Къде ми е преференцията: играта на полумажоритарност

Но процесът за обжалване няма реален ефект, казва Цветозар Томов, социолог и член на предишната Централна избирателна комисия (2014-2019). "Как би се развил практически опитът да се направи нещо: ЦИК ще отхвърли жалбата на основание на това, че тя сочи на изборно нарушение, което не е повлияло на изборния резултат. А при обжалване на решението на ЦИК в съда съдът ще отхвърли жaлбата също. В предишната ЦИК е имало такива случаи", коментира той.

Бърза справка в сайта на ОИК - София, например показва, че там има три решения от 31 октомври по жалби на избиратели, които са констатирали, че тяхната преференция не е отчетена и са реагирали. Решението на комисиите съдържа едно и също изречение: "ОИК няма правомощие да разпорежда повторно преброяване на гласовете при липса на несъответствия, както и след приемане на секционния протокол и предаване на изборните книжа и материали на общинската администрация."

"До отваряне на чувалите и повторно преброяване на бюлетините може да се стигне само когато има данни за нарушение, което е повлияло на изборния резултат" допълва Цветозар Томов.

Така че реално избирателите са в задънена улица, дори да са 100% убедени, че техният глас не е бил напълно зачетен.

Защо се случва това

Причините за неотчетени преференции са много, коментира Александър Андреев, говорител на ЦИК, пред "Капитал". Едната, разбира се, е невалидна бюлетина. "Неправилно отчетена преференция може да се дължи на това, че са отбелязани няколко такива на бюлетината. Може да е отбелязана само преференцията, а не партията. Това се случва често, защото агитационните материали на повечето кандидати са само с кръгчето с номер на преференцията без номер на партията", казва той.

Освен това може да има грешки при работата на секционните комисии - да прехвърлят неправилно броя от черновата в протокола. "Секционните избирателни комисии не успяват да отчитат преференциите правилно, защото не са добре подготвени да го правят, а и не могат да бъдат подготвени, защото е известно как се избират", коментира Цветозар Томов.

Едно решение на проблема със зле формираните секционни комисии е да участват представители на държавната или общинска изборна администрация.

"Най-лесно в България, ако имаше политическа воля, би могло да се въведе поне един представител, който да не е назначен от партия, а от висшестояща изборна комисия – общинска или районна, и то след конкурс. Това значи, че за тази длъжност трябва да има атрактивно заплащане, което да мотивира подготвяне и явяване на конкурс, полагане на тестове със съответните сертификати и т.н. Защото в момента членовете на СИК не се интересуват от качеството на изборния процес до момента, в който не са застрашени техни мандати. Преференциите изобщо не ги интересуват", казва Велко Милоев – член на обществения съвет в Централната избирателна комисия и наблюдател на изборния процес, пред "Дневник".

И системата е счупена

Това, че преференциите не са отразени, е единият проблем. Вторият е, че листите и без това трудно се пренареждат заради настоящия вид на Изборния кодекс.

В София това изобщо не се е случило. За да успее да пренареди листата, даден кандидат за общински съветник трябва да събере преференциален вот, който да е поне 7% от гласовете за съответната листа. Гласовете за листата на коалиция ГЕРБ (СДС) например са 131 536, а за да размести листата, кандидатът трябва да има поне 9208 преференции. Най-много преференции в листата има водачът Йорданка Фандъкова - 8929, следвана от кардиолога Иво Петров - 1556.

На някои места това все пак се е случило - например в Благоевград. Там водачите на листите на ЗС "Александър Стамболийски" и АБВ са изместени.

"В момента прагът е много висок. Възможно решение би било той да остане като процент от партийните листи, но да се смъкне като ниво (процент). Не би било добре обаче да се въвежда нулев праг, защото това може да доведе до множество микрокампании, които да катализират най-гнусните явления в българските избори – купуване на гласове, контролиран вот и т.н.", казва Цветозар Томов.

На местните избори през 2015 г. преференцията работеше, ако е 7% от общинската избирателна квота. "На предишните местни избори имаше много размествания в листата заради преференциалната квота и много излезли напред и класирали се благодарение на нея", казва Цветозар Томов.

По думите му прагът е бил приемлив тогава - за София това е означавало 7% от 6300 гласа, т.е. под 500 гласа за преференция.

Изборният кодекс беше сменен. В началото на годината ДПС с помощта на ГЕРБ и НФСБ успя да прокара скандални предложения за промяна в Изборния кодекс, които увеличиха прага за пренареждане на листата и така на практика я обезсмислиха. Тогава листите за общински съветници щяха да се пренареждат с толкова преференции, колкото гласове са необходими за един мандат за съветник. След остри реакции положението се върна в настоящия си вариант, но и сега прагът е висок.

Второто решение е машинното гласуване. "Отказахме се наполовина от машинното гласуване, аз също споделям сегашното опасение за предвидените от сегашния закон машини за директно електронно записване. Съвсем друго би било, ако можем да въведем другия тип машини за гласуване – със система за оптично сканиране, при която преброяването се извършва електронно, без да може да се хаква, защото самата бюлетина е вътре в урната", казва Цветозар Томов.

Според репортаж на bTV от май месец покрай изборите за европарламент избирател сигнализира, че е гласувала преференциално машинно, но вотът за въпросния кандидат не е бил отчетен в протокола. Дори и с машинно гласуване.

"Всичко това са съображения, ако искаме хората да въздействат върху партийните листи. Ако се избере да не се въвеждат такива промени, тогава остава пълната отговорност на партиите, защото може и без преференции, както знаем. Но в този си вид преференциите няма причини да съществуват, това е само някаква игра на полумажоритарност, която постепенно ще отврати хората", заключава социологът.