🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Не очаквайте твърде много от края на нефта

Бизнесът в България е скептичен за влиянието на падащите цени на горивата върху икономическата активност

Падането на цените на петрола ще разшири пазарите и ще засили конкуренцията
Падането на цените на петрола ще разшири пазарите и ще засили конкуренцията
Падането на цените на петрола ще разшири пазарите и ще засили конкуренцията    ©  Reuters
Падането на цените на петрола ще разшири пазарите и ще засили конкуренцията    ©  Reuters
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

За пръв път България може да се похвали, че не е от страната на булката. Там този път са се наредили държавите от Близкия изток, Русия, Венецуела, Нигерия, които ще имат сериозни предизвикателства пред себе си, след като различни анализатори, сред които най-отчетливо руският банкер Герман Греф, заговориха по-убедено от всеки друг път, че идва краят на петролната ера.

Като вносител България поне на теория би следвало да извлече само позитиви. Краят на скъпото черно злато ще доведе до едно по-справедливо разпределение на парите в света. Или едни пари, които се изливаха към случилите на подземни богатства арабски страни, сега ще се разпределят между повече икономики. Макроикономистите вече изчислиха, че при цена за барел за цялата година от 32 долара България ще спести 1 млрд. лв. (1.2% от БВП) нетно от внос на петрол и газ спрямо 2015 г. За домакинствата това означава по-големи възможности да пътуват или да харчат повече за друго. В полето на бизнеса по-евтиният петрол ще доведе до разширяване на пазарите. Те ще станат по-достъпни, като това ще доведе на свой ред до засилване на конкуренцията и по-добро качество на продуктите.

"При скъп петрол местният играч е монополист. При падането на цената на горивата далечните пазари ще станат по-достъпни, но и България ще стане по-транспортно достъпна за далечните пазари, а това ще доведе до по-жестока конкуренция между производителите, която ще се пренесе в други полета", коментира Лъчезар Богданов от анализаторската компания "Индъстри уоч". Според него основният негатив от по-ниската цена на горивата, който се явява под формата на по-малко ДДС за бюджета, ще може да се компенсира в известна степен с ръста на потреблението на горива, като изчислява, че ако цената падне с 10%, 3% ръст на потреблението ще е достатъчен за зануляване на загубите на държавата.

Идеалистичната картина обаче засега е по-скоро в сферата на мечтите. Петролът винаги е бил живата течност, преминаваща безпрепятствено през всички скачени съдове на икономиката. Какво става със системата обаче, когато цената на въпросната течност пада, е трудно да бъде прогнозирано. Особено в свят, който от ден на ден става едно все по-интересно място за живеене, приютяващ по едно и също време един непредсказуем Китай, напрегнати Саудитска Арабия и Иран, несигурна за бъдещето си Европа и т.н. и т.н. На българска земя към неизвестните във формулата можем да прибавим още непазарното формиране на цената на газа и тока и отчасти на горивата. Редица сектори, в които конкуренцията не е сред най-силните страни. И продукти с добавена стойност, за които цената на суровините има много минимално значение. От юни 2014 г. досега цената на един барел петрол падна с 82 долара, като това доведе едва до 57 ст. по-малко за литър бензин за българските собственици на МПС. А ехото на падащия петрол все повече и повече заглъхва, колкото по-напред отиваме по веригата на останалите крайните продукти и услуги. 

Навлото е ясно

Най-безспорно отражение цената на петрола има върху транспорта. Горивото е 44% от преките разходи за превоз, към които още са възнаграждението на шофьора и пътните такси. С амортизацията, резервните части и административните разходи на компанията горивото като част от харчовете заема около 30%, а за изминалата година преките разходи на транспортите компании на километър са паднали с около 5 евроцента. При първите трусове на цените на петрола транспортните компании коментираха поевтиняването на горивата като възможност за "глътка въздух". То, разбира се, нямаше как да не се отрази върху свиването на навлото, като в договорите с големите клиенти с дългосрочни поръчки има клаузи, които предвиждат автоматично му преизчисляване при вдигане или падане на цената на горивото. Този тип договори са удобни и за двете страни, тъй като се избягват постоянните преговори, при които може да се изгуби клиент. Иначе без подобни договорености промяната на цената в транспорта се движи с леко забавяне от месец–два.

Основната надежда на превозвачите обаче не е в това, че ще плащат по-малко за гориво, а че ще имат повече работа. "Евтиният петрол способства потреблението и оттам търговията, която води до ръст на сделките и товаропотоците", коментира Христо Христов, собственик на автомобилната компания "Дискордиа".

