Правителството се размина в обясненията за европрограмите
"Околна среда" иска пари от бюджета, а българския съд не го интересува европравото, стана ясно от изслушване в парламента
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
В истински спектакъл на грешките се превърна изслушването на трима министри за европейските програми в парламента. Екоминистърът в оставка Искра Михайлова, регионалният министър Десислава Терзиева и надзираващият ги вицепремиер Зинаида Златанова трябваше да обяснят на депутатите какво се случва в програма "Регионално развитие" и "Околна среда", но в последвалата словесна престрелка с депутати от ГЕРБ изскочиха някои разминавания и странности в позициите на управляващите.
Първо Михайлова потвърди, че от началото на годината плащанията по проекти по "Околна среда" са били с включено ДДС - нещо, което ЕК забрани за големи проекти миналата година и може да поиска парите да бъдат възстановени, тъй като е за търговска инфраструктура. После Златанова, чиято функция е да надзирава системата и където има подобни разминавания, да ги коригира навреме, не реагира на твърдението на Михайлова. Вицепремиерът отговори на въпрос, че "не съм в този детайл, така че няма как да ви отговоря дали ме притеснява или не".
После, на въпрос как чиновници от МОСВ могат да пренебрегнат решение на Върховния административен съд (като наложат финансова корекция на обществена поръчка, минала през ВАС) Искра Михайлова подчерта, че "това е въпрос, който очевидно ще стои и в бъдеще". Според нея, случилото се в "Околна среда" ще бъде пример за научени уроци, защото поръчките са отговаряли на българския закон, но не и на европейските правила. Тук Зинаида Златанова също се включи с доста странно изказване. Министърът на правосъдието обяви: "Съдът гледа българския закон и се произнася по нашия закон. Това че законодателството е непълно, дискриминативно или несъответсващо на европейските правила, няма как да бъде преодоляно от съдебно решение. Това е просто и ясно причината, поради която съдебни решения и решения на КЗК се разминават с тези на европейските одитори, тъй като те четат европейските актове, а не българските."
Юристи, до които "Капитал" се допита, реагираха на това твърдение с недоумение. "Правосъдният министър явно не е чел конституцията и не е чувал за принципа на йерархия на правните актове. Именно работа на съда в съдебното решение е да приложи по-високия от степен акт - когато законът е дискриминационен, прилага се Конституцията и принципа за равенство и защита от дискриминация. Когато български закон противоречи на европейски регламент или друг европейски акт с пряко приложение, отново се прилага европейската правната норма", коментираха те.
Без разговори, без грешки, без пари
Златанова, която от доста време не е взимала отношение към случващото се в "Околна среда" и "Регионално развитие", обяви и че умишлено не е водила разговори с Европейската комисия по повод одитните доклади и отговорите на българските експерти. "Когато са замесени одитни органи, политически лица не бива да се намесват", заяви вицеприемиерът и отсече "изобщо не виждам смисъл от дискусия по въпроса, дали сме възразявали или не". Това стана малко след като и Искра Михайлова, и ръководителят на програма "Околна среда" Спиридон Александров потвърдиха, че има неща, за които спорят с ЕК. Сред тях са именно разминаванията в двете законодателства - например българският закон към даден момент е позволявал обявление за поръчка без дадена цена, което според ЕК е нарушение. Друг спорен момент е членството в чужди камари - според ЕК ако то не е записано като условие в поръчката, е ограничително, но според българския закон, то е еквивалентно, дори в описанието да присъства само членство в българска камара. По всички тези въпроси, стана ясно днес, българските програми нямат директната подкрепа на Златанова, тъй като тя избягва да говори с Комисията за това.
Но разминавания имаше дори вътре в самото екоминистерство, тъй като Искра Михайлова и Спиридон Александров също си противоречаха. Михайлова отхвърли версията на ГЕРБ, че е имало грешки в действията на одитния орган, но само минути по-късно, Александров призна, че подопечните му не са спазили постановлението на МС, в което първо се искат обяснения и възражения от бенефициентите, а после се налагат финансови корекции. И двамата обявиха, че сега това е поправено и списъкът е актуализиран, като са махнати и други нередности, допуснати от управляващия орган.
