🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Какво владее ДПС

По-важните лостове на Доган и Пеевски в завладяната държава

Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

"Завладяна държава" е термин, който за пръв път се използва от Световната банка през 2000 г. и после в серия научни трудове. На теория е ясно какво се има предвид, а на практика най-лесното му обяснение в момента е да се погледне какво се случва в България. Завладяването на различни институции и части от държавата тук не беше внезапен процес. Той се случваше постепенно през последните повече от десет години - бавно, но без никакво отстъпление. При избухването на периодични скандали завладяването спираше за кратко, след което продължаваше по друг начин. Делян Пеевски например не стана официално шеф на ДАНС през 2013 г., но това не означава, че специалната служба работи изцяло в интерес на гражданите и изцяло срещу мафията. Примерите са много и точно по тази причина в един момент хората претръпнаха за този вид скандали. Допреди три седмици. По-долу ще видите някои от най-скандалните и видими завладени парчета от държавата. Заедно, те описват донякъде мащаба на случилото се през последните години. Разделили сме ги на шест групи:

  • Превзетите регулатори, с помощта на които са защитават интересите в сферата на държавните поръчки, конкуренцията и отделни сектори
  • Как ББР се превърна основно в банка за развитие на Пеевски
  • Колко институции помогнаха на Доган да легализира парите си с ТЕЦ Варна
  • Как държавата загърби своите интереси, за да обслужи пристанището на ТЕЦ-а
  • През последните три години беше направен опит за пълно превземане на всички медии
  • Контролът върху съдебната система беше засилен и прокуратурата, заедно със специализирания съд беше окончателно превърната в инструмент за разправа с противниците на властта и изнудване на независими бизнеси

1. Регулаторите - удобният ешелон на ДПС

КЗК през последните години се превърна в скоростно влакче за сделките, в които прозират интересите на Пеевски, и в бърза спирачка за неудобните им (покупката на "Нова тв" от чеха Петр Келнер или придобиването на "Дунарит" от "Емко"). При срок от пет седмици повечето сделки на депутата от ДПС като прехвърлянията на "Булгартабак" и "Техномаркет" минаваха през регулатора буквално за дни, при това без да се изследва кой точно държи актива. Комисията се оказа сляпа и за оформения от Пеевски монопол в дистрибуцията на вестници, медийната му империя и доминацията в търговията на дребно с вестници през Lafka. Влиянието в регулатора се ползва и в полето на обществените поръчки - там, ако случайно някой извън любимия строител спечели търг, това е лесно поправимо през комисарите.

Агенцията за приватизация от десетилетие почти не продаваше активи освен на Пеевски (в началото в тандем с Цветан Василев). Списъкът включва няколко строителни фирми ("Техноекспортстрой", "Промишлено строителство холдинг", имоти (Дипломатическия клуб в Бояна) и естествено "Булгартабак холдинг". В този период изпълнителен директор на агенцията беше Емил Караниколов, който впоследствие като икономически министър беше буквално продължение на интересите на ДПС. След като държавата реши да не продава, започна затварянето на очите за ликвидацията на цигарения холдинг. По договор групата трябваше да произвежда цигари до 2021 г., но едната голяма фабрика - "София БТ", затвори преди четири години и беше подготвена за строителна площадка, а другата в Благоевград не работи от две години. Неустойки, които могат да стигнат и 100 млн. евро, обаче няма. А цигарената индустрия със своите 2000 служители вече е убита.

Комисията за финансов надзор не е регулаторът, за който може да се каже, че най-активно е съдействал на корпоративния възход на ДПС. По-скоро през годините той неизменно е стоял в ролята на широко затворени очи. Като се почне още от проспаните нередности около КТБ (до 2013 г. тя е ракетата носител за изграждането на корпоративната империя на Пеевски), тя не е реагирала и при най-фрапантни погазвания на борсовите правила и закони от близки до депутата фирми. Компании като "Булгартабак", "Юрий Гагарин" и "Слънчев ден" превърнаха в своя практика неоповестяването на чувствителна информация, несвикването на общи събрания за разпоредителни сделки с активи и неотправянето на задължителни търгови предложения при промяна на контрола. Настоящият председател на КФН Бойко Атанасов се пресели в регулатора от финансовото министерство, а преди това беше начело на НАП, което би трябвало да го позиционира като кадър на ГЕРБ. Номинацията му формално идва от "Атака", която в третия кабинет на Борисов издига и други, считани за реално ДПС хора - включително Емил Караниколов. Още от годините му в приходната агенция обаче Атанасов е приеман и описван в медиите за близък до Пеевски.