Подобно нещо обаче е трудно да се отчете към момента. Нещо повече -  разминаването в глобалното търсене и предлагане може да се види най-ясно със сриването на навлото при морските превози, като от началото на година Baltic dry index достигна ново дъно. Това е индексът, който определя цената за превоз на базата на предлагането на товари и наличността на кораби в зависимост от техния тонаж. Преди кризата нивата му бяха над 10 000 пункта, когато през ноември 2008 г. се срина на 826 пункта и направо потопи корабособствениците. За кратко през юли и август миналата година той беше изплувал над 1000 пункта. От началото на годината обаче той е рязко със 100 пункта надолу - от 460 в края на 2015 г. до 360 сега. Основно значение за нивото на индекса играе Китай, т.е. сега може и да е евтино да превозиш нещо, стига да има кой да го купи. Нататък по веригата ефектите от ниската цена на петрола стават по-трудни за изчисление.

Пада, но за всички

Играеща на един доста широк международен фронт, индустрията е силно обвързана не само с енергоносителите, но и със случващото се на азиатските пазари. От една страна, големите енергийни потребители би трябвало да чувстват облекчение в теглото на разходите си. Но само на пръв поглед. "Падането на петрола рефлектира върху цената на газа във формулата през мазута и газьола, но недостатъчно, тъй като базовата цена на доставки от Русия е висока и не се влияе директно от петрола. Това означава, че ние пак ще останем в една по-лоша конкурентна позиция от другите компании, които работят с реални цени", коментира Васил Александров, изпълнителен директор на торовия завод "Агрополихим". Цената на тока също се изчислява по непазарни методи и от началото на годината той поевтиня за индустрията с 1 лев. Така за местното производство се очертава един основен проблем - петролът пада, но пада за всички и конкурентните фирми, произвеждащи на места, където цените на газа и тока се определят по-пазарно, ще имат предимство. "В по-добра позиция ще са тези пазари, които нямат вътрешни допълнителни дефекти. На българския тези дефекти трябва да се оправят или в противен случай производствата ще останат в неконкурентоспособна позиция", коментира Антон Петров, председател на Българската асоциация на металургичната индустрия и представител на Viohalco, като част от гръцката група са "Стомана индъстри", "София мед" и др.

Падането на себестойността на производството върви в комплект и с падане на цената на продукцията. Основно заради Китай, всички метали поевтиняват и по тази причина изпълнителният директор на медодобивния завод "Аурубис България" Тим Курт прогнозира една по-тежка 2016 г. С падащи цени на продукцията са и торовите заводи, въпреки че химическата индустрия е един от най-големите потребители на газ и преди да стане ясно, че Делян Пеевски ще купи "Химко", съществуваше шегата, че няма по-подходящ момент за държавата да съживи врачанския завод. Ако оставим настрана цената на газа, шегата обаче е неоснователна. "Радостта от падането на петрола е химера, след като продаваме на ниска цена", заяви и Васил Александров. "Цените на крайните продукти падат с по-бързи темпове. От началото на годината торовете паднаха с 50-60 долара за тон средно, като причината е в ниската цена на зърното. Когато не можеш да си продадеш зърното, не можеш да си позволиш да купуваш скъпи торове", обяснява Александров. 

Докато стигнем до клиента

А зърното не поевтинява заради транспорта, който е 10% в неговата цена, а заради свръхпредлагането, което има в световен мащаб. От декември досега цената на тон зърно е паднала с 30 лв., което е 10% спад. При срив на цената на зърното реакцията на зърнопроизводителите е да се въздържат от продажби. Прогнозите не са добри за тях и за лятото. Основната заплаха идва от Русия, която, за да компенсира спада на приходите от петрола, увеличава производството на всичко останало, включително и на пшеница. И свръхпредлагането и по-ниското гориво обаче няма да доведат до спад на цената на хляба или максимум в рамките на 5%. Това коментира Артур Акопян, собственикът на един от големите износители на зърно - бургаската група "Севан". Причината е, че мелниците имат запаси, купувани на стари цени, а и мелниците работят основно на ток. Друг сектор, който би трябвало да понесе директни позитиви от падането на цената на петрола, през по-евтиния битум и по-малките разходи на всички транспортни машини, е строителството. Но масовото асфалтиране на пътища и магистрали миналата година по-скоро задържа цената му висока, прогнозите са за лек ръст на цените на имотите.

Освен че в близко бъдеще не се очаква по-ниска цена на хляба и на жилищата, няма да поевтинеят и новите скъпи автомобили, тъй като цената на петрола има нищожно влияние при сектори с голяма добавена стойност. "За един автомобил с тегло 2 тона отиват 8 хил. лв. за суровините за него. Крайната цена на едно BMW 7-ма серия е 120 хил. евро. Тоест в него има голяма добавена стойност, основните разходи са за инженеринг, know-how, развойна дейност, а суровините са едва 3% от разходите за производство", коментира. Кирил Асенов, собственик на смолянската "Арексим инженеринг". Компанията произвежда компоненти от инженерни пластмаси за гиганти като Schneider Electric, Bosch, Liebherr, Kostal. Последната има завод в Смолян, където се произвеждат механични и електромеханични детайли за автомобили. Пластмасовите компоненти се доставят от "Арексим", а германската компания доставя за повечето от автомобилните гиганти като Fiat, Volskwagen и Ford, както и за луксозни производители като Bentley, Porsche и BMW, Daimler. Другата важна тенденция е, че производството на пластмаса става все по-малко зависимо от петрола, като все повече се разчита на пластмаси на растителна основа. Те са били 3% от общите през 2000 г. През 2012 вече са над 15%, а анализи показват, че през 2040 г. те ще бъдат около 60% от суровините.

