Армия от (нито)един*

Иначе и по време на служебното правителство приоритетното развитие на специалните сили поне на теория се случваше. "Според мен специалните сили трябва да имат свое командване. Искам обаче първо да изслушам експертите. Казвам "според мен", защото и в НАТО един от най-важните компоненти на структурата на силите е щабът на специалните сили в Монс, където рамкова държава са САЩ и където се работи върху това да има пълна интеграция между военноморски, военновъздушен и сухопътен компонент с готовност да се изпълняват операции по всяко време", коментира служебният военен министър Велизар Шаламанов в интервю за "Капитал". Приоритетното обучение на армейски командоси намери място и в неговата прословута "Визия 2020". "Текущият конфликт в Украйна още веднъж доказва жизнената необходимост от висококвалифицирани специални сили както като авангард, така и в ролята им на челен пример, поставящ стандартите за останалите въоръжени сили. Те трябва да бъдат способни да действат незабавно и първи при всякакви критични обстоятелства. Това означава, че специалните сили трябва да бъдат напълно подготвени и оборудвани и както при повечето от съюзниците ни в НАТО, да бъдат организирани като самостоятелна структура на стратегическо ниво със собствен щаб и с мобилна способност за командване и управление", пише в стратегическия документ, лансиран от Шаламанов и приет от Министерския съвет.

Апаратна война

Оттук нататък обаче започват странните неща. Както първоначално беше обявено, стратегическата визия на военния министър послужи като основа за написване на национална програма за модернизация на армията. Когато обаче вторият документ видя бял свят, изведнъж се оказа, че частта за обособяването на специалните сили като структура със собствено стратегическо командване изненадващо се е оказала "изгубена в превода". В програмата вече се говори единствено за "възможност на Силите за специални операции да действат незабавно при всякакви критични обстоятелства в отговор на съвременните кризи и заплахи" и "доокомплектуване с необходимите материални средства". По неофициална информация причината за отстъплението от желанието за промени в този бранш на армията е бил именно натискът от страна на вицеадмирал Румен Николов. Малко преди националната програма на Шаламанов официално да бъде обявена, началникът на отбраната е предал свой стратегически документ – прегледът на структурата на въоръжените сили, иницииран по времето на Ангел Найденов. В него се предлагало статутът на специалните сили да остане непроменен.

Каква е ситуацията със спецчастите към момента? На практика те са разпилени между видовете въоръжени сили, а командната им верига е дълга и сложна, което пречи да бъдат използвани като части за бързо реагиране. Най-големият компонент в тях е 68-ма бригада, която е наследник на парашутната дружина. По стечение на обстоятелствата обаче тя се оказва в състава на Сухопътни войски и до голяма степен е третирана там като "доведено дете". Освен парашутистите към специалните сили се води разузнавателното поделение на флота "Тихина" и 101-ви алпийски батальон в Смолян, който е трениран да води война в планински и зимни условия. Всяко едно от тези три подразделения обаче се подготвя за свои специфични мисии, а не за целия спектър специални операции, както е при обучението на командоси в натовските армии. Отделно от това бойците от специалните части в момента най-често се използват за рутинни мисии, като например охрана, което си е чисто прахосване на ресурс.

Всъщност това не е първият опит за обособяване и приоритетно развитие на спецчастите. Още в далечната 2000 г. при правителството на Иван Костов е сформирано обособено командване, което е пряко подчинено на Генералния щаб. Това "революционно" за времето си решение среща яростна съпротива от страна на "конвенционалните" командири от различни нива. Така, когато СДС пада от власт, командването е подчинено на Сухопътни войски. По-късно то е редуцирано до отдел "Специални сили". Така въздушно-десантните части се оказват в немилост и подчинени на структура, за която не са особен приоритет. Видимо доказателство за това през последните месеци например е промяната на длъжностите характеристики за командитните позиции, където отпада изискването за парашутна подготовка. Така изведнъж на възлови позиции в спецчастите се оказват офицери с танкистки и артилерийски профил. Също така, по неофициална информация, 100 от щатните бройки на парашутната бригада по неведоми пътища били прехвърлени към прочутото поделение на Сухопътни войски във Враца, което бившият военен министър Ангел Найденов реши да отвори отново най-вече за да стимулира заетостта в този стратегически за БСП регион.

Или ако обобщим казаното - за сегашния генералитет развитието на специалните сили очевидно е приоритет само колкото "да не се изложим пред чужденците".

-------

*Army of One е рекламен слоган за набиране на бойци за американските специални части.