Комисията за енергийно и водно регулиране засега е един от последните държавни регулатори, който не е под прекия контрол на ДПС. Това до голяма степен е обяснимо с факта, че интересите на Ахмед Доган в сектора се засилиха след 2017 г., а съставът на КЕВР бе определен още през 2015. Изтеклите тази година мандати на четирима от членовете на комисията и председателя й Иван Иванов обаче разкриха амбициите за овладяване и на този орган, който не само определя цените на тока, парното и водата, но и буквално диктува случващото се в енергията, който може да издава или отнема лицензи на фирми, да одобрява или не дадени инвестиции или дори да разрешава или не тегленето на кредити от дружества, работещи в сектора. В случая ГЕРБ беше подготвил и издигнал за нов шеф на КЕВР Пламен Младеновски, но кандидатурата му изненадващо бе оттеглена, като по информация на "Капитал" това е станало, след като е отказал да се срещне с Делян Пеевски. Вместо него усилено се говореше, че за шеф на енергийния регулатор ще бъде предложена Дафинка Янкова, която е била шеф на "Булгаргаз" по времето на кабинета "Орешарски" и се смята за изключително приближена до ДПС и най-вече до настоящия директор на притежаваната от Ахмед Доган "ТЕЦ Варна" - Георги Христозов.

След договорка между ГЕРБ и ДПС стана и изборът на членовете от квотата на парламента в друг ключов регулатор - Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), който отговаря за мобилните и кабелните оператори и разпределението на радиочестотния спектър. Благодарение на това ГЕРБ успя да прокара двамата си кандидати срещу подкрепа за номинацията на кандидата на ДПС. Така се оказа, че посочените от формацията на Борисов за зам.-председател Кристина Антонова-Хитрова и Анна Хаджиева за член получиха одобрението на парламента. Същото стана и с предложения от ДПС Ердинч Хайрула, бивш кмет на Момчилград и бивш депутат от движението. Всичко това стана за сметка на предложения от "Обединените патриоти" кандидат Пеньо Пенев, които в прав текст запитаха от парламентарната трибуна коалиционните си партньори от ГЕРБ дали управляват с тях или с ДПС. Изборът на тримата стана и с поддържащата роля на "Воля" и "Атака".

2. Банка за развитие на ДПС

Услугите от държавната банка за Делян Пеевски започнаха още от епохата на раздора му с Цветан Василев. Около колапса на КТБ Българската банка за развитие рефинансира редица кредити на свързани с депутата от ДПС компании като "Булгартабак" и "Водстрой 98". В този период обаче той беше по-скоро един от поредицата близки до властта, които банката подпомагаше, а и тогава специалният закон за дейността й сравнително я ограничаваше (най-малкото заради лимита да отпуска кредити до максимум 10% от капитала, което се равняваше на около 50 млн. лв.).

Оформянето на ББР като преимуществено банка на ДПС се случи в последните три години - след като тя бе прехвърлена към икономическото министерство и за неин главен изпълнителен директор бе назначен Стоян Мавродиев. Лимитът за големи кредити беше премахнат, а дори и забраната държавната банка да финансира бизнеси на политици беше реално изключена (не че тя беше особено трудна за заобикаляне, тъй като така или иначе при повечето бизнеси на хора от властта се ползват подставени лица). Съответно банката вече можеше да отпуска заеми до около 150 млн. лв. за отделно дружества или група и такива бързо се нароиха.

