Механизмът си отива след мъчително боледуване

Многократно сме повтаряли и ще го подчертаем за последно – СVМ година след година посочваше дребни тактико-инструментални стъпки, които биха подобрили положението у нас и в Румъния. Разбира се, за това са нужни правителства, които действително смятат да минимализират корупцията и просто им трябва компетентен съвет. С други думи, по самия си произход механизмът бе грешно прицелен – поради фундаментални проблеми на самата политика за разширяване на ЕС.

Успехът на разширяване на ЕС към Централна и Източна Европа беше платен с цената на неговата непълноценност, т.е. членство в ЕС, но без същинска европеизация на посткомунистическите общества. След стартирането на тромава и беззъба процедура по механизма на член 7 за отнемане правото на глас на Полша и Унгария - двете "отличнички" в евроинтеграционната надпревара, вече е ясно, че проблемът, за чието решаване е бил създаден СVМ, изобщо не е българско-румънски, а е продукт именно от дефектите на политиката за разширяване. Наложеното от геополитическите съображения прибързано прибиране на тези общества в ЕС налагаше минималистични стандарти – прехвърляне на съюзното право в местните общества и приемане на правителствените обещания за свършена работа. Но още триумфалното влизане на 10-те нови членки в съюза през 2004 г. доведе до бързо политическо отрезвяване: обещанията не бяха изпълнявани – нито в Полша, нито в Чехия.

В онази атмосфера ЕК е трябвало да намери политически ход за успокояване на европейската общественост срещу недоволството от предстоящите рискове от присъединяването на Румъния и България. СVМ има точно тази първа цел, а чак след това – евентуално и да подпомага местните правителства в тяхната (предполагаема) борба със систематичната корупция и за изграждане на система за върховенство на правото. Обаче тогава е изглеждало, че просто двете крайдунавски съседки са малко бавноразвиващи се, но също толкова мощно стремящи се към ЕС, както и останалите страни от бившия лагер. Поради това механизмът просто прехвърля подхода на политиката за разширяване в следприсъединителния период, както си личи по самото му име, по един твърде механичен начин. Обаче просто няма начин онова, което не е дало резултат в страните от Вишеград преди присъединяването им към ЕС, да сработи в България и Румъния – след присъединяването. Още повече че, първо, механизмът не е направен да постига декларираните си цели, а, второ – създаването му стъпва на твърде идеализирана представа за естеството на посткомунистическите общества под натиска на геополитическите съображения.

От провала на СVМ имаше и голяма политическа полза – по отношение на Хърватия, а сега спрямо страните от Западните Балкани ЕС е много по-предпазлив и взискателен. Критичната важност на върховенството на правото се осъзнава и то е превърнато в ключов индикатор за реформите в подготовката на тези общества за членство в съюза.

Нещо повече, поне отговорните политици в ЕС разбраха, че проблемът не е локален и че е необходима преднамерена обща съюзна политика за опазването на фундаменталните ценности, върху които е построена евроинтеграцията. Тя превръща борбата с корупцията, отговорната демокрация, опазването на правата на личността и върховенството на правото в рутинна работа. Това е изключително важна полза за всички европейски граждани, която бе осъзната на българско-румънски гръб.

Допълнителна екстра от преминаването от СVМ към общ европейски процес на мониторинг и опазване на върховните ценности на ЕС е, че министър Кирилов няма да подава оставка. Няма претекст да я подаде, не че няма нужда от това