Сун Дзъ и изкуството да тренираш с морската пехота

"Най-общо казано, задачата ни беше да защитаваме авиобаза Вазиани от въпросната въздушнопреносима бригада, чиято цел е да превземе летището, за да позволи последващо кацане на конвенционални сили", продължава разказа си кап. Фрак Уокър. Той е е ротен командир от 2-ри батальон в 8-ми полк на морската пехота. Бойната част, в която служи, е причислена към т.нар. Black Sea Rotational Force - сили със специално предназначение, базирани край румънския град Констанца, само на около 50 километра от българската граница. Задачата им е да участват на ротационен принцип в учения на територията на страните около Черно море, на Балканите и в Кавказкия регион. А също така и да осигуряват способности за бърза реакция при реални военни кризи по заповед на европейското командване на въоръжените сили на САЩ, както и на щаба на морската пехота за Европа и Африка.

Сценарият, за който разказва кап. Уокър, е всъщност само полевия елемент на Agile Spirit 2015. Стратегическата част на учението е направена така, че да не дразни директно големия северен съсед на Грузия - тя се случва в измислена самообявила се държава, която се отцепва от Германия. "Сценарият се развива във фиктивен район, наречен Оберфолц. Това, което се случва, е, че сепаратисти са завзели складове на ООН. Силите на Обединените нации са неспособни да се справят със ситуацията, затова те искат помощ от Сили за отговор на НАТО (NRF), които да дойдат и да стабилизират региона", разяснява кап. Ричард Улш, говорител на Морската пехота на САЩ за Европа и Африка.

"Темата на компютърно подпомаганото щабно учение беше мироопазваща операция. Целта е да осигурим безопасна среда за работа на силите на ООН, тъй като във въпросната измислена държава Оберфолц, вследствие на вътрешно противоречие, легитимното управление е свалено. Избухнали са безредици и три основни групи се опитват да вземат властта.", разказа пред "Капитал" полк. Маргарит Михайлов, началник-щаб на българската 61-ва механизирана бригада. Той беше един от офицерите, включени в стратегическата част на Agile Spirit 2015. "Сформирани са и три лагера за настаняване на вътрешните бежанци. Вътре в тя напрежението също ескалира. Нашата роля е да осигурим безпрепятствен достъп на силите на ООН. В последната фаза започваме да водим хуманитарни конвои за бедстващите хора в бежанските лагери", допълва българският офицер. "Огневите атаки, които наблюдавахте днес, бяха част от полевия елемент на учението. Те са предназначени да подготвят офанзивни и дефанзивни операции във връзка с предизвикателствата в сферата на сигурността, които разиграва екипът от щабната част", обобщава говорителят на морската пехота кап. Ричард Улш.

Мисия "Ново село"

Това, което пряко засяга България около дейността на американската морска пехота в черноморския регион, е, че от тази есен този вид въоръжени сили вече ще има физическо присъствие и в нашата страна. Става дума за разполагане на до 200 морски пехотинци у нас заедно бойното им оборудване. Става дума за нова инициатива, различна от плановете на сухопътните сили на САЩ да позиционират танкове и бронетранспортьори на територията на източните съюзнически държави. "Това, което направихме координирано с Европейското командване на САЩ, е да създадем комбинирана рота (combined arms company) като допълнение към Black Sea Rotational Force, които са базирани в Румъния. Тя ще се намира в Ново село, България. Причината да направим това е, че морската пехота няма голямо присъствие в Европа от времето на Втората световна война", коментира за "Капитал" полк. Джеймс Донел, зам.-командир на Силите на морската пехота на САЩ за Европа и Африка. Във вторник американският главнокомандващ лично пристигна в грузинската база Вазиани, за да наблюдава заключителната фаза на Agile Spirit 2015.

