Сбогом, КТБ и не благодарим за нищо

По този тънък бръснач все пак централната банка успява да очертае колосалните проблеми в КТБ - много по-големи, отколкото биха били формално необходимите, за да се премине към отнемане на лиценза. Буквално минути преди да оповести отнемането на лиценза, БНБ излезе с решение, което директно показа схемата, по която банката на Василев реално е създавала капитал от нищото. Така преди същественото решение регулаторът първо отне последното си, издадено на 28 март 2014 г., разрешение на КТБ да увеличи капитала си чрез включване на подчинен срочен дълг. За целта БНБ описа детайлно схемата, през която предоставените от "Технологичен център - Институт по микроелектроника" (ТЦ-ИМЕ) 35 млн. евро са дошли изцяло от кредити от самата банка, които по пътя са минали през няколко свързани компании. Още в доклада си до депутатите, предоставен в първия им работен ден, пък централната банка показа и че последното увеличение на капитала чрез емисия акции на борсата е записано почти изцяло от финансирани от нея компании, и изказа твърдението, че всички увеличения от 2011 г. са били със средства, идващи от привлечения й ресурс.

Така БНБ показва, че КТБ е била капиталово неадекватна още много преди затварянето й и всъщност целият й ръст в последните години е бил на глинени крака. Но показва и неизпълняване на основната си функция - да следи за произхода на капитала в банковата система. Големият проблем е, че това разкритие не става за сметка на нечие конкретно действие или покровителстване, а е брандирано като откритие, което, ако е вярно, би трябвало да означава стряскаща некомпетентност. Не се жертва офицер, а директно се оголва царят - нещо, което може да изиграе много лоша шега на управителя Иван Искров или на наследника му на поста, който ще трябва да връща доверието в експертността на надзора. Все пак обаче това решение преди реалното отнемане на лиценза може да има и много голяма цена, като при евентуални дела от засегнати инвеститори в КТБ да се окаже допълнителна защита. Вероятно БНБ ще може по-лесно да твърди, че е била умишлено подведена от Цветан Василев и мениджмънта на банката (ТЦ-ИМЕ е декларирало, че средствата не са с произход банката), а не се е провалила в надзора и с това да е увредила интересите на засегнатите страни.

Пет месеца аванс

При всички тези разкрития другата голяма вина на БНБ е, че остави пет месеца, в които не е ясно дали масата на несъстоятелността не е увредена непоправимо. А това може да е станало по повече от един начин. На първо място всичките данни за некачествени и недостатъчни обезпечения от страна на кредитополучателите говорят за завишена опасност в този период дори тези от тях, които са имали ценни активи, да са ги прехвърлили. Така възможностите за синдиците на КТБ да възстановят по-сериозна част от отпуснатите суми чрез принудителна продажба ще бъдат сериозно ограничени. Вече по регистрите се вижда, че някои компании със задължения за десетки милиони са прехвърлени на бушони, което също е показателно за това каква стойност виждат в тях собствениците им.

От друга страна, щетите могат да са по линията цесии на вземания, сключени между клиенти на банката, както и за прихващания на задължения с вземания. Чрез тази комбинация кредитополучател купува вземане от банката на депозант и нулира двете насрещни задължения. Сделките стават извън банката и са напълно законни и не увреждат масата на несъстоятелността, но се намесват директно в процедурата по несъстоятелност, като разместват реда на кредиторите. Накратко те позволяват на негарантирани депозанти, облигационери и т.н. да прередят гарантираните вложители и респективно Фондът за гарантиране на влоговете, който ще поеме вземанията им. И по данни от квесторите към 31.10.2014 г. те далеч не са били единични -  прехвърлените вземания по договори за цесия са на обща стойност 1.18 млрд. лева, а уведомленията за прихващане са на стойност почти 780 млн. лв. лева.

Ако БНБ си беше вършила работата и имаше готовност и воля да разкрие всичките нередности в по-кратък срок, тя можеше да отнеме лиценза далеч по-рано. Отрицателният капитал води до задължително взимане на лиценза, но има и още списък от други нарушения, за които това може да бъде направено по решение на БНБ. И поне според доклада на централната банка немалко от тях са в списъка на провиненията на КТБ.

Бърза несъстоятелност щеше да ограничи възможностите за такива сделки. А с тях и щетите за ФГВБ, който ще получи значително по-лоши активи, след като изплати гарантираните депозити. Фондът формално е захранван от вноски от банките, така че щетите са за тях, но индиректно и за всичките им клиенти, тъй като разходите са им били в една или друга степен прехвърлени чрез по-скъпи кредити или по-ниски лихви по депозити. А сега попълването на фонда ще става отново от тях. Затова и сега фондът, който по закон избира двама синдици, ще има стимул да иска максимално ранна дата на несъстоятелност и след това синдиците ще се опитат да отменят колкото се може повече от тези сделки по прихващания.

Време за разплата

Самото отнемане на лиценза беше очаквано, след като миналата седмица се провалиха опитите за законови промени, които да дадат време за нови преговори с консорциума между EPIC, Оманския държавен резервен фонд (акционер с 30% в КТБ) и Gemcorp (фонд, основан от Атанас Бостанджиев, доскоро директор във VTB Cаpital, което държи 10% в банката). В мотивите за действията на БНБ също няма особена изненада, като оценката на одиторите е взета и на база на нея капиталът е оценен на -3.75 млрд. лв., което води и до отрицателна капиталова адекватност от под -180%.

Ключовото ще е сега да се види, че закъснялото решение е поне перфектно юридическо издържано, за да не даде възможности за дела срещу държавата или регулатора, които в крайна сметка да натоварят пак данъкоплатеца. Не липсват и хипотези, че проточилите се месеци диалози на инвеститорите с кабинет, политици и институции са целели именно да се събере материал за обжалвания и дела за причинени щети.

Иначе оттук нататък директната процедура е ясна. ФГВБ трябва да започне да изплаща гарантираните депозити, като оттам вече обявиха, че до 25 ноември ще обявят през кои банки ще стане това. А клиентите на КТБ ще имат достъп до парите си от 4 декември.

Само два дни по-късно, в Деня на банкера, г-н Искров или ако дотогава той бъде наследен от някой друг на поста ще трябва да изнесе много убедителна реч. Защото по-сложният момент ще е индиректната процедура по оздравяване на надзора и на банковата система. БНБ ще трябва да положи много усилия да докаже, че след като веднъж е приела оценка на активите на банка, отклоняващи се от действителността с около 60%, това е изолиран случай. Защото в общия случай е нужна много по-малка статистическа/надзорна грешка от порядъка на 10 - 15%, за да се стопи капиталът на една банка.