Какво следва за КТБ
Гарантираните депозанти ще получат скоро парите си, а банката се поема от синдици под контрола на фонда за гарантиране на влоговете
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Фалитът на Корпоративна търговска банка (КТБ) изглежда сигурен и така най-сетне хората и фирми с гарантирани депозити ще получат достъп до парите си. Другият топ въпрос около банката е процедурата по несъстоятелност да протече прозрачно и ефективно, което ще зависи основно от назначенията на синдици. Те ще преразпределят активи за милиарди и действията им ще определят колко скоро и каква сума ще получат обратно кредиторите - най-вече фондът за гарантиране на влоговете. И не на последно място кой и каква отговорност ще понесе за източената банка.
Петъчен обрат
След близо петчасови парламентарни дебати в петък и гласуването, че държавата няма да спасява КТБ, това, което следва, е фалит на банката. Повратната точка, която преобърна мнението на ГЕРБ, беше "нагло писъмце" (по думите на Бойко Борисов), което беше нещо като предложение за преструктуриране на банката, но не с характер на правно обвързваща оферта (виж карето). Представеното от управителя на БНБ Иван Искров писмо на консорциума от оманския фонд, австрийците от EPIC и Gemcorp (на Атанас Бостанджиев, доскорошен шеф на VTB Capital в Лондон) обърна мнението на Борисов – от да дадем шанс и да спасим, до няма да дадем пари и няма да спасим.
"Наглото писъмце" на инвеститорите
- консорциумът и българското правителство да създават съвместно дружество с участие 50%/50%- българското правителство участва с 2.3 млрд. лв. кеш в увеличение на капитала
- консорциумът допълва с капитал до запълване на недостига под формата на активи и кеш, които очаква да получи от "Бромак"
- консорциумът не признава оценката на одиторите и иска първо да се запознае с нея и след това тя да се обсъди
- гарантираните вложители получават достъп до парите си без активиране на ФГВБ
- негарантираните вложители и облигационерите трябва да понесат загуби, като те може да са в различен размер, ако приемат да задържат парите си в банката по-дълго
- специално законодателство, с което да се наложат загуби на кредитори на банките и да се отменят сделки по цесии и прехващания
Така след като до дни, по думите на Искров, квесторите трябва да внесат в БНБ осчетоводените обезценки за 4.2 млрд. лв. в надзорните отчети на КТБ, централната банка трябва да излезе с оценката за капитала й. Както каза Искров, той ще е "силно отрицателен". Това означава задължително отнемане на лиценза на банката и несъстоятелност. От това следва и започване на изплащане на гарантираните влогове до 20 дни от отнемане на лиценза на банката.
Под контрола на фонда и синдиците
По закон БНБ е институцията, която отнема лиценза на банка. Единствено централната банка може да поиска и обявяване на банка в несъстоятелност от съда, след като е отнела вече лиценза. Следват няколко технически ангажимента на БНБ към Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ) – да го уведоми за поисканата несъстоятелност, да му изпрати списък на синдиците, от който фондът да избере и назначи двама, и в общи линии с това приключва участието й.
От този момент управлението на банката в несъстоятелност се поема от синдиците, а контролът върху тях се осъществява от фонда. Това е институцията с най-неполитическо ръководство, около която не е имало никакви скандали (състои се от председател, назначаван от Министерския съвет, представител на БНБ (зам.-председател), на Асоциацията на банките в България и двама членове, определяни от председателя и зам.-председателя на фонда).
Фондът контролира изцяло дейността на синдиците и процеса на несъстоятелността. Този механизъм явно не се харесва много – през лятото управляващите от кабинета "Орешарски" бяха изготвили два варианта на специален закон за КТБ, които изолираха фонда в процеса по несъстоятелността, като посочваха като контролен орган Министерството на финансите или НАП. Мотиви не бяха посочени. В петък пък от парламентарната трибуна депутатът от ДПС Йордан Цонев, автор на поредния специален закон за КТБ съвместно с Делян Пеевски, нападна председателя на УС на фонда, като посочи, че е свързан с икономически кръг, който имал представители в парламента и който вече придобивал депозити в КТБ. Цонев заяви, че ще наблюдават "много внимателно" процеса на несъстоятелността.
Синдиците също са важна фигура, тъй като само те имат право да управляват и да се разпореждат с всичко, включено в масата на несъстоятелността. Важно е и кой ги контролира.
Списъкът на синдиците се поддържа и обновява от БНБ. Той не е публичен. В края на юли 2014 г. от пресцентъра на централната банка казаха пред "Капитал Daily", че към онзи момент списъкът със синдиците се обновява, като след това ще се прецени дали да бъде публикуван или предоставян при поискане. До момента списък на синдиците от БНБ не е публикуван. По неофициална информация от адвокатските среди тогава в него е имало 10-20 имена. От тях обаче много отпадат - четирима, защото са квестори, други, защото в миналото са работили по сделки на компании, свързани с Цветан Василев, трети пък, защото сега са в ръководството на други банки.
