Над КОНПИ е само господ...

- Комисията игнорира предоставени документи за свръхпокриване на имуществата на издателя от неговите доходи (потвърдени с пълни данъчни ревизии) и търси друго основание да наложи запорите - намира го по спорен начин в давностна сделка за увеличение на капитала в приватизираното през 2000 година предприятие "Каолин".

- Цялата юридическа атака е опит да разруши икономическата база зад "Капитал" и "Дневник", които неудобно за властовите центрове с публикациите си разкриват политическа корупция и зависимост на прокуратурата.

Случаят с Иво Прокопиев и запорите над негово имущество даде по-широка публичност на факта, че благодарение на законодателни промени, системно прокарвани от прокуратурата и управляващите, КОНПИ е овластена да се намесва в стопански отношения и да нанася вреди, преди субектите на нейните процедури да имат право на съдебна защита. И че с тези инструменти може да се злоупотребява отвъд пределите на правовия ред.

В статията се опитваме да отговорим на част от въпросите, които възникнаха след казуса с издателя на "Капитал" и "Дневник" - повдигани както от колеги журналисти, така и от инвеститори и собственици на активи.

Как действията на КОНПИ засягат издателя на "Икономедиа" и дейността на "Капитал" и "Дневник"?

Мерките на комисията конкретно в този случай са възбрана за разпореждане с имущество - лични сметки, дялове, акции. С тях КОНПИ иска да обезпечи имуществото, което ще иска да конфискува.

Оттук започват две различни съдебни производства - от една страна, издателят и другите засегнати лица обжалват обезпечителните мерки, което ще приключи до няколко седмици. От друга, комисията ще трябва да внесе в съда (т.е. до края на февруари) иск по същество и да докаже тезата си за незаконен произход на имуществото.

Конкретно за "Икономедиа" - комисията е избрала да блокира част от акциите на фирмата, през която Иво Прокопиев държи 51% от издателството. Един вид, ако успее да докаже претенциите си в съд, би поискала конфискация на тези акции в полза на държавата, която би се явила тогава съдружник в "Икономедиа" (представете си пресофисите на Борисов и Цацаров да определят редакционната ни политика - но вярваме, че няма да се стигне дотам).

Няма наложени обезпечения върху активи на издателската фирма или върху нейни банкови сметки. Това означава, че оперативната й дейност - производство на новини, издаване на печатни и дигитални медии, изплащане на заплати и работа с непосредствени контрагенти не е засегната.

Подобно на другите фирми на издателя, чиито акции са под възпор обаче, това нанася репутационни щети - публични, но и с ефект върху търговската им дейност. Блокирани са възможността за инвестиции и развитие на бизнеса за неопределен период от време, докато траят съдебните дела.

Защо действията на КОНПИ по казуса с Иво Прокопиев са незаконни?

От пресконференцията на комисията във вторник се потвърди първоначалната информация, че цялата конструкция на проверката срещу Иво Прокопиев се базира на схващането, че сделката по приватизацията на "Каолин" преди 18 години е незаконна, а оттам са незаконни и всички доходи, свързани с нея - изплащаните дивиденти и полученото от продажбата на завода през 2012 г. на германската "Кварцверке". И оттук идва цялата извънредност на казуса:

1. Сделката е извън десетогодишния период, в който комисията прави проверка. Аргументът на председателя й Пламен Георгиев е, че КОНПИ не е излизала от него, тъй като е проверила дали при продажбата на "Каолин" през 2012 г. е прехвърлен законно придобит актив. По тази логика КОНПИ може да се връща назад във времето без ограничение и да пренареди имуществените отношения от Първото българско царство насам. От обяснението на Георгиев не стана много ясно колко пъти това се е случвало досега в работата на комисията. Той даде един-единствен пример по друг случай - че бил отнет недвижим имот, придобит с ипотечен кредит преди 10-годишния период, тъй като било доказано, че парите, с които е бил изплащан, са с незаконен произход. Примерът няма нищо общо с казуса.

