Магазин "Ток и зеленчук"

Сметката обаче можеше да е по-различна, а разходите с 50 млн. лв. по-високи, ако заводските централи ТЕЦ "Видахим" към едноименния завод за гуми и ТЕЦ "Свищов" към бившия химически комбинат "Свилоза" бяха успели отново да вземат високата преференциална цена. Собствеността и на двете централи се свързва с Борислав Лоринков и Георги Христозов. Първият беше парламентарен сътрудник на депутата от ГЕРБ Пламен Тачев, но по всичко изглежда, че вече не се ползва от подкрепата на управляващите, а вторият е дългогодишен кадър в държавната енергетика, подкрепян от различни политици, последно от БСП.

Тази година двете централи за пореден път се опитаха да се възползват от вратичките в закона, които депутатите спешно трябваше да запушват.

Затягането на коланите

Първото затягане на разходите за високоефективна енергия беше през 2015 г., когато със законодателни промени беше въведено изискването по преференциални цени да се изкупува само енергията, която действително е високоефективна, което намали разходите за нея със 100 млн. лв. Дотогава част от дружествата продаваха и неефективната си енергия на високи цени. Реално това беше случаят на въглищните топлофикации в Русе, Перник и Сливен и заводските централи "Видахим" и "Свищов".

За последните две обаче се оказва, че производството на електроенергия е основната им дейност и основните им приходи идват от там въпреки орязването на част от количествата, които могат да продават. Това е и един от мотивите депутатите през миналата година да приемат поправка в закона, според която централи с над 5 млн. лв. годишен оборот, при които през последните три години приходът от продажбата на високоефективна енергия е над 35% от целия им приход, да не получават преференциална цена. Още тогава беше ясно, че тази промяна засяга именно двете централи, а обяснението беше, че по този начин на потребителите ще се спестят около 50 млн. лв. годишно, което е около 1.50 лв. на мегаватчас от сметките за ток.

Земеделски ТЕЦ-ове

Година по-късно обаче двете централи намериха нова вратичка в законодателството. С нея се дава право на производителите на растителна и земеделска продукция, които имат изградена централа, да продават тока си независимо от процентното съотношение на дохода им от него.

За да се възползват от вратичката, двете заводски централи също решават, че ще се занимават със земеделие, и подават искане в Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) за определяне на преференциални цени. От доклада на комисията става ясно, че ТЕЦ "Видахим" се е регистрирала като земеделски производител през февруари тази година и притежава оранжерия, която е изградена през 2014 г. В ценовото си заявление дружеството посочва, че в бъдеще предвижда да разшири земеделската си дейност, тъй като в Северозападния район има голямо търсене на екологични български зеленчуци. С това на практика централата е изпълнила изискванията на закона и КЕВР е длъжна да им определи преференциална цена, на която да продават тока си.

При ТЕЦ "Свищов" ситуацията е сходна, макар че дружеството не се регистрирало като земеделски производител, а само е сключило договор с такъв с идеята да му продава топлоенергията си. Тук КЕВР намират аргумент, че тази дейност се отнася за бъдещ период, с което им отказва определяне на преференциална цена. Подобен мотив обаче едва ли би издържал в съда. Точно затова дружеството има намерение да атакува решението с юридически аргументи, обясни изпълнителният директор на ТЕЦ "Свищов" Соня Георгиева за "Капитал", преди депутатите да приемат спешните законови поправки.

По думите й за всички е ясно, че никоя оранжерия няма нужда от топлоенергия през лятото, но въпреки това всички произвеждат целогодишно, без да са ограничавани от законодателството.

Спешните поправки

Опитът на двете централи да се възползват от въпросна вратичка в закона активизира депутатите от енергийната комисия, като още след първото си заседание председателят на комисията Делян Добрев внесе законопроект, с който въпросната пролука да бъде затворена. С него се предлага оранжериите да използват 70% от произведената пара за собствени нужди, ако искат да продават високоефективната си електроенергия по високи преференциални цени. Един от аргументите на Добрев по време на обсъжданията е, че централа с 4 мегавата мощност може да осигури отопление за 500 декара оранжерия. Това означава, че в случая на ТЕЦ "Видахим", която е с 157 мегавата, трябва да бъде изградена оранжерия от 20 хил. декара. Дружеството обаче има договор за отоплението на оранжерия от 39 декара.

В крайна сметка енергийната комисия прие на второ четене това изискване да се завиши до 100%, а тази седмица то трябва да бъде прието окончателно и в Пленарна зала (след редакционното приключване на броя).

По отношение на изменението изпълнителният директор на ТЕЦ "Видахим" Ченко Ченков коментира пред "Капитал", че заводът за гуми е един от най-големите работодатели в района, но в последните години не може да се пребори със силната конкуренция на пазара. По думите му държавата трябва да стимулира родното производство, тъй като ако заводът работи, това би осигурило работа на 2-3 хил. души.

Това е интересен аргумент, но не става ясно защо потребителите на ток от цялата страна трябва да издържат едно неконкурентно дружество (което между другото важи и за софийската топлофикация).

Квотата на "Брикел"

На фона на тази борба е учудващо как едно от дружествата, които засега минават между капките, а и по нищо не личи държавата да се опитва да го спре, е ТЕЦ "Брикел". Тя е свързана с Христо Ковачки. От справка, изготвена от КЕВР по искане на "Капитал", се вижда, че централата е най-големият производител на високоефективна енергия в страната (макар и от въглища), след "Топлофикация София". От данните се вижда, че за 2016 г. дружеството е произвело 552.5 хил. мегаватчаса електроенергия, за които е получило над 70 млн. лв. За 2015 и 2014 г. този приход е над 60% от общия на централата, сочат финансовите й отчети. Причината дружеството да продължава да се възползва от преференцията обаче е, че снабдява с топла вода около 2000 жители на Гълъбово. От компанията обясниха, че снабдяват и административните сгради в града, за които услугата дори е безплатна. Друга част пък се използва за изсушаване на въглищата, които дружеството получава. Те обаче не можаха да отговорят каква част от топлоенергията се използва за битово топлоснабдяване.

Въпреки че тази дейност формира съвсем минимална част от дохода на компанията, тя е ключът за скъпия ток. Причината е, че ограниченията на закона не важат, ако снабдяваш с топлоенергия битовите потребители, което прави случая на "Брикел" по-различен от този на "Видахим" и "Свищов. "

Тази вратичка обаче е валидна и за топлофикациите, защото повечето от тях разчитат именно на скъпия ток, за да оцеляват. По думите на председателя на КЕВР Иван Иванов, ако този приход отпадне, парното в цялата страна би поскъпнало между 50% и 80%, а в София - с 60%, което ще доведе до отказ от услугата. Това пък би застрашило електроенергийната система, защото всички ще започнат да се отопляват с ток.

ТЕЦ "Видахим" се е регистрирала като земеделски производител през февруари тази година и притежава оранжерия, която е изградена през 2014 г. Централата беше ограничена да продава скъп ток, защото се оказа, че това се е превърнало в основната ѝ дейност Фотограф : Цветелина Белутова

Автор : Капитал Преглед на оригинала