Изборите, които статуквото много хареса

Какво се случи в първия тур на изборите накратко:

• ГЕРБ губи, ама печели - в национален мащаб партията на Бойко Борисов, изглежда, запазва водещата си позиция, но има голямо отстъпление в сравнение с предишните местни избори. Тогава управляващите спечелиха на първи тур десет областни града, а сега вероятно два пъти по-малко.
• Мая Манолова успя да стигне до балотаж срещу Фандъкова в София, но с много голяма разлика. Бившият омбудсман на практика успя да мобилизира почти само твърдото ядро на БСП и вероятността за пробив на втория тур е малка.
• Независимият кандидат за кмет на София Борис Бонев постигна двойно по-голям резултат от прогнозите на социолозите преди изборите. Противно на интерпретациите, че Бонев разбива десните гласове, резултатите от екзитполовете показаха, че голяма част от подкрепилите го не са привърженици на "Демократична България".
• Самата "Демократична България" е напът според някои данни да се превърне във втора политическа сила в Столичния общински съвет. Това е резултат, който надхвърля дори най-оптимистичните прогнози на хората от коалицията. Окончателното подреждане при всички положения ще е много близко до това на БСП и ще трябва да се изчака преброяването на всички бюлетини.
• В Пловдив по първоначални данни на балотаж изглеждаше, че се класира Дани Каназирева - кандидат на местна партия, която участва за трети път на избори за кмет. Впоследствие паралелното преброяване обърна резултата и на балотаж е по-вероятно да отиде Славчо Атанасов от ВМРО. Силният резултат на Каназирева въпреки всичко е показателен за настроенията на хората срещу статуквото.

Във войната на интерпретациите след края на първия тур ГЕРБ може да се похвали, че е победител. И наистина, когато се пресметнат гласовете от всички места, дадени за партията на Бойко Борисов, ще се види, че те са най-много от всички останали партии. Сравнението с миналите местни избори е това, което трябва да притеснява щаба на управляващите. В интерес на истината вотът през 2015 г. беше в доста различна обстановка. Тогава правителството на Пламен Орешарски се беше сринало сравнително скоро, а заедно с него и подкрепата за БСП. Реформаторите вече бяха във властта, горе-долу в същата ситуация като сега "патриотите" - полуасимилирани от ГЕРБ и фокусирани повече върху блясъка и конкретните ползи от участието със във властта. По-ниският резултат за ГЕРБ сега обаче не е заради това, че БСП се е съвзела след фиаското с кабинета "Орешарски".

Социалистите също могат да намерят аргументи да се похвалят от изборните резултати, но и за тях той не е еднозначен. За едно от най-големите си постижения - достигането на балотаж в София, БСП няма да кажат до следващата неделя нищо, защото Мая Манолова има отчайваща нужда от десните гласове. Всеки опит на "Позитано" да си припише нейния резултат ще е рисков за балотажа. За самата Манолова достигането до втория тур също не е съвсем добра новина, защото тя практически не успя да излезе извън твърдия електорат на БСП - нещо, което е ключово за гласуването следващата неделя. По-големият проблем на левицата е, че въпреки спада на ГЕРБ тя очевидно не се припознава като алтернатива на това управление.

Всъщност има една група партии от статуквото, които могат да са предимно недоволни от резултатите, поне в големите градове - т.нар. "Патриоти". ВМРО и "Атака" не успяха да постигнат сериозен резултат в практически нито един областен център. Спадът е особено видим в София - както за кандидатите за кмет, така и за общински съветници. И тъй като политическата природа явно не търпи празни националистически пространства, от Варна надигна глава председателят на партия "Възраждане" Костадин Костадинов, който по предварителни данни имаше шанс да отиде на балотаж срещу сегашния кмет Иван Портних.

Така основните изводи от тези избори - по-ниските резултати на ГЕРБ заедно с не особено впечатляващите гласове за БСП и силното представяне на кандидати като Бонев и "Демократична България" в София или независими като Каназирева в Пловдив, показват най-важния извод от тези избори - хората очевидно търсят промяна в местното управление.

Това си личеше още от предизборната кампания в София, която за пръв път беше изключително жива и доминирана от граждански инициативи и организации. Промяната обаче (поне на първи тур) не се случи. Алтернативи имаше, но те гледаха в различни посоки и взаимно унищожиха гласовете си. Или поне в гласуването за кмет. В общинските съвети алтернативният вот ще има представители и ако уроците от последните няколко месеца са научени, промяна, макар и по-бавна, може да има. Статуквото спечели първия тур, вероятно ще спечели и втория, предстои да видим дали ще успее и да претопи алтернативите по места.