"Хибридна", но все пак война

Мирният договор на върха на копието

Комбинираното прилагане на военни и невоенни инструменти прави войната "хибридна". Терминът се използва сравнително от скоро. Анализатори на военните действия между "Хизбула" и Израел през 2006 г. въвеждат термина хибридна заплаха за първи път. Той се появява през същата година и в официален документ – Прегледа на отбраната на САЩ. Изследователи обаче проследяват проявленията на хибридна война назад във времето – чак до I век, когато въстаналите юдеи използват срещу римските легиони на Веспасиан криминални банди, редовни войници и доброволни отряди, а тактиката им включва серия от засади и дори използване на крадени обсадни машини. Бъдещи изследвания вероятно ще открият и по-ранни примери на хибридни конфликти.

В България, а и в Европа, за "хибридна война" се заговори масово след руската агресия срещу Украйна и анексирането на Кримския полуостров. За броени часове след бягството на Янукович военни подразделения от руската военна база в Севастопол и от Русия овладяха ключова инфраструктура на полуострова, в т.ч. основното гражданско летище в Симферопол и инфраструктурата за комуникации, радио- и телевизионни предавания. Пробити от специалните служби на Руската Федерация и без ясни указания от столицата, силите на украинската армия и службата за сигурност, намиращи се в Крим, не успяха да противодействат ефективно. С отрязан достъп до украински и световни медии, местното население бе подложено на масирана руска пропаганда и психологическо въздействие. Резултатите от последвалите псевдодемократични процедури, потвърдени от членове на парламентите на страни от Европейския съюз, в т.ч. от българската партия "Атака", дадоха формален повод (макар и в противоречие с международното право) на Кремъл да анексира Крим. Това позволи на президента Владимир Путин да затвърди успеха от бързото и решително използване на сила, както и да стартира реализирането на подобни сценарии в Югоизточна Украйна.

Анализ на тези процеси бе извършен в мандата на служебното правителство през 2014 г. В хода на подготовка за срещата на върха на НАТО в Уелс през август 2014 г. екипът на министъра на отбраната д-р Велизар Шаламанов публикува своя "Визия 2020", определяща Русия като заплаха за националната ни сигурност и рисковете от новата "хибридна война, съчетаваща конвенционални методи с похвати от партизанска, кибернетична и информационна война", повишените способности на руската армия за конвенционални бойни действия, пропагандното, икономическото и енергийното влияние на Русия върху България.

Подобни опасения изразиха и други страни - членки на НАТО. През септември 2014 г. Срещата на върха намери военния отговор: удвояване на силите за отговор на НАТО (NRF - NATO Response Force), създаване на сили с много висока степен на готовност (VJTF - бригадна група, част от NRF, с готовност за действие в рамките на 1-2 дни), създаване на инфраструктура за командване и управление, предислоциране на въоръжение и техника, увеличаване на присъствието на съюзнически войски и провеждането на регулярни учения на територията на страни от източния фланг на НАТО. Основната част от тези елементи на Плана за повишаване на готовността (Readiness Action Plan) вече са реализирани. Счита се, че този комплекс от мерки е достатъчен, за да възпре потенциален противник от използване на военна сила срещу страна - член на НАТО, като част от хибриден конфликт или ако възпирането не сработи, да бъдат неутрализирани подразделения от "зелени човечета".

Новостите в хибридната война и основни предизвикателства

Конфликтът в Украйна демонстрира, че не само термините са нови. Взаимното икономическо проникване, новите информационни и комуникационни технологии и зависимостта ни от тях, свободното движение на хора и капитали са сред факторите, създаващи възможности за използване на по-богат инструментариум от средства за хибридно въздействие. Иначе същността на войната не се променя. Тя остава продължение на политиката и целѝ да се подчини волята на противника, в резултат на което той да приеме условия, съответстващи на целите на агресора.

За постигане на тези цели обаче не е задължително да се унищожава армията на противника или да се завладяват неговите градове с военнослужещи. Хибридният инструментариум дава възможности за пряк достъп до "волята на противника" и нейното манипулиране чрез финансиране на политически партии, изнудване на корумпирани политици или назначаване на агенти на чужда държава на висши длъжности в ръководството на страната.

Така например през 2003 г., Централната военна комисия на Китай прима концепция за информационни операции, която предвижда три взаимно обвързани стратегии: провеждане на координирани стратегически психологически операции, явни и прикрити медийни манипулации и "нормативна война" за манипулиране на стратегии, отбранителни политики и възприятия на целеви аудитории в чужбина. Макар традиционно операциите от този вид да са насочени към Тайван, годишният доклад на чешкото разузнаване за 2014 г. отбелязва, че китайската администрация и специалните служби насочиха усилията си към осигуряване на влияние върху чешките политически и държавни структури и събиране на политическа разузнавателна информация с активното участие на избрани чешки елити, в това число политици и държавни лица.

