Там има, тука няма мониторинг

Как темата за мониторинга са озова в Европейския семестър

Принципно анализът в рамките на Европейския семестър е посветен на икономическото и фискално развитие на държавите членки, като тази година има специален акцент, свързан с проблемите в икономическите и здравни системи на страните породени от коронавируса и предстоящите мерки по възстановяване. В доклада за България обаче има един абзац, който у нас има важен политически аспект. От този абзац недвусмислено се разбира, че страната все още е в мониторинг в рамките на МСП. И това въпреки опитите на управляващите да премахнат наблюдението продължава. Това очевидно изключително много им тежи, тъй като означава поне веднъж годишно доклад, в който те трябва да се обясняват за важни политики в най-деликатната област - съдебната реформа и борбата с корупцията, където единствената политика е нищонеправенето. Миналото лято правосъдният министър Данаил Кирилов дори обяви, че ако мониторингът не падне до края на предишната Европейска комисия, той ще си подаде оставката.

След много дипломатически совалки и натиск, през октомври м.г. ЕК обяви, че страната ни е изпълнила целите, поставени през 2006 г. в Механизма за сътрудничество и проверка (CVM), докато Букурещ има още работа. Същевременно обаче, Еврокомисията не каза директно, че мониторингът за България е свален, а си оставя вратичка с уговорката, че страната трябва "да продължи да работи последователно за превръщането на отразените в доклада ангажименти в конкретно законодателство и за трайното му изпълнение". Дори и Юнкер обяви, че "все още са налице предизвикателства" и "ще чуем внимателно становищата на парламента и на съвета, преди да вземем решение."

В България обаче управляващите тържествено и продължително се поздравиха с падането на мониторинга, въпреки, че на всички бе ясно, че това неопределено потупване по рамото от страна на ЕК е резултат от дипломатически пазарлъци, а не реални действия.

Затова появилият се в сряда доклад от Европейския триместър беше оценен като изненада и сериозен политически удар по управляващите. Спорният абзац следва да се цитира дословно, защото звученето му е недвусмислено и въпреки това у нас управляващите се опитаха да го оспорят.

Интерпретации на интерпретациите

Още в сряда вечерта в сюжета влезе ресорният вицепремиер Екатерина Захариева, бивш правосъден министър и настоящ външен министър, чийто ресор като вицепремиер е съдебната реформа. Също с пост във Facebook Захариева обяви за неправилни "интерпретациите на новините от Брюксел", които не отговаряли "на нивото на разбиране за ЕС, до което би трябвало да сме достигнали след 13 години членство". В поста си тя обяснява каква е разликата между Европейския семестър, Механизма за сътрудничество и проверка, и бъдещия Механизъм за върховенство на закона, какво казал Юнкер при обявяването на последния доклад през октомври м. г. и завършва с обобщение: "Няма промяна в позицията на Европейската комисия по отношение на изпълнението от страна на България на всички нейни ангажименти в контекста на МСО.

Никъде обаче Захариева не обяснява какво означава ясната заявка в препоръките на Европейския семестър, че:

• Комисията продължава да наблюдава,
• в рамките на механизма за сътрудничество и проверка,
• съдебната реформа и борбата с корупцията в България,
• където вижда сериозни проблеми, свързани с липсата на ефективни наказателни разследвания, окончателни присъди по дела за корупция по високите етажи на властта, уравновесяването на натовареността между съдилищата и рационализирането на местните прокуратури.

Текстът е пределно ясен дори в рамките на граматическото тълкуване, но в края на абзаца ясно се обяснява защо темата е включена в препоръките за България в рамките на Европейския семестър: съдебната реформа и борбата с корупцията са "важни за развитието на благоприятна социално-икономическа среда в страната."

Правосъдният министър Данаил Кирилов не отговори на писмено зададените му въпроси от "Капитал" за констатациите в доклада.

Паралелно със Захариева и председателят на парламентарната група на ГЕРБ Даниела Дариткова в четвъртък беше принудена да коментира доклада заради питането на БСП дали Данаил Кирилов ще си подаде оставката. Според Дариткова: в края на миналата година Европейската комисия прие последния си доклад по механизма за сътрудничество и оценка, който сочи, че България е изпълнила всички изисквания на ЕК и затова тя препоръчва това да е последният доклад.

Ключовата дума тук е "препоръча".

А в четвъртък БНР излъчи интервю на еврокомисаря, отговарящ за икономиката в интерес на хората Валдис Домбровскис, който три пъти отговаря на зададен въпрос, че:

• Европейският семестър няма нищо общо с МСП. Което никой и не твърди;
• В доклада по МСП от октомври м. г. се казва, че България е изпълнила всички изисквания. Вярно е, макар и че в доклада бяха направени и някои уговорки;
• Новият хоризонтален механизъм за върховенство на закона няма да е свързан с МСП. Това е коментирано отдавна;
• Нов доклад по МСП за България в момента не се подготвя. Което обаче не означава, че е невъзможно.

Всичко дотук означава, че препирнята на тема има ли мониторинг или не и кой точно ще верифицира правилния отговор, няма да свърши скоро, а от Брюксел ще се пазят от каквато и да е конкретика.

Струва си обаче да се помисли по въпросите, които поставя Христо Иванов в поста си във Facebook: "Дали Екатерина Захариева си дава сметка за цената, която плащаме за "великото постижение" мониторингът да бъде смачкан, без да бъдат направени реформите. Какво ли си мисли при всяка следваща брутална акция на бухалката Гешев, на непреходния велик инквизитор Цацаров, на шпиц командата във ВСС, винаги в пълен синхрон с медиите на Пеевски- включително по отношение на хора, за които тя прекрасно знае, че са тормозени само, защото не пеят в хора на Сараите?", пита Иванов.

"Дали г-жа Захариева разбира, че смачкването на Мониторинга на ЕК, но запазването и дори засилването на Мониторинга на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, ведно със становищата на Венецианската комисия и решенията на Европейския съд, съвсем не значи, че сме стигнали стандарта на върховенство на закона, дължим на гражданите на Европейския съюз. А значи, че с помощта на един болен от ишиас стар циник (и подобните нему) сме се отказали от специално създадения инструмент, който трябваше да ни помогне (!) да стигнем този стандарт за законност, който се бяхме "изхитрили" да не постигнем в преговорния период (с помощта на една друга елегантна дама). И сега, неудържимо се свличаме към реалността, че все по-трудно можем да покрием дори Копенхагенските критерии (които са предпоставка за започване на преговори за членство с ЕС). И то, се свличаме не в докладите и абракадабрите на някакви далечни организации, а в собственото си ежедневие, в което хора с каскети ежедневно налагат сопаджийското си понятие за власт и ред и стават все повече и все по-нагли...", казва Христо Иванов в поста си.