Експерти: България трябва да е по-активна в търсенето на китайски инвестиции

България иска да привлича китайски инвестиции, но разчита повече на двустранни договори с Пекин, отколкото на това ЕС да сключи инвестиционно споразумение с Китай. В момента обаче страната ни привлича най-малко китайски инвестиции в сравнение с другите членки на общността, защото сме малък пазар. Стойността на китайските инвестиции през 2014 г. в страната е била едва 400 хил. евро, показват данните на БНБ. Китайският интерес към нас е предимно в областта на инфраструктурни проекти, земеделие и ползването на страната като хъб за влизане на китайски туристи в Европа. Това бяха основните изводи при представянето на доклада "Има ли ЕС нужда от инвестиционно споразумение с Китай: българската гледна точка", организирано от Европейския съвет за външна политика (ЕСВП) и Българската агенция за инвестиции в сряда.

Шансовете за инвестиционно споразумение между ЕС и Китай

Ангела Щанцел от ЕСВП представи на какъв етап са преговорите между ЕС и Китай за инвестиционно споразумение. Докато от ЕС настояват именно за инвестиционно споразумение, Китай предпочита да се сключи такова за свободна търговия. Въпреки това Пекин може и да стане по-склонен на отстъпки, защото заради забавянето на икономическия ръст се нуждае от повече инвестиции, достъп до ресурси и по-евтина транспортна мрежа, които да създават работни места и повече възможности за бизнеса. За да бъдат обаче преговорите успешни, европейските страни трябва да се обединят около обща позиция какво искат точно от такова споразумение с Китай, вместо да се конкурират коя да спечели повече инвестиции, както е сега.

България може да разчита на географското си положение

Българските участници в дискусията бяха по-фокусирани върху шансовете конкретно на България за привличане на интереса на Китай. Всички бяха единодушни, че китайски интерес има, но той е в определени сектори, като Пекин има свой план за всяка страна от Централна и Източна Европа. Стамен Янев, изпълнителен директор на Българската агенция за инвестиции, посочи, че България не е достатъчно голям пазар и интересът на Китай от инвестиране у нас е провокиран от възможността да ползват марката "Направено в ЕС", за да излязат на по-големия европейски пазар. Затова България трябва да се възползва от участието си в създадения по инициатива на азиатската страна Механизъм за сътрудничество между Китай и страните от Централна и Източна Европа, или т.нар. формат 16+1. Той допълни, че трябва да се възползваме и от географското си положение, като това преминава през инвестиране в културно-приятелски отношения с Китай и наблягане на това, че старият път на коприната е минавал през наши земи. Даниел Вълчев, член на ЕСВП и бивш министър на образованието, подчерта, че в България не се обръща много внимание на възможността за такова споразумение между ЕС и Китай, защото се възприемаме повече като обект на въздействие, отколкото като активен играч в тези важни процеси. Бившият заместник-министър на туризма Бранимир Ботев посочи, че обща позиция на ЕС по въпроса не се очертава, а Китай води политика страна по страна. Според него интересите на Китай към България са в областта на инфраструктурните проекти, земеделието на база научноизследователски разработки и на туризма – но не като дестинация за китайски туристи, а като плацдарм за тяхното навлизане в ЕС. Според Валентина Александрова, съветник на министъра на икономиката Божидар Лукарски, "идеята ЕС да бъде като цял един партньор на Китай е добра, защото като част от ЕС България има повече тежест".