваше ми се, че хората в България не са достатъчно мотивирани - и учителите, и учениците", казва Мартина. Тук тя не е имала чувството, че преподавателите се интересуват от това какво разбират учениците им и какво научават. "Ако самите учители те мотивират повече да работиш, това би променило нещо", смята Мартина. Тя е забелязала, че връстниците й в Англия от много по-рано знаят какво искат да правят по-нататък, не залитат просто по "неща, които звучат готино", а се спират на "по-реални" цели. "Може би от малки ги насърчават да видят в какво са добри и да го следват", е обяснението  на Мартина. За това помага и начинът, по който е изградена гимназиалната програма в Англия - учениците избират само четири предмета и обикновено това са нещата, които смятат, че искат да правят в бъдеще.

Това е накарало и Цвета (18) да избере да завърши средното си образование в Англия. Започва осми клас в английска гимназия тук, но осъзнава, че не иска да учи всички 15 предмета, а само тези, към които има интерес. "Исках да се занимавам с графичен дизайн, изкуства и рисуване", споделя тя и избира колеж в Кембридж, който предлага много неща в тази посока. Първоначалният план е да замине след десети клас, но след интервюто по телефона тя решава да тръгне веднага. От есента Цвета ще учи интернационален бизнес в университета "Уестминстър" в Лондон. "Не се натоварваш толкова много - и физически, и психически. Можеш да си избереш това, което ти е интересно, и го учиш с много по-голям мерак" - в това Цвета намира ползите от английската програма. Помагат и извънкласните дейности на колежа, които според нея правят обучението много по-лесно. Забелязала е също, че учителите там са много по-готови да обясняват и помагат, отколкото тук.

Мръсните улици на спонтанните хора

Намираме сестрите Калина (18) и Алекс (13) на ваканция в родния град на родителите им Благоевград. Калина е била на четири, когато семейството й е заминало за Виена и няма много спомени за живота в България. Когато е тук обаче, вижда малките детайли, които в крайна сметка правят голямата разлика. "Тук транспортът не е организиран и ако не си местен гражданин, няма как да се ориентираш", дава пример тя. Забелязала е също, че докато извън града тече сроежът на голяма магистрала, малките градски улици стоят с дупки. "Хората искат голямата промяна, от която наистина се нуждаят", смята Калина. В Австрия харесва подредеността, организацията и точността. И въпреки това намира атмосферата в Благоевград много по-спокойна, а хората - по-спонтанни и отворени.

"Ако плажът беше чист, щеще да ми липсва", откровена е Алекс, когато я питаме дали има нещо от България, което й липсва в Австрия. Категорична е, че ако може да промени нещо тук, това би била околната среда. Жал й е също за бездомните кучета, заради които хората недоволстват, но за които всъщност сами са виновни, защото ги изоставят на улицата.

Майката на Калина и Алекс - Елица, потвърждава, че двете често забелязват неща от ежедневието, които за други може би вече са нещо естествено. Питат например защо мъжете в Благоевград "ходят неугледно" и защо кофите се държат препълнени.  

"Не си представям да живея в България за постоянно, защото тогава ще трябва да започна от нула", казва Калина, която ще кандидатства американска литература в Германия. Тя смята, че "в чужбина вратите се отварят повече, а ако една се затвори, друга се отваря". Разбрала е за протестите в България и вярва, че хората са на улицата, защото "българските политици невинаги си вършат работата както трябва".

Макар и още само на 13, Ния също мисли, че във Виена ще има по-добра перспектива за бъдещето. С България я свързват ранните детски спомени и близките й хора, но е сигурна, че ако напусне Австрия, ще й липсва безгрижният живот, удобният транспорт, свободата да се движи из града, без да я е страх, чистите улици, новите виенски приятели. Когато питаме Ния дали е следила гражданските протести в България през изминалата година, тя казва, че дори е гледала на тях като местна, за разлика от чужденците, които "сигурно се питат как е възможно цяла година някакви хора да не работят и да прекарват свободното си време по площадите". Намира недоволството за справедливо, защото разбира оплакванията на хората. Според нея те са искали да постигнат промяна на правителството, честни избори, край на корупцията и по-добър живот.

Освен проблемите в България Ния вече вижда и някои от решенията им. Впечатление са й направили например бедните и бездомни хора и смята, че това лесно може да се подобри по примера на Австрия с построяването на домове за социално слаби хора, места за безплатна храна и други форми на социална помощ. А за да има по-малко хора, които се нуждаят от такива услуги, решението според Ния е по-доброто образование.

Навсякъде, но не тук

Учениците, които вече завършват училище в чужбина, не правят планове за връщане в България. Причините са отвъд дупките по улиците и неточния градски транспорт. Крият се в отношението към труда, в спазването на правилата, в това колко напред гледат хората около теб.

"Винаги ми е много мило, като се прибера, но виждам колко по-назад сме във всяко едно отношение", споделя Мартина, която ще се стреми да се реализира в чужбина, "защото всичко тук е много по-реално и човек прави каквото иска". В Англия й липсва единствено семейството и бързо е свикнала с различния начин на живот. "В България всеки гледа да прецака системата, да направи така, че да свърши по-малко работа и накрая да му е по-добре", забелязала е Мартина. Според нея причината много българи да изберат реализация в чужбина се крие не е само в ниските заплати, а в "това, че никой не оценява знанията, които имаш". "Би ми било странно да уча там в университет още няколко години, да получа добро образование и след това да се върна тук и никой да не оценява това, което съм научила", допълва Мартина.

"Първата година не виждах разлика. От втората обаче започна да ми прави впечатление, че темите за разговор сред връстниците ми тук винаги са едни и същи", казва Цвета. Според нея хората в България често се фокусират само върху маловажни неща от ежедневието, разсъждават ограничено и не са толкова широко скроени. На нея също й прави впечатление, че като че ли в България "не е нужно да си даваш толкова зор", докато в чужбина нещата не се случват толкова лесно, но трудът ти се оценява адекватно.

Животът в чужбина отдавна вече е и променил българските ученици. Те са много по-самостоятелни от връстниците си в България, научили са се да разчитат на собствените си усилия и умеят да взимат решения за живота си. "Лично аз се научих да не завися от останалите, защото съм се местила повече от един път в чужбина и е трябвало да се сбогувам с важни за мен хора", споделя Ния, която е убедена, че животът извън България променя хората. Казва също, че е разбрала колко е трудно да се интегрираш. "В началото аз лъжех, че баба ми е от Щирия, майка ми е австрийка, живяла дълги години в България, а семейството ми се е завърнало току-що в Австрия", разказва Ния. Престава да се притеснява, че е чужденка, когато разбира, че две трети от съучениците й са поне наполовина неавстрийци.

"Мислех, че ще бъда по-привързана към България. Преди бях, вече не съм", казва Мартина, която бързо е свикнала с по-спокойния и уреден начин на живот, както и с интернационалната атмосфера в Англия. "Хората там са по-дружелюбни", смята и Александър. Той казва, че въпреки това като среда България му харесва повече, но плюсът на Англия е по-доброто образование.

Ния, Калина, Александър, Мартина, Цвета и Алекс най-вероятно няма да се върнат да живеят в България. Както много други техни връстници, които още от малки са разбрали, че на некачествените учебни часове, невъзпитаните хора по улицата и неефективните институции има алтернатива. България едва ли има и какво да направи, за да ги привлече обратно. Но може да опита да спре следващите. Като им предложи по-добро образование, спазване на правилата и честна конкуренция. Не само за тяхното бъдеще, но и заради това на самата държава.