С икономиката дотук 

Обратно към положителните очакванията на макроикономистите, за момента системата не реагира изцяло точно така, както се очаква. Данните на Националния статистически институт за първите десет месеца на 2015 г., показват, че доставките на нефт към рафинериите в България са скочили със 17% на годишна база, а продажбите на дизел - с близо 6%. Ръстът в потреблението обаче не успява да компенсира изцяло несъбрания ДДС. От последния тримесечен отчет на Агенция "Митници" (агенцията спря да ги публикува през 2015 г.) се вижда, че от по-ниската цена на горивото са загубени 140 млн. лв., като благодарение на повечето внос и по-силния долар спрямо еврото в този период в крайна сметка нетната загуба за бюджета за първите три месеца се е свила на около 26 млн. лв.

От данните за движението на цените пък се вижда, че регистрираната дефлация се дължи изцяло на енергийните продукти, които падат с двуцифрени проценти спрямо същия период на миналата година. Въпреки че горивата и смазочните материали са поевтинели средно с 11.6%, газообразните горива със 17.1%, битовите – с 11.5%, топлоенергията с 15%, стоките и услугите като цяло поскъпват.

Колкото до поведението на потребителите - по време на десетата среща на бизнеса с правителството, организирана от "Капитал", финансовият министър Владислав Горанов обяви, че противно на очакванията и "на това, което пише в книгите", потребителите са предпочели да спестят по-големия си разполагаем доход през 2015 г., вместо да го инвестират или използват за потребление. Данните на БНБ за 11-те месеца на 2015 г. показват, че депозитите на домакинствата и бизнеса са се увеличили с 6% до рекордните 62 млрд. лв.

Въпреки това в своята последна макроикономическа прогноза Министерството на финансите повтарят очакванията на макроикономистите и залага, че цялостното потребление (домакинства, бизнес и правителство) ще се раздвижи през 2016 г. За това помощ ще изиграе по-ниската цена на горивата, което отново би трябвало да остави повече разполагаем доход у хората, който пък те да използват за покупка на стоки и услуги с по-висока добавена стойност за икономиката.  

Бизнесът обаче остава по-скептичен. "В ситуация на паника и хаос, при който цените падат непредсказуемо, всички чакат. Само стабилността води до потребление", коментира Васил Александров от "Агрополихим". "Когато се наруши балансът, никога не се знае за добро или за зло е", смята и Антон Петров. И продължава: "При нас трудно ще паднат цените на крайните стоки и услуги, тъй като ние имаме пазар, опосредстван от много съглашения. Добре структуриран и функциониращ пазар липсва."  Или при един евтин петрол поне ще лъснат дефектите.

6 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    mi6ail1234 avatar :-P
    mi6ail1234
    • - 17
    • + 11

    Хаха тези приказки за светлото бъдеще просто няма нужда да ни ги разказвате.Живота си заминава в чакане на по-хубави дни

    Нередност?
  • 2
    historama avatar :-|
    historama
    • + 14

    От статията се разбра, че падането на цените на петрола е много лошо за нашите производители. Защо?
    Защото цените на горивата при съседите падат по-бързо отколкото у нас, и нашите производители са все в по-трудна конкурентна среда.

    Нередност?
  • 3
    ijj avatar :-|
    ijj
    • - 2
    • + 3

    "Макроикономистите вече изчислиха, че при цена за барел за цялата година от 32 долара България ще спести 1 млрд. лв. (1.2% от БВП) нетно от внос на петрол и газ спрямо 2015 г. "

    Но за да се запази този ефект и в средносрочна и дългосрочна перспектива е необходимо България все повече да замества вносния нефт и природен газ със собствени ресурси - например биогорива.

    Нередност?
  • 4
    gianni avatar :-|
    gianni
    • + 5

    Мани, мани! Направо се просълзих, къса ми се сърцето. Искам вече всички цени да се вдигнат, а заплатите , само и само бизнесът да е добре.

    Нередност?
  • 5
    mickmick avatar :-|
    mickmick
    • - 20

    И как да има потребление, след като бизнесът се опитва да увеличава цените на стоките и услугите? При положение, че очакването е за спад на цените - цените на основните енергоносители са паднали с двуцифрени проценти.. а и не само те..

    Нередност?
  • 6
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    Щом като макроикономиката не реагира спрямо очакванията, може да се окаже, че растежа в БВП не е само благодарение на ниския петрол. Това би било много добре - ако нашите компании действително пробиват на база органичен ръст вместо външни фактори.

    Нередност?
Нов коментар