Новата дипломация на канонерките

Разполагането на малки контингенти от различни натовски държави по източния фланг на алианса се случва под формата на серия войскови учения, които на практика гарантират постоянно съюзническо присъствие. "Само за тази година планираните мероприятия са над 70, като сме достатъчно гъвкави при необходимост техният брой да нараства", обяви през седмицата началникът на отбраната на България вицеадмирал Румен Николов. Най-високопоставеният офицер от българските въоръжени сили се срещна в понеделник с командира на сухопътните войски на САЩ в Европа ген.-лейт. Бен Ходжис, който дойде у нас, за да инспектира учение на американските военнослужещи в база "Ново село" край Сливен. Щатският генерал също така похвали страната ни, че е "изключително важен компонент" за сигурността в региона и че ще домакинства на голямото въздушно-десантно учение Swift Response през август. Подобни мероприятия ще се случват през цялата година по протежението на източния фланг на НАТО – от Норвегия до България.

Отбранителният характер на въпросните военни маневри трудно може да бъде поставен под съмнение, тъй като гостуващите бойни части са твърде малки, за да представляват каквато и да било реална заплаха за над 50-хилядната армия в южния руски военен окръг с щаб квартира в Ростов на Дон. Те обаче са достатъчна преграда, за да провокират активиране на прословутия член 5 от Северноатлантическия договор, в случай че станат обект на каквато и да било конвенционална или хибридна атака. Колкото и да е неприятно за участниците във въпросните учения, те играят ролята на потенциален "човешки щит" в случай на военно-политическа криза.

Вместо фортове – логистични бази

Въпреки че до голяма степен остана встрани от центъра на общественото внимание, посещението на ген. Ходжис в България е ключово по отношение на плановете за подсилване на югоизточния фланг на НАТО. Именно той беше човекът, който в края на миналия ноември оповести намерението на алианса превантивно да разположи складове с бойна техника на територията на държавите членки, които са в най-голяма близост до потенциалните огнища на напрежение.

Изказването на американския главнокомандващ провокира тогава недипломатична реакция от страна на вицеадмирал Румен Николов, който побърза да обяви, че няма разговори за разполагане на чужди танкове в България, и определи казаното от Бен Ходжис като "просто изявление на американски генерал". По информация на "Капитал" резултатът от тази задочна словесна престрелка е бил двукратно отменяне на визитата на щатския главнокомандващ от миналата есен досега. Така че настоящото посещение на ген. Ходжис може да се тълкува като ясен сигнал, че разногласията около разполагането на складове с бойна техника вече са изгладени на политическо ниво. А тя играе критична роля в бъдещите планове на НАТО за бърза реакция в случай на криза.

Новата стратегия на алианса, елемент от която е и България, е описана в така наречения Readiness Action Plan или RAP, приет по време на миналогодишната среща на върха в Уелс. Става дума за изграждане на нов вид съюзнически сили за незабавно действие, наречени Very High Readiness Joint Task Force, или VJTF. Става дума за подразделение с численост от 5000 души, което трябва да е способно да влезе в бойни действия в рамките на 48 часа. Действителността обаче е, че логистиката по транспортиране на една бригада с цялата й бойна екипировка би отнела много повече от две денонощия. Решението на този проблем е предварителното складиране на необходимото въоръжение в застрашените държави и превозване на военнослужещите само в случай на реална заплаха. Каквото всъщност НАТО планира да направи в Полша, Румъния, България, Латвия, Литва и Естония. На територията на шестте държави предварително ще бъдат разположени малки щабове от офицери (в българския случай – около 40 души), които при нужда ще осъществяват координацията между частите на алианса и националните въоръжени сили на приемащата държава.

Ротационните учения по източния фланг на НАТО обаче ще имат изключително важно значение за осъществяването на модерната "дипломация на канонерките" през следващите няколко месеца. Причината е, че новата бригада за незабавно действие VJTF все още е в процес на сглобяване. Тя трябва да бъде напълно готова някъде до срещата на натовските лидери във Варшава през юли 2016 г. До тогава функциите й ще изпълняват специални част от Германия, Холандия и Норвегия с въздушна и морска поддръжка от Великобритания, Франция, Испания и Белгия. Не е ясно също така доколко може да се разчита на т.нар. Сили за отговор НАТО, или NRF, чиято теоретична численост е 30 хил. души. Ангажиментът на България при евентуално активиране на член 5 на алианса е да осигури една бригада от среден тип (страната ни има три) и една фрегата. Състоянието на техниката в българските въоръжени сили обаче е плачевно, доста вероятно е положението да е аналогично при останалите държави, които скоро не са имали досега истински военен конфликт. Също така до момента NRF са участвали само в хуманитарни операции, не са се сблъсквали с реален противник, а сглобяването им вероятно би отнело седмици, ако не и месеци.