2. По неясна процедура КОНПИ е извършила проверка на приватизацията на "Каолин". Как е станало това не се разбра, защото в изказванията на председателя и инспекторите имаше повече епитети отколкото факти. В крайна сметка, като резултат от проверката от комисията са преписали дословно обвиненията на прокуратурата от времето на Никола Филчев по сделката за "Каолин", но са пропуснали да отбележат изхода от последвалите съдебни дела. Най-важният факт, който оборва твърдението на КОНПИ за нередности при сделката, е оправдателната присъда по всички обвинения за приватизацията на "Каолин", потвърдена окончателно от Върховния касационен съд. В делото има също доклади от проверки на Агенцията за приватизация, като и удостоверение от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, че всички ангажименти по договора за приватизация са изпълнени. Тези документи са били налични, но са съзнателно игнорирани от комисията. Пламен Георгиев даде ясен знак, че не съдебните решения, а проверката на комисията има значение, въпреки че по закон КОНПИ няма компетенцията да разследва приватизационни сделки и да определя коя е законна и коя не.

3. "Алфа финанс холдинг" не е участвал в приватизацията на "Каолин". Дружеството е придобило мажоритарния си дял срещу парична вноска в увеличението на капитала на "Каолин" след изрично съгласие на държавата в лицето на Агенцията за приватизация. Затова твърденията за незаконна приватизация са неотносими към "Алфа финанс" извън сферата на художествените измислици. Тук КОНПИ обобщава на едро, без да уточни как точно "Алфа финанс" участва в приватизацията и се придържа плътно към сюжетната линия на публикациите в жълтите медии на депутата Делян Пеевски по темата.

4. Няма пряка връзка между "Каолин" и доходите на Иво Прокопиев. Той не е бил акционер пряко в "Каолин" и не е получавал доходи от дружеството. Доходите му от дивиденти и договори за управление са от "Алфа финанс холдинг". Освен от "Каолин" обаче холдингът е получавал доходи от десетки други дъщерни дружества и сделки. Освен това "Алфа финанс холдинг" е акционерно дружество с ограничена отговорност и няколко акционери и не може да се отъждествява с един от неговите акционери.

Какво е гражданската конфискация?

Въпреки че гражданска конфискация звучи като логическо противоречие, такъв термин съществува. Това е конфискация, която не е обвързана с наказателното производство и не налага изчакване на окончателна присъда. Подобен механизъм, силно критикуван от правозащитниците, има в САЩ и някои европейски държави като Ирландия, Великобритания и Италия - главно по процеси, свързани с тероризъм и организирана престъпност.

Това, което прави българския закон уникален, е, че в него липсва ясна дефиниция на незаконно придобито имущество. Това от своя страна дава пълна и безконтролна свобода на КОНПИ да поиска конфискация на каквото имущество тя прецени, само защото сама го е обявила за незаконно.

България прие това законодателство през 2012 г. в опит да докаже на ЕК воля за борба с престъпността. Към онзи момент в ЕС течеше дебат около приемането на общоевропейско законодателство по гражданската конфискация и държавите се бяха разделили на такива, които подкрепят англосаксонския модел (без присъда) и други, които приемат по-консервативен и насочен към правото на собственост подход. България, която не може да предложи много в борбата с корупцията или в съдебната реформа, реши да изпъкне с най-крайното законодателство в ЕС.

В крайна сметка Европейският парламент заложи на доста по-балансиран от българския закон модел, който допуска конфискация на имущество без присъда при много изолирани хипотези.

Кой може да попадне под ударите на КОНПИ?

На практика всеки. Кръгът от престъпления, по които комисията се задейства, е достатъчно широк - един забравен ловен патрон например е достатъчно основание за започване на производство. Няма нужда от връзка между престъплението, в което сте обвинен, и проверяването на имуществото. Същевременно липсва съдебен контрол над решенията на прокуратурата кой, кога и за какво да бъде разследван.