По-късно, министърът на околната среда и водите обяви, че е пуснато искане за плащане към министерство на финансите, на стойност 146 млн. лв, като се надява то да бъде удовлетворено до края на месеца. МФ обаче спряха плащанията по "Околна среда" още през февруари, докато не стане ясно решението на Европейската комисия дали ще пусне парите по програмата или не. Това решение все още не е излязло.
8 коментара
НЕКОМПЕТЕНТНОСТ ? граничеща с ПРЕСТЪПНО
Без изобщо да искам да защитавам, който и да е от това паразитно правителство, което съсипа и продължава да съсипва изпълнението на европейските програми и заради което стартът на новия програмен период се забавя (поне) с година и половина искам да кажа, че в думите на Зинаида Златинова има истина.
Като човек, който активно работи по проекти виждам непрекъснато огромните ями, които зеят между българското законодателство и европейското. Особено що се отнася да ЗОП, който не е закон а един тюрлюгювеч от изменения, поправки и задни вратички, невъзможен за адекватно прилагане. Истина е, че можеш да проведеш една процедура по всички правила на ЗОП и в крайна сметка да си в такова нарушение на директивите и свеждащото ги в България законодателство (основно постановления на МС), че лошо да ти стане.
Също така е истина, че за 10 години (ако броим и предприсъединителните програми) АОП не научи и една европейска директива и какво отношение има тя към обществените поръчки, ами си проверяват процедурите по версията на ЗОП от 97.
А пък ако говорим за ВАС по принцип те действително трябва да прилагат йерархията на правните актове. Само че ВАС е като всеки друг български съд и прилага закона така, както аз бих сглобил космическа совалка - чувал се съм че трябва да лети в космоса и това е.
Как спят спокойно тези престъпници.С такива управляващи,врагове не ни трябват.
Много разбирачи, ей, то европейско, то българско законодателство... Истината винаги е една - българските власти не са създали реален механизъм от страна на управляващите органи да бъдат налагани финансовите корекции. Управляващите органи са НАПЪЛНО АНТИБЪЛГАРСКИ НАСТРОЕНИ, НЕКОМПЕТЕНТНИ И ОТКРОВЕНО КОРУМПИРАНИ. Вместо да се спазва законовия ред - при съмнение да се уведомяват АДФИ и Сметна палата, които са единствените органи, които могат да установяват нарушения, вместо да издават Инд. Адм. актове за наложени финансови корекции, те демонстрират пред Брюксел, че нещо си правели за опазването на европейските средства. Навремето Дончев направи една откровена простотия с ПМС 134, а след него тия красавици, които цитирате тук, продължават убедено да творят глупост след глупост. В краен резултат ще има десетки, може би стотици осъдителни решения срещу държавата от общините, още толкова от изпълнители към същите тия общини, а тия чуми ще бъдат на някакви други високи постове.
Тия не стават дори за озвучаване на филм за възрастни, и там ще объркат нещо.
Не знам тези какви европейци са, ама като им гледам на интернет страницата как едно тяхно министерство гордо си е изписало името:
Министерство на науката и образУванието
и как министърката на спорта говори като пиян хамалин на гарата и със съответстваща физиономия и като се сетя и за предния им културен министър, дето уж е професор, а пише Збогом и започвам да се чудя тези наистина що за образУвания са.
До коментар [#2] от "Борислав":
Да ама директивите нямат пряко приложение между гражданските субекти, преди да са въведени в българското законодателство и ВАС не може да ги прилага.
Не че прилага регламенти, които имат пряко приложение, ама това е друг въпрос.
До коментар [#7] от "zoroaster":
Вярно е че директивата няма пряко приложение преди да е сведена в Българското законодателство. Само че директивите са сведени посредством постановления на МС. Проблемът е, че малоумният ВАС взима закона (в случая ЗОП) за по-висшестоящ от постановление на МС, което е вярно само в случаите когато не е намесено европейско законодателство.
Юридически погледнато ВАС следва да третира постановленията като европейски нормативни актове, които стоят по-високо в йерархията от закона.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.