Последната схватка за "Дунарит"

Да ти писне от вписвания

Разковничето във войната е общо събрание на акционерите на "Дунарит" от 29 януари 2016 г., когато е решено капиталът да се увеличи от 8 на 68 млн. лв. Правото на настоящите акционери да запишат пропорционална на дела си част отпада и увеличението става под условие, че всички нови 60 млн. акции се запишат от "Емко". Така планираната сделка първо е блокирана в Комисията за защита на конкуренцията, която трябва да изследва дали покупката може да има негативни ефекти върху пазара. Вместо това институцията, тогава под председателството на Петко Николов, отказва да разгледа искането за концентрация с абсурдни аргументации за висящи спорове между акционери. Определението на КЗК е отменено от Върховния административен съд и като крайно на 11 август 2016 г. антимонополният орган разрешава сделката, но тогава вече са започнали битките в Търговския регистър.

Те са много. За последната година и половина по партидата на "Дунарит" има над 60 броя - заявления; съдебни актове, с които те се спират или пускат; и обяснителни бележки, чрез които всяка от страните се опитва да прокара своята теза през филтъра на длъжностните лица по регистрация. Те по силата на закона и на задължителната съдебна практика са принудени да са доста консервативни - ако има висящ съдебен спор по някое обстоятелство, подлежащо на вписване, практически нямат възможност за преценка и всичко се спира до произнасянето на съда.

Това се използва и от "Виафот". Дружеството се появява още през май 2016 г., като твърди, че е купило вземането на "Е. Миролио" от "Дунарит" и иска да бъде вписано на негово място като заложен кредитор. То настоява, че решенията на общото събрание от 29 януари са невалидни по няколко линии, и блокира всеки опит за вписването им с нови и нови съдебни дела. Един от основните й аргументи е, че освен залога на търговското предприятие на "Дунарит", има и договор от 7 януари 2015 г. с "Кемира" за залог на акциите на "Дунарит". Според него кредиторът има право да упражнява правото на глас по свое усмотрение, но вместо това е проведено общо събрание, без да е уведомен, и на него е взето решението за увеличение на капитала.

Уважаемо длъжностно лице...

Ключови за изхода се оказват два опита за вписване на решенията от 2 и 3 октомври 2016 г. Едното от тях е да се впише отпадането на предимствата на акционерите при увеличението. То вече премина през СГС и САС и е вписано, така че вече реално има поне част от проблемното общо събрание, която е официално призната. Но не и цялото, макар парадоксално всичко това да е гласувано наведнъж дори в една и съща точка от дневния ред. Другото заявление за вписване - за самото увеличение, има доста по-сложна съдба. Отказът на длъжностното лице е обжалван от "Дунарит" и през март 2017 г. на втора инстанция окончателно Великотърновският апелативен съд го отменя и указва да се впише. Само че въпросното заявление е блокирано по още една линия - с определение на същия съд от 23 декември 2016 г. вписването е спряно до решаването на делото по същество в СГС (6581/2016 г.). Така въпреки протестите на адвокатите на "Дунарит" вписване не следва. Тяхната теза е, че решението е окончателен и стабилен акт на съда за разлика от определението и подлежи на незабавно изпълнение. В своите обяснителни бележки те не пропускат да натъртят и че неизпълнението на решение носи наказателна отговорност за длъжностите лица, а Агенцията по вписванията носи отговорност за претърпени вреди.

Въпросното основно дело 6581/2016 г. приключва с решение буквално преди дни - на 29 юни 2017 г. съдията отхвърля иска на "Виафот". Причината е, че дружеството не успява да представи нито оригинал на договора с "Кемира" за залог на акциите му в "Дунарит", нито вписване в книгата на акционерите, нито джиро с текст уточняващ, че акциите служат за обезпечение. Така не може да се докажат наличието и датата на договора, чиято автентичност се оспорва от "Дунарит". Ако такъв договор има, то той трябва да е бил сключен от тогавашния управител на "Кемира", който е Бисер Лазов - някогашната дясна ръка на Цветан Василев, който при затварянето на КТБ стана защитен свидетел срещу банкера и се приема за част от лагера на Пеевски. Решението на СГС не е окончателно и ако бъде обжалвано, последната пречка пред увеличението на капитала и подпечатването на контрола на "Емко" ще е САС.

Преглед на оригинала

Братя по оръжие

Ако питате двете оръжейни компании обаче, то явно вече е факт. Според публикуваните отчети в Търговския регистър "Емко" е мажоритарен акционер в "Дунарит" още от 18 август 2016 г. или непосредствено след разрешението на КЗК. На общо събрание, където са одобрени отчетите, също като акционери се явяват "Емко" с 99.5% и собственикът му Емилиян Гебрев (с 0.5%), т.е. те са придобили дяловете на "Кемира" и управителя й Асен Бабански. По партидите и на двете компании освен индивидуални отчети е качен и консолидиран на "Емко", който включва резултатите на "Дунарит" след придобиването, което създава оръжеен гигант с над 220 млн. лв. приходи, който за миналата година отстъпва само на държавното ВМЗ и частното "Арсенал" (виж таблицата).

Заявленията с новите отчети още не са вписани, като традиционно лавината в крайния срок до 30 юни се обработва месеци след това от Агенцията по вписванията. Ако обаче това прехвърляне се е случило, то до голяма степен може да обезсмисли и изхода от сложната съдебна сага по увеличението на капитала - ако Гебрев е легитимен собственик, то той ще може по всяко време да свика ново събрание и да прегласува решенията. Всъщност до голяма степен увеличението беше именно схема за заобикаляне на невъзможността за директна продажба - акциите, собственост на "Кемира", още през април 2015 г. бяха запорирани от НАП за предполагаеми данъчни задължения. След извършена ревизия са установени 765 хил. лв. дължим ДДС и корпоративен данък и на 6 март 2017 г. НАП подновява запора, което предполага, че през 2016 г. "Кемира" не е имала право да се разпорежда с акциите. Разбира се, логично е при желанието да се придобие бизнес, генериращ десетки милиони печалба, това задължение да е платено, но поне в Търговския регистър не е видно запорът да е вдигнат.

И "Емко", и "Дунарит" отчитат солиден ръст и инвестиции в модернизация. Силните резултати заради конфликтите в Близкия изток са добро обяснение за апетитите към "Дунарит", което в доклада си е заложило цел нови 10% ръст на приходите за 2017 г. Така двете компании с производствени площадки в Русе, Трявна, Монтана и с. Белица и общо над 2000 служители се управляват като една група независимо от върволицата дела.

А те все повече стават системен проблем, тъй като до преминаването през съдебните инстанции могат да минат месеци и дори години. За такъв период доста широк кръг лица могат със или без основание да блокират всякакви търговски сделки.