Авиотрафикът над България ще падне с 80% в сравнение с година по-рано

С условието, че едва ли в момента някой е в състояние да направи прогноза за бъдещето на авиационния трафик, от РВД споделят, че това, което се смята грубо и неофициално в Европа, е, че след два-три месеца, бавно и постепенно трафикът ще започне да расте. Като отново по много груби сметки около януари 2021 г. трафикът ще е на 70-80% от този в началото на 2020 г., отпреди кризата.

Небесен коридор

Прелитащите самолети са основната част от трафика, който обслужва "Ръководство на въздушното движение" (другата група са излитащите и кацащите самолети). Сравненията, които се използват от ръководствата на въздушното движение е ден с ден за две различни години. През седмицата (16 - 22 март) намалението на трафика от прелитащи самолети е било около 50% като брой самолети в сравнение еквивалентния период за предходната година. Или от 1700 - 1800 самолета през въпросната седмица е имало 800 - 900 самолета.

До момента от началото на корона кризата България и Ирландия са били най-малко засегнатите въздушни пространства. В други като Молдова, Италия и Испания намалението на трафика още миналата седмица е било между 80 и 85%. Това са или държави, силно засегнати от вируса, или такива, над които няма основни потоци на въздушното движение.

Последна седмица с трафик

В сряда тази седмица намалението на трафика над България вече е със 70%, пак в сравнение със същия ден за 2019 г. По малко намаление имат само Ирландия - 67%, и Норвегия с около 60%.

В други въздушни пространства спадът през изминалата сряда е над 90%, обясни Пеев. Примери са Австрия, където е имало 92% намаление, Сърбия и Черна гора - 91%, Македония, Молдова, Албания - с по 90% спад, Латвия - близо 90%, Швейцария и Италия - 89%.

Останалият трафик над България се дължеше на това, че все още големите компании от Близкия изток като Emirates, Qatar Airways и Etihad Airways, карго полетите и някои полети на Turkish Airlines, които все още се изпълняват по няколко презокеански дестинации. Това са и основните клиенти на РВД, като България е като врата за Европа, а през нея летят още и редица авиокомпании от Далечния изток.

Броят на излитащите и кацащите самолети също е свит драстично до 40 самолета на ден на летище София - 20 излитащи и 20 кацащи при над 300 преди. Полети все още имат Wizz Air, "България ер", Ryanair не летят, има и доста карго полети. В Бургас полети почти няма, а от Варна има единични полети, но Wizz Air също прекратява полетите си от там.

При празно небе

Колкото и малко да са полетите обаче, работата на РВД по обслужване на трафика трябва да продължи.

"Направили сме всичко възможно. Сепарирали сме оперативните екипи на четири основни екипа, за да няма допир между ръководителите на полетите в отделните екипи и да има максимални изолация. Осигурен е и един резервен екип, за да може, ако има проблем в даден екип, да се поеме неговото дежурство", обяснява Пеев. Под оперативен персонал влизат освен ръководителите на полети и инженери, метеоролози и всички, които са директно свързани с управление на въздушното движение, като в един екип има грубо около 40 души. РВД има и центрове във Варна и Бургас, като там също е извършена същата реорганизация, въпреки че няма полети, като винаги може някои да използва летището аварийно.

Самата сграда на РВД в София е с безпрецедентни мерки като мерене на температура, дезинфекция. Няма външни посещения и срещи, а над 90% от административния персонал е home office", разказва още Пеев. Осигурен е кетъринг.

Прекратени са всички командировки и служебни пътувания, прекратени са всички подбори - вътрешни и външни. Провеждат се само дистанционни обучения, когато това е възможно, и се провеждат няколко обучения в оперативна зала, като там обучаващият се си върви с инструктора и е част от екипа.

Бъдещето на кризата

По отношение на бъдещето РВД като част от общата европейска мрежа за въздушен трафик, ръководена от EUROCONTROL и член на организацията на европейските РВД-та - CANSO (Civil Air Navigation Services Organization), следва общата политика. А тя е да няма едностранни мерки за борба с кризата, като се обсъждат пакет от мерки, които да бъдат взети на европейско ниво - финансови и оперативни.

В момента се симулира модел на кризата и се прави прогноза как ще върви трафикът. Определят се разходите, без които не може, и се редуцират други като обучения и командировки. Възможни са намаления на възнаграждения, но не и съкращаване на персонал. Приоритизират се проекти.

"Всички РВД-та са на едно мнение, че не можем да си замразим проектите, защото след това, когато трафикът тръгне нагоре, ще искат от нас да имаме същото ниво на обслужване и ако сме замрели и не правим нищо, няма как да го осигурим", казва Пеев.