Вицеадмирал зад борда

(Не)заслужен отдих

Слухът за предстоящата смяна на вицеадмирал Николов витае из кулоарите на военното министерство от няколко месеца. През тази седмица обаче той се материализира в конкретни действия и в крайна сметка най-накрая с половин уста бе потвърден и от министъра на отбраната Николай Ненчев. "Ще има нов началник на отбраната. Процедурата вече е съгласувана. Тези дни ще го обявим. Вицеадмирал Румен Николов ще бъде пенсиониран", коментира Ненчев в интервю за в. "24 часа" в понеделник. Това се случи, след като седмица по-рано военният шеф е задвижил процедурата за отстраняването на вицеадмирала. Първоначално пенсионирането на Николов е трябвало да мине през заседание на т.нар. Съвет по отбрана – съвещателен орган към министъра, в който членува висшия генералитет и политическото ръководство на ведомството. Впоследствие обаче Ненчев явно е решил да си спести скандала "на живо". В резултат на това решението е взето по т.нар. процедура "на подпис", тоест всеки член на съвета е поставил парафа си под заповедта на министъра , без да има заседание. Това е спестило на генералите неловката ситуация да одобряват махането на своя пряк ръководител, гледай го очи в очи.

Освобождаването на Николов обаче едва ли може да бъде атакувано юридически заради апаратния пирует на Ненчев, тъй като Съветът по отбрана по същество има само съвещателни функции и решенията в крайна сметка се взимат лично от министъра. Правен проблем може да се окаже, че във военния закон никъде не е казано, че мандатът на началника на отбраната може да се прекрати предсрочно поради пенсиониране. Това може да доведе до неприятната ситуация, при което ген. Константин Попов може да се окаже само и.д. началник на армията. Това би го поставило в неприятна зависима позиция от управляващите и да повлияе на професионалната му експертиза при предстоящото закупуване на нов тип изтребители, многофункционални патрулни кораби и бронирани машини за Сухопътни войски. Добрата новина около назначаването на ген. Попов е, че като бивш ръководител на бойната авиация ще може да балансира инициативите на настоящия командир ген. Румен Радев, който в момента безалтернативно налага визията си за развитието на ВВС.

Напълно наясно с отстраняването на вицеадмирал Николов и причините за това, изглежда, е и президентът Плевнелиев. Запитан каква е ролята му за смяната на началника на отбраната, държавният глава коментира в четвъртък, че това е съвместен процес, в който той има своята роля и решението се взима в режим на диалог. "Най-важна е професионалната основа и ценностните качества на началника на отбраната. Като държавен глава съм задал ясно посоката за интеграция и за повишаване на съвместимостта с партньорите. Същевременно, когато Министерството на отбраната и правителството вземат решения, очаквам принципни позиции и ангажименти дали началникът на отбраната ще работи в тази посока", коментира Плевнелиев.

Командир без господар

Суровата реалност е, че вицеадмирал Николов е в безтегловност още от падането на неговия политически патрон Ангел Найденов. Фундаменталният проблем с него е, че е офицер от "старата школа" с традиционно мислене от времето на Студената война. Още тогава се знаеше, че назначението му най-вече е свързано с факта, че е в приятелски отношения с тогавашния военен министър. Специално заради него изискванията за началник на отбраната бяха променени така, че за поста да може да бъде лансиран и двузвезден генерал/адмирал.

След смяната на политическата конюнктура Николов бързо започна да трупа минуси. Първоначално той забави изготвянето на нов план за организационното изграждане на армията с 5-годишен хоризонт, който да наследи т.нар. Бяла книга за отбраната, действаща до края на 2014 г. А след като все пак направи работен вариант на документа, той му беше върнат за преработка от служебния военен министър Велизар Шаламанов, най-вероятно защото не е особено адекватен на новата доктрина на НАТО след руската инвазия в Крим.

Вицеадмирал Николов също така беше един от най-активните противници на идеята за развитието на специалните сили и обособяването им като самостоятелна структура. Целенасочената инвестиция в подобен вид войскови подразделения за бързо реагиране беше една от препоръките към натовските държави след срещата на високо равнище в Уелс от есента на 2014 г. Така едва в края на миналата година (т.е. след като решението за махането на Николов неофициално вече е било взето) министерството на отбраната се отказа от идеята да редуцира специалните части до размерите на полк и обяви, че те ще се ползват за неутрализиране на хибридни заплахи.

Началникът на отбраната също така често навлизаше в полето на политическото говорене, като се изказваше срещу разполагането на натовски сили в България. Вицеадмиралът дори задочно успя да влезе във вражда с командващия на сухопътните войски на САЩ в Европа ген. Бен Ходжис, като нарече идеята за предно разполагане на съюзническа бойна техника "просто изказване на американски генерал". И то след като идеята за ротация на натовска бойна техника по източния фланг на НАТО бе одобрена от политическите ръководства на всички държави членки по времето на срещата на върха в Уелс. По информация на "Капитал" Николов също е бил срещу създаването на възможност за съвместен съюзнически air policing (защита на въздушното ни пространство с български и натовски самолети), а освен това дълго време е бавил изготвянето на национален план за реакция при чужда агресия, който да е синхронизиран с актуализирания натовски план за готовност за действие. Въпросният план е бил одобрен едва в края на миналата година, като за първи път в него присъства и сценарий за хибридна атака и съответна реакция с участието на НАТО.