След фалит - до 20 дни депозити
По сега действащия Закон за гарантиране на влоговете в банките, изплащането на гарантираните влогове (до 196 000 лв. на всички физически и юридически лица) започва най-късно до 20 работни дни от отнемането на лиценза на банката. Ако има изключителни обстоятелства, този срок може да бъде удължен с още 10 работни дни. За краен срок на изплащане се прилага общият 5-годишен давностен срок, т.е. в рамките на 5 години от началната дата на изплащане, вложителите могат да си вземат парите.
В закона е записано, че банката платец е една. От изказванията в петък в парламента стана ясно, че този път ще бъдат няколко банки и разпределението на вложителите в банките ще бъде по ЕГН. Сумата на гарантираните депозити е около 3.6 млрд. лв. в КТБ и 55 млн. лв. в дъщерната й ТБ "Виктория".
Според Менда Стоянова от ГЕРБ процедурата за изплащане на депозитите в закона била "много постна…, да не кажа, че няма такава". Тя посочи, че дори и в 10 банки да се изплащат депозитите, "два месеца ще има да гледаме опашки по банките". Затова Стоянова заяви, че трябва да се направи законодателна промяна, която да даде възможност всеки вложител да има свободен избор да посочи в коя банка иска да му бъдат преведени парите или на коя сметка, като депозантите бъдат минимално ангажиране в този процес. "Очакваме правителството да внесе промени по този въпрос", каза тя. Текстовете според нея трябва да се изработят заедно от БНБ и Министерството на финансите.
Освен законови промени обаче, това което Менда Стоянова предложи в парламента в петък, е свързано с нови технически проблеми и усложняване на процеса, което от своя страна ще го забави. Защото по закон всички гарантирани вложители трябва да подадат декларация при получаване на влоговете си, че не са част от изключенията на гаранцията в закона (свързани лица с акционери, управителни органи, че нямат преференциални депозити и пр.). Това обичайно се прави на място в банката платец при получаване на гарантираните средства. Освен това стотиците хиляди гарантирани вложители ще трябва да се наредят някъде на опашка – пред КТБ например, за да си подадат до синдиците исканата от тях банкова сметка, в която да им се преведат парите.
След кратката процедура по самото обявяване в неплатежоспособност следва същинската работа на синдиците - те започват събиране на вземанията на банката и удовлетворяване на кредиторите й. Първо се запечатват всички помещения на банката и се прави инвентаризация. За две седмици трябва да е готов план за осребряване на масата на несъстоятелността, изготвен от синдиците и одобрен от фонда. Всичко се описва в програмата за осребряване. Прави се оценка на активите, обичайно от външно наета оценителска фирма, по пазарна цена. Синдиците продават обезпеченията на лошите кредити, недвижимото и движимото имущество на банката, въобще всичко, което е актив на банката. При обслужваните заеми обезпеченията им преминават към банката, която е купила здравия кредит.
Програмата за осребряване на имуществото си има начална и крайна дата, определени от синдиците и одобрени от фонда. Средствата от продажбите се разпределят за удовлетворяване на обезпечени кредитори, фонда за гарантиране на влоговете, негарантираните вложители, облигационери.
Синдиците може да осребрят всички вземания по кредити в полза на банката поотделно или в съвкупност чрез публична продан. Алтернатива е да продадат цялото предприятие (което включва и кредитите й), без необходимост да се извършва публична продан, но след одобрение от съда, като в този случай съдът на свой ред трябва да вземе мнението на БНБ и ФГВБ.
Срокове по несъстоятелността
- БНБ уведомява фонда за подаденото до съда искане за откриване на производство по несъстоятелност най-късно до деня на подаването на искането. Целта е той да предприеме подготвителни действия за назначаване на синдици- Заедно с уведомлението БНБ изпраща на фонда и копие от списъка на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици на банка
- Ако искането на БНБ е редовно, съдът образува дело в деня на получаването му, като насрочва заседание не по-късно от 15 дни от образуването на делото
- Заседанието, в което се разглежда искането за несъстоятелност, е закрито. В него участват БНБ, фондът и банката, която се представлява от квесторите или от упълномощени от тях лица
- Съдът излиза с решение в 7-дневен срок след заседанието. Решението се изпълнява незабавно
- С решението си съдът обявява неплатежоспособността на банката и определя началната й дата (подадена от БНБ). Открива производство по несъстоятелност за банката. Прекратява правомощията на органите на банката
73 коментара
Крайно време беше. Имам чувство, че цялото протакане беше за да завъртят едни цесии, и затова проточваха, че да могат да обявят по-късна дата за фалита.