Нещо повече - какво ще се случи, след като прокуратурата повдигне обвинение и дали то ще бъде доказано, няма абсолютно никакво значение. В закона е записано, че проверката на КОНПИ и съответно целия инструментариум, с който е въоръжена, е в действие независимо от това дали обвиненията са свалени, или подсъдимият е оправдан.

Между другото, идентичен текст ("производството по този закон се извършва отделно от главното наказателно преследване") е имало и в приетия през 1946 г. Закон за конфискуване на придобити чрез спекула и по незаконен начин имоти.

В момента вървят законодателни промени, които да превърнат КОНПИ в новия антикорупциенен орган, който освен че ще има полицейски и разследващи правомощия, ще може да подслушва и следи

Каква е процедурата?

След като прокуратурата повдигне обвинение срещу някого за определен кръг от престъпления, описани в закона, комисията започва проверка на имуществото му и свързаните с него лица, която може да продължи до година и половина. Тя е секретна и проверяваният не участва в нея. Може да има пагубен репутационен ефект, защото КОНПИ може да изпраща запитвания и изисква информация не само от държавни институции, но и от фирми, банки и други институции в България и чужбина.

Ако в рамките на проверката се установи, че има несъответствие между законно и незаконно имущество (и за двете няма дефиниция в закона, т.е. КОНПИ има пълна свобода на преценката), което възлиза над 150 хил. лв., комисията започва производство, като първата стъпка е да поиска от съда запор и възбрана на имуществото, което ще конфискува. Тук съдът е силно ограничен в преценката си, защото има 24 часа да действа, а освен това производството не е състезателно, защото проверяваният няма реален достъп до материалите по делото.

Въпросните обезпечения могат да убият всеки бизнес, защото могат да включат запор на банкови сметки, спиране от движение на коли, блокиране на дялове във фирми и т.н.

След налагането на обезпеченията КОНПИ има три месеца да внесе иск в съда, където вече в състезателен процес всички факти подлежат на доказване.

Кой контролира КОНПИ?

Формално никой. Комисията внася годишен доклад в парламента, в който се обсъждат статистически данни, но на практика няма държавна институция, която да проверява как КОНПИ е процедирала в един или друг случай, какви стандарти е приложила и защо.

Единствената друга институция в държавата с такъв статут на безотчетност е прокуратурата, която стои преди КОНПИ в процеса на т.нар. гражданска конфискация, т.е. ефектът е безконтролност на квадрат.

В този смисъл, ако стъпим на известния цитат на някогашния главен прокурор Татарчев - "Над мен е само господ", то преди пет години с този статут на недосегаемост за контрол се е сдобила и КОНПИ, чийто председател се назначава от премиера.

Законодателно е предвиден съдебен контрол - и обезпечението на имуществото, и отнемането стават с функцията на съд. Но:

Първо - съдебният контрол върху обезпечението е силно ограничен и в него участва само една страна.

Второ - докато се стигне до съдебен процес (което може да стане близо две години след началото на проверката и три месеца след налагане на обезпеченията) и докато той приключи, могат да минат години. Делото за конфискация срещу бившия депутат от ДПС Христо Бисеров не е тръгнало по същество на първа инстанция вече четвърта година, през което време имуществото остава блокирано.

Трето - на съдебен контрол не подлежат нито отказите на КОНПИ да образува производство, нито начина, по който е протекла проверката, което дава пълна възможност комисията (както и прокуратурата) да бъдат използвани и за бухалка срещу бизнесмени, и за чадър над политици.

Кой носи отговорност за всичко това?

Членовете на КОНПИ не носят отговорност за действията си, защото са колективен орган. Ако са извършили престъпления, е в мандата на прокуратура (смях в залата) да ги разследва, но ако тя откаже, то това не подлежи на съдебен контрол. Единственият ход остава завеждането на иск срещу КОНПИ по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, причинени на гражданите, и в съда в Страсбург, т.е. в крайна сметка цената ще се плати от всички български граждани, а не от виновните за беззаконните действия.