Сделката за "Дунарит" отново е блокирана по искане на фирма на Пеевски

Спорът Василев - Пеевски е за разпределение на един от големите активи от наследството на КТБ - русенското предприятие за мини, артилерийски и авиационни боеприпаси има приходи за миналата година от 91 млн. лв. Желаещият да го купи - "Емко", има продажби за 150 млн. лв.

Регистърен чат

От сега внесеното заявление на "Дунарит" става ясно, че още на 29 януари 2016 г. е проведено общо събрание, на което са поканени и са присъствали и двата акционера - управляваното от Асен Бабански "Кемира" (99.5%) и самият Бабански като физическо лице. Тогава е взето решение да се увеличи капиталът, под условие че притежаваното от Емилиян Гебрев "Емко" запише всички нови 60 млн. акции по номиналната им стойност 1 лв. Сега капиталът на военния завод е 8 млн. лв., което значи, че след операцията новият акционер би имал 88%.

Към заявлението е прикачено и решението на КЗК от 11 август, с което е разрешена сделката, а също и доклад на съвета на директорите на "Дунарит", чрез който се обосновава защо увеличението става под условие. От него се разбира, че инициатор на сделката е "Кемира" и тя цели да набави свежи средства за погасяване на задължения към кредитори. А също и че настоящите акционери нямат интерес и възможност да участват в увеличението. Представен е и документ, че към 19 август "Емко" вече е превело 15 млн. лв. по набирателна сметка на дружеството.

Още същия ден в Търговския регистър се появява и обяснителна записка, подадена от Роман Венев като пълномощник на офшорката Viafot Limited. Компанията от Британските Вирджински острови е собственик на "Виафот инвестмънт България", което според представените от него документи е придобило от Едуардо Миролио вземания от "Дунарит" за 24.5 млн. евро и от пролетта опитва да се впише като заложен кредитор на негово място. Цесията е от 14 март, което съвпада по време и с финализирането на другите сделки между Миролио и Пеевски, чрез които депутатът от ДПС изкупи неговите 50% в "Техномаркет" и 5% в "Булгартабак".

Венев моли да не се вписват решенията на общото събрание с два основни аргумента. Единият е, че са платени само 15 млн. лв., а не 60 млн. лв., а другият е, че решението да отпаднат правата на акционерите и капиталът да бъде записан от "Емко" не е обявено. Тази аргументация е доста странна и слаба. Първо, по неясни причини заявлението е подадено не от името на българското "Виафот", а от офшорния собственик, т.е. не е ясно какъв е правният интерес. Да не говорим, че за дружество кредитор няма никаква логика да спира увеличение на капитала, което би увеличило шансовете му да си получи парите. Затова и най-вероятната цел на писмото е по-скоро да манифестира позиции и да създава заетост по партидата на дружеството и да се забави вписването - тактики, които бяха въведени още по време на акционерните войни в "Петрол" между Митко Събев и Денис Ершов, които ползваха регистъра като чат взаимно да се обвиняват в източване.

В същият дух и ден по-късно адвокатите на "Дунарит" отговориха с тяхна контрадекларация. Там те обясняват, че заявлението на "Виафот" не трябва да се разглежда по редица причини, най-малкото защото то няма основание да е заявител, Венев не е представил пълномощно, а дори изразяват и съмнение, че е подадено от него, като представят спесимени от подписи от предишни негови вписвания, които наистина видимо се различават от този под последния документ. По същество те също атакуват аргументите му. Следва и още едно писмо от Венев, в което като цяло няма нова информация, а само се затвърждава настоятелният тон с пасажи в курсив и подчертавания.

Съдебен пат

Служебните лица по вписванията очаквано излизат с откази да впишат целия този двудневен диалог с аргумента, че тези документи не подлежат на вписване. Но това няма и особено значение, защото целта да се тупа топката е постигната и във вторник в късния следобед по партидата на "Дунарит" се получава и определение на СГС, с което вписването на решенията на общото събрание се спира. Това също е традиционен вече инструмент от корпоративните схватки.

Този път молбата е отправена от българското "Виафот" и основанието е друго. Компанията твърди, че освен залог на търговското предприятие на "Дунарит", който от месеци безуспешно опитва да впише на свое име в регистъра на мястото на "Е. Миролио", има и договор от 7 януари 2015 г. с "Кемира" за залог на акциите на "Дунарит". Според него кредиторът има право да упражнява правото на глас по свое усмотрение, но вместо това е проведено общо събрание, без да е уведомен, и на него е взето решението за увеличение на капитала. Досега публична информация за такъв договор нямаше и в договорите за цесия между Миролио и "Виафот" не е описан. Също така не са оспорени и решенията от следващото общо събрание, където е приеман отчетът и са гласувани тантиеми за ръководството. Ако все пак такъв договор има, то той трябва да е бил сключен от тогавашния управител на "Кемира", който е Бисер Лазов - някогашната дясна ръка на Цветан Василев, който при затварянето на КТБ стана защитен свидетел срещу банкера и се приема за част от лагера на Пеевски.

Стъпвайки на него обаче, "Виафот" завежда на 23 август иск за отмяна на решението на събранието от 29 януари и е поискал от съда да спре вписването, докато не се произнесе. В такъв случай на висящ спор и законът, и твърдата практика на съда ясно повеляват спиране и макар и определението да може да се обжалва пред Софийския апелативен съд, това едва ли ще има особен резултат. Източник, близък до "Дунарит", каза, че определението ще бъде обжалвано, както и че в компанията нямат информация за такъв договор и такава промяна в правата на глас не е вписана в книгата на акционерите.

В резултат сделката ще остане на трупчета още неопределено време, докато съдът се произнесе легитимно ли е общото събрание. Или, каквато е вече установената практика при подобни корпоративни схватки, че ще се търсят нови обходни маршрути. Вероятно и от двата лагера.