Друг начин за влияние е чрез овладяване на ключови икономически сектори, например енергиен, финансов, телекомуникационен, и утвърждаване на монополно положение. Така могат сравнително лесно да се предизвикат кризисни ситуации и съответно срив на доверието в управляващите. Подобен ефект може да се постигне чрез кибератаки, като се търси въздействие върху критични инфраструктури – финансова, енергийна, транспортна, комуникационна и др. – през киберпространството, както и чрез ограничаване на достъпа до критични ресурси – вода, основни хранителни продукти, енергийни източници, лекарства.

Алтернативен подход дава пропагандното и психологическо въздействие върху населението на страната. Реализацията му е сравнително лесна, когато потенциалният агресор има силно влияние в традиционни, електронни и онлайн медии, както и когато определени групи от населението се асоциират с него по етнически, религиозни, езикови или други признаци.

На практика се прилагат невоенни инструменти от няколко групи, преди, паралелно със и след използването на военна сила.

Отговорите на НАТО и ЕС

Двата съюза, в които България членува, имат необходимия потенциал за ефективен отговор на всички възможни предизвикателства на хибридната война.

НАТО вече направи решителни стъпки в тази посока, като засили конвенционалните сили с висока степен на готовност на източния си фланг и създаде необходимите предпоставки за тяхното използване при необходимост. От концептуална гледна точка основният въпрос е да се определи какъв е прагът за тяхното задействане, когато например потенциалният агресор използва невоенни инструменти и има готовност да използва военна сила, но все още не го е направил. Формулиран по друг начин, въпросът е как да се постигне единно разбиране за ситуацията и да се вземат адекватни решения от Северноатлантическия съвет, т.е. от 28-те страни - членки на НАТО, когато няма ясно начало на "войната".

НАТО постепенно намира решение на въпроси от този вид. Пример за това е съюзната политика за киберотбрана. Предполага се също, че самото създаване на силите с много висока степен на готовност (VJTF) вече има възпиращ ефект. Това обаче не отменя възпиращата роля на ядрените оръжия на страни - членки на НАТО.

Европейският съюз има по-ограничени амбиции и съответно капацитет за военна реакция. В светлината на руската агресия в Украйна председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер призова за сформиране на общи Европейски въоръжени сили. Създаването им обаче може да се дискутира само в далечна перспектива.

В същото време ЕС развива и прилага широк спектър от политики, които между другото служат като антидот на невоенните инструменти на хибридната война. В тази категория попадат политиките за прозрачност на финансирането на политическите партии, върховенство на закона и противодействие на корупцията, политики за насърчаване на конкуренцията и разбиване на монополи, за енергийна сигурност и диверсификация на външни доставки на енергийни източници, граничен контрол, свободни и плуралистични медии с прозрачна собственост и т.н. Можем да бъдем уверени, че всички тези политики и мерки ще се усъвършенстват паралелно с развитието на рисковете и заплахите за функционирането на ЕС, в това число хибридните заплахи за отделни страни членки и съюза като цяло.

Добрата новина, обявена от генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг и Върховния представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Федерика Могерини в началото на месеца, е, че двете организации декларират готовност и предприемат практически действия за интегриран отговор на хибридните заплахи.

Хибридната заплаха и България

В свои публични изявления президентът Росен Плевнелиев и министрите на отбраната и външните работи също повдигат проблема за хибридното въздействие спрямо България. Но това са изключения, които не компенсират липсата на публичен, може би дори и професионален дебат по подобни заплахи и мерките, които е необходимо да предприемем, за да ги неутрализираме.

От ключово значение е готовността ни да реализираме решенията от срещата на върха в Уелс в пълния им обем. Това включва адекватен принос към Силите за отговор на НАТО, в т.ч. към Силите с много висока степен на готовност, поемане на съразмерен "товар" в изграждането на отбранителни способности и достигане равнище на финансиране на отбраната от 2% от брутния вътрешен продукт, участие в съюзни органи и изграждане на инфраструктура за командване и управление на наша територия, постоянно разполагане на въоръжение и техника на съюзни войски, регулярно домакинстване и участие в съюзни учения. В пряк интерес на националната ни сигурност е укрепването на механизмите за взимане на решение за задействане на VJTF (силите с много висока степен на готовност) на основата на споделени ценности и обща отговорност за сигурността и отбраната на НАТО.

Тези мерки се разбират добре и се споделят в експертната общност. По-сложният въпрос е в противодействието на невоенните компоненти на хибридната война. В това отношение няма чудодейни рецепти. Основните действия са свързани с прилагане на принципите на доброто управление, върховенството на закона и пазарната икономика. Сред тях са осигуряването на прозрачност на финансирането на политически партии и медии, медийната свобода, прозрачна собственост на ключови икономически сектори, сигурност на доставките на енергийни източници, намаляване на корупционните рискове и елиминиране на корупцията на "високите етажи" на властта.

Разбира се, ефективното противодействие предполага изграждането на професионални служби за сигурност, които идентифицират неправомерно чуждо влияние. А също и правосъдна система, която санкционира такива влияния и възпира бъдещи хибридни действия на потенциален противник.

------------

*Проф. Тагарев е бивш служебен министър на отбраната в периода март - май 2013 г. В момента е ръководител на Центъра по мениджмънт на сигурността и отбраната, ИИКТ-БАН