ЕСО прогнозира, че през 2027 г. ще има достатъчно ток и без АЕЦ "Белене"

Разработени са обаче два сценария. При максималния брутното електропотребление съвпада със заложения тренд от Европейската комисия за периода 2015-2025 г. Предвижда се умерено увеличаване на консумацията на ток и забавяне в прилагането на мерки за енергийна ефективност. Като цяло към 2027 г. се очаква брутното потребление да достигне 40 510 ГВтч при малко под 39 000 ГВтч за 2017-а.

Минималният сценарий очертава задържане на нивото на електропотреблението за целия период спрямо 2018 г. поради по-интензивно прилагане на мерки за енергийна ефективност. Така през 2027 г. се очаква електропотреблението да бъде 37 960 ГВтч.

Нови мощности, без АЕЦ

От проучването на ЕСО става ясно, че в следващото десетилетие у нас ще заработят 647 мегавата нови енергийни мощности. Основната част от тях - 401 мегавата, ще бъдат от възобновяеми енергийни източници. Останалото ще бъде осигурено от модернизацията и удължаването на експлоатацията на пети и шести блок на АЕЦ "Козлодуй", заявени когенериращи мощности (например на площадката на "Топлофикация София") и други.

"Поради замразяване на проекта "Горна Арда" от страна на инвеститорите същият не е разгледан в настоящия план, но при промяна на решението на инвеститорите ще бъде включен в следващите планове за развитие на електропреносната мрежа", пише в анализа на системния оператор. Същото е и становището за ТЕЦ "Варна", която от края на миналата година е собственост на бившия транспортен министър и сочен за близък до Делян Пеевски - Данаил Папазов. Плановете са централата да пусне в експлоатация поне три от шестте си блока (всеки с мощност 210 мегавата), като смени горивото от въглища на природен газ. "При наличие на ясни стратегически планове за развитие на централата тя ще бъде включена в следващи обновявания на плана за развитие на електропреносната мрежа", обясняват от ЕСО.

Категорично е записано обаче, че нова ядрена мощност (АЕЦ "Белене") не може да бъде взета предвид при изготвянето на анализа, тъй като евентуалното й пускане не би могло да се случи с хоризонт 2027 г. Въпреки това тенденциите ясно показват, че и след този период потребност от 2000 мегавата базова мощност няма да има.

Когато търсенето и предлагането се разминават

Масовото навлизане на ВЕИ води до драстична диспропорция при възможностите на балансиращите мощности за покриване на вътрешното потребление и евентуален износ на електроенергия. Последното според ЕСО не само е невъзможно при екстремални зимни условия, но предполага активиране на студения резерв или дори внос на електроенергия. "Още по-утежнена се явява ситуацията при съчетаването на продължителни екстремални зимни условия, изчерпан първичен енергиен ресурс и завишена аварийност при електропроизводствените мощности, каквато бе ситуацията през януари 2017 година", посочва националният електроенергиен диспечер.

В такива случаи според анализа е необходимо да се потърсят възможности при промишлените потребители, които могат да изменят профила на натоварването си и да ограничават част от потреблението в пиковите часове. С други думи, вместо да активира студен резерв, ЕСО може да намали временно потреблението на големи консуматори, за което, разбира се, те ще бъдат компенсирани. Това е системата в много други държави с по-развит пазар.

От доклада става ясно още, че напоследък се е налагало ограничаване на мощността на АЕЦ "Козлодуй", за да се балансира системата. Това става най-често през пролетта поради голямото пълноводие в комплексните язовири и принудената работа на ВЕЦ. "С ускореното навлизане на ВЕИ и липса на промишлен товар в страната необходимостта от принудително ограничаване работната мощност на АЕЦ през определени периоди в годината ще се увеличава", констатират от ЕСО.

Сега основният компенсатор на свръхпроизводство на електроенергия е ПАВЕЦ "Чаира". Тя обаче може да работи в помпен режим само до 6 часа - до напълване на долния изравнител. Решение на този проблем би било увеличаването на обема на долния изравнител чрез свързването му с бъдещия язовир "Яденица". Така според системния оператор би се облекчил проблемът с балансиране на ВЕИ и няма да се налага ограничаване на базовите мощности. Само че изграждането на язовир "Яденица" е блокирано, след като през януари решение на 5-членен състав на Върховния административен съд потвърди, че предварителното изпълнение на Оценката за въздействие на околната среда на проекта е незаконно.

Изненада от юг

За първи път при разработката на такъв прогнозен плана от ЕСО се взима предвид и влиянието на Турция върху електроразпределението в региона. Прогнозите на турския оператор са за голям ръст на нови генериращи източници (над 140 гигавата до 2040 г.), с ниска цена на електроенергията и възможност за целогодишен експорт. В същото време в българската система не се предвиждат инвестиции за нови големи електрически централи (засега няма решение за АЕЦ "Белене"). "Това ще доведе до повишаване на транзита през нашата преносна мрежа в направление изток-запад и прави българско-турската и българско-сръбската граница тесни места, които биха ограничавали свободната търговия. Транзитът на електроенергия през нашата страна би станал още по-голям при евентуално закриване на генериращи мощности в комплекса "Марица-изток", се казва в анализа на Електроенергийния системен оператор.