Поетапно банката павира с кредити изкупуването на курорта "Слънчев ден" (преди това собственост на БСП политика Георги Гергов) и рефинансирането на дълговете му. Експозицията беше около 100 млн. лв., а формално новият собственик е Ангел Палийски, но в бранша се счита, че той реално представлява интересите на Пеевски. Последва голям кредит от 150 млн. лв. за фирма, свързана с Румен Гайтански-Вълка, близък до Ахмед Доган бизнесмен. Двамата дори за кратко имаха съвместна фирма "Уотър витал", но тя така и не започна дейност. Експозицията към "Булгартабак" също беше достигнала сходен порядък, а явно за да се избегне надхвърлянето на законовите тавани, формално от нея беше изваден основният й актив след затварянето и разпродаването на цигарения бизнес - "Техномаркет". Веригата за техника бе "изкупена" от мениджърите й с кредит от ББР, а впоследствие банката рефинансира и кредитите й от други банки. Така сумарната експозиция към "Техномаркет" също вече е от порядъка на 150 млн. лв. Сумирането само на тези няколко най-едри клиенти прави над 0.5 млрд. лв. кредити от ББР за фирми от обръчите на ДПС, или около ⅓ от кредитния й портфейл и ⅙ от активите й.

3. ТЕЦ "Доган"

Влизането на Ахмед Доган в ТЕЦ "Варна" е дълъг и добре подготвен процес, в който най-ключово участие имат държавата и нейните регулаторни органи. През 2006 г. централата, която е втората по големина в страната, беше приватизирана от CEZ срещу 206 млн. евро. В следващите години обаче енергийният регулатор започна да определя по-ниски цени за електроенергията на ТЕЦ-а и да не признава всичките му разходи. Рязкото влошаване на финансовото състояние на дружеството става през 2013 и 2014 г. (при кабинета "Орешарски", който беше доминиран от ДПС) - тогава е отчетена обща загуба от над 140 млн. лева. Чешките собственици предлагат планове за спасяването на дружеството, като се превключи от въглища на газ, но мярката не е осъществена, тъй като държавата отказва да гарантира доставките на природен газ. Важно е, че директор на "Булгаргаз" тогава е била Дафинка Янкова, която сега беше скритото предложение на ДПС за нов шеф на КЕВР, а в ръководството на Българския енергиен холдинг са известният като "лейтенанта на Пеевски" Илко Желязков (по информация на "Капитал" именно той е лансирал Янкова пред Бойко Борисов, след което премиерът оттегли кандидата на ГЕРБ Пламен Младеновски) и Георги Христозов, който сега е директор на ТЕЦ "Варна".

В резултат на това CEZ решава да продаде актива си, който носи само загуби. За купувач на 20 декември 2017 г. е избрана варненската фирма "Сигда", която тогава се контролира от фамилията на близкия до ДПС бивш транспортен министър (от кабинета "Орешарски") и дългогодишен шеф на "Пристанище Варна" Данаил Папазов. Именно в порта Папазов работи две години (от 2001 до 2003) с Делян Пеевски, който по онова време е в борда на директорите.

"Сигда" е платила за централата 48.5 млн. евро на CEZ, като е получила за целта кредит от Първа инвестиционна банка за 24.2 млн. евро.

Ударна подкрепа

На 29 март 2018 г. Изпълнителната агенция по околната среда и водите издава новото комплексно разрешително на ТЕЦ "Варна" и му позволява да работи на природен газ, без реално в централата да са извършвани ремонти и преустройства. Междувременно държавата сменя без ясен мотив цялото ръководство на Електроенергийния системен оператор (ЕСО), което разпределя студения резерв. В новия управителен съвет влиза Антон Славов, който при управлението на кабинета "Орешарски" е изпълнителен зам.-директор на НЕК. За него Валери Симеонов в качеството си на вицепремиер по онова време каза, че "е под прякото въздействие" на директора на ТЕЦ "Варна" Георги Христозов, който освен в ръководството на БЕХ е бил и директор на държавната ТЕЦ "Марица-изток 2".