"Искаме да работим за подобряване на съвместимостта със съюзниците ни по време на учения. Със сигурност намерението на ген. Брийдлав (главнокомандващият на силите на НАТО в Еропа - бел. авт.) с лансирането на European Reasurance Initiative (целева програма на президента Обама за подсилване на европейската отбрана на стойност 1 млрд. - бел. авт.) е да акцентира върху източния фланг на НАТО, като осигури области на военна експертиза, с които стандартната пехота не разполага - танкове, артилерия, леки бронирани машини и да инкорпорира тези елементи в ученията с нашите съюзници", допълни полк. Донел. Говорителят на морската пехота за Европа и Африка даде допълнителни подробности за силите, които ще бъдат разположени на българска земя. Според кап. Ричард Улш комбинираната рота в Ново село ще се състои от около 200 морски пехотинци, 4 танка, 3 артилерийски установки, 6 леки бронетранспортьора плюс помощни превозни средства - камиони, цистерни, джипове хъмви и други логистични компоненти. Персоналът на комбинираната рота в България ще се сменя на всеки шест месеца, като на първо време се предвиждат три подобни ротации.

Въпреки че отново става дума за морски пехотинци, американската бойна част в Ново село няма да бъде директно под командването на Black Sea Rotational Force, а допълнение към силите в Румъния. Също така тя няма отношение към т.нар. European Activity Set - програмата, обявена преди около месец от секретаря по отбраната на САЩ Аш Картър, според която американските сухопътните сили предварително ще разположат бойни машини, достатъчни за оборудване на една механизирана бригада, по източния фланг на НАТО. "Не става дума за предварително разполагане на екипировка. Тази бойна част идва с оборудването си и ще го транспортира в районите, в които ще тренираме. Другото предимство да разположим по-тежко въоръжение в района е, че помага да открием къде може да има пречки при транспортирането му на територията нашите източни съюзници", коментира полк. Джеймс Донел.

"Пълзяща окупация"

По всичко личи, че властите в Кремъл, не само следят отблизо натовските отбранителни инициативи в региона, но и са склонни да им се противопоставят с реални провокативни действия. Само седмица преди началото на маневрите Agile Spirit 2015 военнослужещи на подкрепяния от Русия сепаратистки регион Южна Осетия изненадващо преместват границата на самообявилата се автономна област с километър и половина навътре в грузинската територия - в непосредствена близост до основната пътна артерия на страната, която свързва Каспийско с Черно море, а също така и върху терен, под който минава петролопровод на енергийния гигант "Бритиш петролеум", осигуряващ достъп до богатия на енергоресурси Азербайджан.

"В някакъв момент дори може да очакваме, че проруските сили ще да решат да поставят бодлива тел и кули с картечни гнезда в непосредствена близост до магистралата", с горчива усмивка отбеляза пред "Капитал" висш западен дипломат, базиран в грузинската столица. Според него обаче окупирането на зоната, под която минава тръбопроводът, не трябва да се драматизира твърде много, защото "Бритиш петролеум" сравнително лесно и бързо може да прокара трасе извън териториите, към които Южна Осетия има аспирации. Провокацията на проруските сепаратисти, която в Грузия наричат с термина "пълзяща окупация", по-скоро има символичен, отколкото реален геостратегически характер: не само заради натовското учение Agile Spirit, но и заради планираното за следващия месец официално посещение на генералния секретар на Северноатлантическия алианс Йенс Столтенберг, който трябва да открие съвместен център за военна подготовка именно във военната база Вазиани. "Това, което се опитват да направи Кремъл в Грузия в момента, е да следва стратегията "разделяй и владей", обобщава западният дипломат, с който разговаряхме.

"Разделяй и владей" е класическа военностратегическа и политическа доктрина, прилагана още от времето на Римската империя. Най-общо казано, идеята й е противниковите властови структури да бъдат разбивани на части, които самостоятелно представляват по-малка заплаха, както и да се предотвратява обединяването на по-малки сили около един властови център. Благодарение на тази стратегия още преди около 2000 г. римският император Гай Юлий Цезар успява да покори галските племена, които твърде късно осъзнават, че трябва да застанат като един зад водача на арверните Версенженторикс. В наши дни въпросната стратегия доста успешно и последователно се използва в черноморския регион от Руската Федерация - държавата, която по ирония на съдбата още от средновековието има претенции да е пряк наследник на Византия и да бъде своеобразен "Трети Рим".

divide ut regnes*

Първата асоциация, когато стане дума за съвременното прилагане на принципа "разделяй и владей", е сепаратисткия конфликт в Източна Украйна и използваните там прийоми на т.нар. хибридна война. Необявената руска инвазия от началото 2014 г. се приема като повратна точка в отношенията между Москва и Запада, като начало на своеобразна "Студена война 2.0" или най-малкото на "горещ мир". Прекият ефект от нея е предотвратяването или най-малкото отлагането за неопределено време на украинската интеграция в структурите на ЕС и най-вече на НАТО.