Крайно време беше. Имам чувство, че цялото протакане беше за да завъртят едни цесии, и затова проточваха, че да могат да обявят по-късна дата за фалита.
До коментар [#1] от "today ;)":
Демек замитане под килима.
Политическото мъдруване приключи.
С ръка на сърцето признавам, че без волята на г-н Борисов нямаше да се стигне до прилагането на действащото законодателство, а щеше да стане въртоп от законово оформени интереси.
Процедурата по несъстоятелността е много ясно описана в материала.
Моля тези, които разбират от финанси и банки, да обяснят има ли го доскоро разтръбявания риск за икономиката от фалита на КТБ.
Обмена на депозит с кредит е законен, поне така казват юристите. Ясно е, че хората с депозити над 100000евро не са много и общата маса не е значима на фона на 4.2 млрд , сумата която Искров обяви. Проблем е и ще бъде и в бъдеще истинското замитане на следите, което отдавна е в ход и това са големите кредитополучатели, които имат месеци за прехвърляне, обявяване на несъстоятелност и въобще всички юридически хватки които се прилагат в тези случаи.
В ръцете на синдиците ще бъде реалното обезценяване или отписване на определени вземания - цифрата 4.2млрд е вид прогноза за бъдещо необслужване на кредитите и доколкото е наистина огромна, тя е директен анонс за обезценяване и отписване.
Отделно пък добрите кредити, които ще се продават, също отваря прекрасни възможности КОЙ да си купи нещо, което е пропуснал до момента, при това е много вероятно да си пазарува с парите от отписаните кредити.
Представете си, на какъв натиск ще бъдат поставени синдиците, които както става дума в статията са неизвестни, но при всяко положение не са и ангели.
И уж най-важното и обявено за положително, осигуряване на достъп на до депозитите в рамките на закона, от статията се разбира, че нищо не се разбира, че тепърва ще се прави реда, че хората ще подават някакви документи до синдиците, но иначе нещата ще минават през някакви трети банки и края не се вижда.
Това е пълно безобразие, но аз не мога да разбера, защо статията носи това гръмко заглавие и подзаглавен анонс, които по никакъв начин не се защитават в текста. И в предложения ни текст няма нито дума, за истинските бъдещи печеливши от фалита на КТБ, което не прави чест на медията.
До коментар [#3] от "D-r D":
Скромното ми мнение е, че няма да повлияе на икономиката, но може и според мен ще се случи преразпределение на територии в икономиката, което ще се стане при продажбата на активите и се опасявам, да не кажа че съм почти сигурен, че КОЙ ще си купи неща, при това на далавера, вероятно с откраднати от банката пари, които му липсват в портфейла.
Това между впрочем е един от възможните мотиви за цялата сага около банката, при това много вероятен и много силен мотив.
Поставете се на мястото на синдика, който оттук натам е главно действащо лице и вероятно ще разберете защо се случват такива работи.
Цесиите са начин за продължаване на кражбите в тази банка . На практика те ограбват възможността гаранционният фонд и държавата да си възстановят сумите които ще платят за гарантираните депозити . Така ако някой е взел кредит ,в момента няма да плати никакъв кеш в банката за погасяването му . Това си е вид кражба и веднага всяка цесия трябва да бъде отменена . Взимате кредит от 10 милиона , а в един момент връщате 5 , и то не реални , а приспаднати от негарантирани депозити , при положение ,че банката 5 месеца не работи и не извършва почти никаква дейност . Тези цесии дават възможност за допълнително ограбване на добрите активи , от лошите никой нищо няма да върне , така или иначе .Къде спи прокуратурата и държавата в този случай , после пак нищо няма да са видели .
В момента цесиите са се превърнали в начин за незаконно изплащане на негарантирани депозити . Вярно редуцирани , но въпреки това си е незаконно изплащане . Може да платиш някаква комисионна , но може и ако имаш познати и приятели с фирми , които имат кредити с реални обезпечения да минеш много тънко . Просто загубата ще ти се измерва с лихвите за 2-3 години /20-30%. Съвсем не е истина , че изкупуват депозити на 50% , в много случаи негарантираният депозит стоял 2-3 години се получава изцяло , само без лихвите . Това е престъпление откъдето и да го погледнеш.
Аз доколкото раязбирам няма срок за отнемане на лиценза?
Има срок за надзора. И какво като изтече срока на надзора? Не й вземат на банката лиценза, но и не е отворена. И си седи така и няма сила, която да накара държавата да плати "гарантираните" влогове...
До коментар [#7] от "rupe221":
"Така ако някой е взел кредит ,в момента няма да плати никакъв кеш в банката за погасяването му . "
Това не става ли само със съгласието на кредитора??
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.