През април 2018 г. именно ТЕЦ "Марица-изток 2" изненадващо се отказва от спечеления търг за предоставяне на студен резерв и на нейно място ЕСО избира ТЕЦ "Варна". От това неработещата централа печели над 2.8 млн. лева. А енергийният министър Теменужка Петкова издаде извънредна заповед, без ясни мотиви, с която увеличи обема на резерва от 500 мегавата средногодишно до 650 мегавата. В резултат в края на юли 2018 ТЕЦ "Варна" печели 27.4 млн. лв. от студения резерв на ЕСО.

Няколко дни след това - на 7 август, почетния председател на ДПС Ахмед Доган официално става собственик на ТЕЦ-а, след като синът и дъщерята на Данаил Папазов му прехвърлят 70% от дяловете на "Сигда". Останалите 30% остават във фамилията на Папазов. Информация за реално плащане от страна на Доган при придобиването на активите липсва.

Подаръците продължават

Още в края на 2018 г., когато се налагат първите активирания на ТЕЦ "Варна" за предоставянето на студен резерв, става ясно, че централата не може да функционира и да изпълнява това, за което й се плаща. Въпреки това плащанията към ТЕЦ-а продължават и през юли 2019 г. с нови 26.5 млн. лева по договор за студен резерв до 20 юни 2020 г.

Междувременно в края на 2019 г. държавната "Булгартрансгаз" инвестира около 2 млн. лв. за разширяване на газопровода до ТЕЦ "Варна", така че да може да доставя по-големи количества природен газ. А през април 2020 г. в ръководството на държавната ЕСО като изпълнителен зам.-директор е назначен Стефан Радев, който е зет на директора на ТЕЦ "Варна" - Георги Христозов. И ако не бяха акциите на Христо Иванов край Росенец и при варненската централа и избухналите покрай тях протести, вероятно това назначение щеше да окаже роля за още по-големите плащания за студен резерв към Доган.

4. Пристанище като панделка

С влизането на Доган в ТЕЦ "Варна" веднага започва и процес по създаване на ново пристанище на мястото на стария въглищен терминал на централата. Това, също като придобиването на централата, не е моментно хрумване - още през 2017 г. кметът на Варна Иван Портних обяви, че големите кораби, които сега товарят зърно и скрап близо до центъра на Варна - в държавното пристанище, трябва да се преместят на кейовете на ТЕЦ "Варна" край село Езерово. И тук трансформацията става с мощната подкрепа на държавата, която дори е съгласна да жертва собственото си пристанище, за да угоди на Доган.

Още на 13 август 2018 г., седмица след официализирането на почетния председател на ДПС като собственик на централата, Морска администрация - Варна, издава на компанията Удостоверение за регистрация на пристанищен оператор. Месец по-късно е готово и удостоверението за регистрация на самото пристанище - "ТЕЦ Езерово". През септември същата година пък Министерството на транспорта удостоверява и експлоатационната годност на порта. Така за рекордно кратко време във Варненския залив "изниква" нов порт.

Внесено е и инвестиционно предложение за разширяване на пристанището с нови корабни места и увеличаване на дълбочината до 12.50 м - най-голямата в целия Варненски залив. Плановете са там да започнат да се обработват зърнените товари и контейнерите, които сега се обслужват от държавното "Пристанище Варна". Става дума за бизнес от над 60 млн. лв. на година, за който институциите съдействат да премине в ръцете на Доган.

Сега за проекта се изготвя оценка за въздействието върху околната среда. Докато това се случи пък, в суматохата около местните избори миналата есен 220 млн. лв. бяха прехвърлени от бюджета към държавното предприятие "Пристанищна инфраструктура", за да се удълбочи плавателната зона във Варненското езеро. Формално инвестицията би следвало да е от полза на държавното "Пристанище Варна-запад", но преди всичко от нея ще се възползва частният терминал на Доган.

5. Опит за пълно медийно превземане

През последните години медийната империя около ДПС установи контрол върху две от трите основни телевизии.

Има една област, в която опитът на ДПС и в частност на Делян Пеевски да завладява все по-големи части от държавата е особено видим - медиите. Те са ключов инструмент, тъй като позволяват да се хвалят публичните фигури, които са включени в схемата, да се покриват скандалите, свързани с тях, и да се компрометират политическите противници и всички критични към властта.