Суровата обаче реалност е, че анексирането на Крим всъщност е финалният акорд на нещо, което се случва дълго време преди това. Корените на явлението могат да бъдат проследени поне седем години назад - още до далечната 2008 г., когато в рамките на пет дни Русия де факто окупира и поставя под свой контрол грузинския регион Южна Осетия. Така в момента Москва индиректно контролира територия, която се намира на около от 60 км. от столицата Тбилиси. Погледнато от перспективата на днешния ден, кратката руско-грузинска война е нещо като генерална репетиция за това, което се случва в Украйна в момента.

Сложната геополитическа ситуация, в която се намира Грузия в момента, може би най-добре илюстрира руската стратегия за контрол на т.нар. близка чужбина и в частност на изключително важния за Москва черноморски регион с инструментариума на хибридната война и поддържането на т.нар. замразени конфликти. На практика всички ненатовски държави, които граничат с Черно море, също така имат и проблеми със сепаратистки региони на своя територия. Става дума за обширни територии, над които централната власт де факто няма контрол и които по една случайност винаги се оказват проруски ориентирани. Такъв очевидно е актуалният казус с Крим и Източна Украйна. В подобна ситуация обаче се намира и Молдова. От около 20 години властите в столицата Кишинев няма контрол над района на Приднестровието, охраняван от руски "мироопазващи" сили. Най-сложно е положението в Грузия, която има на своя територия цели два замразени конфликта - Абхазия и Южна Осетия. Загубата на първия регион означава, че страната не може да контролира около половината от черноморското си крайбрежие. Вторият пък се вбива като клин в територията на Грузия, достигайки в непосредствена близост до столицата Тбилиси и стратегическия транспортен коридор, който свързва Черно и Каспийско море и е част от т.нар. Път на коприната.

Противно на очакванията на Москва обаче крайният резултат от всичко това е, че Грузия става все по-прозападно ориентирана заради страховете, че може да се превърне във втора Украйна. В момента страната е може би най-активният кандидат за членство в НАТО, който полага изключително сериозни усилия да започне официална процедура по присъединяване (като получи т.нар. Membership Action Plan) през лятото на 2016 г. на съюзническата среща на върха във Варшава. Също така Грузия действа като де факто член на Северноатлантическия алианс, въпреки че не попада под защитата на член 5 от Вашингтонския договор, според който атаката срещу една натовска държава означава обявяване на война срещу всички съюзници. През тази година властите в Тбилиси обявиха, че ще участват със свои военнослужещи в натовските Сили за отговор (Nato Response Force или NRF) - корпус с численост от 40 хил. души, които трябва да бъде активиран в случай на военна криза. Грузия е и най-големият ненатовски участник както в силите ISAF в Афганистан, така и в операция "Решителна подкрепа", която трябва да гарантира плавното предаване на властта в цивилни ръце в размирната централноазиатска държава. Така в момента в Кабул има 885 грузински военнослужещи, докато натовска България се отчита със скромните 110 души персонал.

--------

*Разделяй и владей

Един взвод от българската 61-ва механизирана бригада представяше страната ни в полевата част на тазгодишното натовско учение в Грузия. Фотограф : Момчил Милев

"Най-общо казано, задачата ни беше да защитаваме авиобаза Вазиани от въздушнопреносима бригада, чиято цел е да превземе летището, за да позволи последващо кацане на конвенционални сили", разказва кап. Фрак Уокър, ротен командир от морската пехота на САЩ, базиран край Констанца, Румъния. Фотограф : Момчил Милев

Докато полевата част на учението представляваше тренировки по отбрана на авиобаза, стратегическата разиграваше сценарий, при който натовските Сили за отговор трябва да изпълняват стабилизираща операция. Фотограф : Момчил Милев