Правителството изненадващо смени шефа на фонда за гарантиране на влоговете

В решението се казва само, че правителството го е освободило по негова молба и е определило на поста Радослав Миленков. Следва кратка биографична справка за Миленков (виж карето). В съобщението няма обявени мотиви за подадената оставка. В писмото на Николов до Министерския съвет - също. Там той единствено уверява, че освобождаването му няма да попречи на фонда да изпълни функциите си по изплащане на влоговете по контрол на синдика.

Смяната идва неочаквано предвид предстоящото изплащане на гарантираните влогове в КТБ и предстоящата ключова роля на фонда в процеса на несъстоятелността на банката. Росен Николов беше избран за председател на управителния съвет на фонда през март 2011 г. Четиригодишният му мандат изтича през пролетта на 2015 г.

Сутрешни изненади

В сряда сутринта на 19 ноември представители на избраните от управителния съвет на фонда банки за изплащане на гарантираните влогове в КТБ са се събрали, за да подпишат договорите за обслужващи банки с шефа на фонда. Половин час преди определеното време за подписване им е съобщено, че то се отлага, тъй като трябва да бъде сменено името на подписващия от страна на фонда.

Малко след това идва и официалната информация от МС за доброволната смяна на шефа на фонда. На присъстващите банкери е обяснено, че договорите ще бъдат подписани следобед същия ден. По-късно информацията е, че ще бъдат подписани в четвъртък или петък.

Малко преди официалното съобщение новината вече се разпространява в банковия сектор и, както я определиха банкери, "изненадата е голяма". Впечатлението и мнението е, че досегашният шеф на фонда е принуден да подаде оставка.

Залогът е твърде голям – предстои осребряването на активите в КТБ. По закон фондът контролира изцяло процеса на несъстоятелността и дейността на синдиците. Този механизъм явно не се харесва много – още през лятото управляващите от кабинета "Орешарски" бяха изготвили два варианта на специален закон за КТБ, които изолираха фонда в процеса по несъстоятелността, като посочваха като контролен орган Министерството на финансите или НАП. Мотиви не бяха посочени.

На 31 октомври, по време на обсъждане на доклада на БНБ за КТБ в Народното събрание, от парламентарната трибуна депутатът от ДПС Йордан Цонев, автор на поредния специален закон за КТБ съвместно с Делян Пеевски, нападна председателя на управителния съвет на фонда, като посочи, че е свързан с икономически кръг, който имал представители в парламента и който вече придобивал депозити в КТБ. Цонев заяви, че ще наблюдават "много внимателно" процеса на несъстоятелността.

Синдиците също са важна фигура, тъй като само те имат право да управляват и да се разпореждат с всичко, включено в масата на несъстоятелността. Важно е и кой ги контролира. До момента няма яснота как и по какви правила и критерии се съставя списъкът на синдиците и по силата на какви принципи и критерии ще се изберат двамата синдици за КТБ (виж карето).

Новият човек

Новият човек във фонда е определян и като непознато лице, и като човек на ПИБ. Според банкери тя е и една от от деветте избрани обслужващи банки, за които от БНБ настояват да бъде избрана при изплащане на влоговете от КТБ още преди да се стигне до реалния избор. Според представители на сектора броят на обслужващите банки е ненужно голям.

Важните въпроси в дейността на фонда се решават от целия управителен съвет. Той се състои от председател, определян от Министерския съвет, зам.-председател, определян от БНБ (сега Нели Кордовска, главен директор "Банков надзор" и изпълняваща длъжността подуправител на мястото на Цветан Гунев, който е в отпуск), един член - представител на Асоциацията на банките в България (Бисер Манолов, преди това два мандата шеф на фонда), и двама членове, определяни съвместно от председателя и зам.-председателя на фонда (Светла Костова, която е от Министерството на финансите, и Борислав Стратев, бивш главен юрист в БНБ през 90-те години). На практика всичко в процеса около КТБ се движи от БНБ и Министерството на финансите, коментираха в сектора.

Редовите въпроси, будещи притеснение сред банкерите, са свързани със спънките, които се създават с изненадващата смяна в процеса на подготовка за изплащането на влоговете, който навлиза в решителната си фаза и всяко забавяне е пречка. Първата такава е именно забавянето на подписването на договорите с обслужващите банки, което е обвързано с времето за подготовка за изплащането. Обявената за това дата е 4 декември.

Освен това седем дни преди тази дата фондът трябва да обяви в два централни ежедневника банките, които ще изплащат влоговете, както и принципа на разпределение на вложителите в тези банки. Това трябва да стане до 25 ноември – вторник следващата седмица. Опасенията на банкери са, че времето за подготовката и без това е малко, тъй като процесът е сложен, предвид че става въпрос за влогове за 3.6 млрд. лв., а такива изненади допълнително забавят и внасят смут в ситуацията. Надеждата е, че новоназначеният шеф няма да прави промени по свършената работа до момента.