Три събития, в три от най-влиятелните медии през последните три години показаха както амбициите за налагане на пълен контрол над публичността, така и пълния "съпорт", който ГЕРБ оказват, за да се случи това.

Първата показателна история беше скандалът в БНР, който доведе до уволнението на предишния му генерален директор. Напрежението там се покачи изключително много покрай избора на главен прокурор през 2019 г. Тогавашното ръководство на общественото радио се опита да ограничи изявите в ефир на съдебната репортерка Силвия Великова - един от малкото независими гласове по тази тема. Участници в случката тогава твърдяха, че лично депутат от ДПС е давал нарежданията към генералния директор на БНР. В опит да направи исканото от него той свали от ефир цялата програма "Хоризонт" за няколко часа. В последвалия шумен скандал той беше махнат от поста, но междувременно се разбра колко силно е било влиянието на ДПС върху него, как то вероятно е минало през избралия го Съвет за електронни медии, който формално се контролира от ГЕРБ, и колко важно е било за ДПС именно Иван Гешев да стане главен прокурор. За БНР тази случка приключи добре - сега радиото има нов генерален директор, който, изглежда, е извън контрола на Пеевски и Доган, но две от трите големи телевизии - БНТ и "Нова", нямаха този късмет.

Изборът на Емил Кошлуков за генерален директор на държавната телевизия през 2019 г. постави началото на серия от промени в медиата, които извадиха от ДНК-то й почти цялото усещане за свобода и независимост. Новият шеф на БНТ, освен че е личен познат на Доган - двамата са били по едно и също време политически затворници преди 10 ноември, е работил на няколко места, свързвани с Делян Пеевски. Кошлуков беше водещ на предаване по TV7 по времето, когато тази телевизия се финансираше от Цветан Василев и се ползваше от ДПС депутата. По същото време той има и кредит от КТБ, получен без обезпечение. След краха на TV7 Кошлуков известно време работи в телевизията на Делян Пеевски "Канал 3". После, по времето, когато партия "Атака" се превърна в един от основните проводници на интересите на депутата от ДПС, той беше програмен директор на телевизионния й канал.

Много видима беше колаборацията между ГЕРБ и Делян Пеевски за превземането на "Нова телевизия". Заглушаването на свободните гласове се случваше още по време на предишното ръководство, но това, което стана там през последната година, беше едно от най-бързите смачквания на сравнително свободна медиа. Опитът на чешкия бизнесмен Петр Келнер да купи най-голямата българска медийна група беше блокиран от Комисията за защита на конкуренцията. Посланието, че "Нова телевизия" ще бъде дадена само от някой близък до властта, беше разбрано и на следващия опит компанията стана собственост на братята Кирил и Георги Домусчиеви. В седмицата след като те поеха контрола над медиата, първата извършена смяна в ръководството беше на шефа на новините. Там беше назначен човек от свързвания с Делян Пеевски "Канал 3". Последва бърза чистка на всички журналисти със самостоятелно мислене. Уволнен беше дори режисьор, който публикуваше във facebook критични към правителството колажи - талантливият Valdes.

6. С политическо и бойно крило в съдебната власт

Това, че всеки път когато става въпрос за проблемите в съдебната власт, премиерът Борисов отговаря, че не се меси, защото тя била независима, а "по върховенството на закона" - защото си имало Висш съдебен съвет, е отчаяна битка с реалността. И много напомня еднотипния му отговор за Делян Пеевски - "той е един депутат". Както героят от скандалния запис с глас, който много прилича на този на премиера, цитира думи на Иван Гешев: "Аз обичам да се правим на луд, ама вие, г-н премиер, се правите много успешно."

Всъщност Борисов се възползва от възможността за медийни монолози. Иначе на всеки е ясно, че независимата съдебна власт не е природно явление. Тя е проекция на политическите мотиви, с които се конституират органите й, и на законите, които политиците приемат за дейността й. Накратко, ако картината на съдебната власт днес е доминирана от главен прокурор, чиито действия са политически обусловени, разкриват двойни стандарти и газят базови принципи на правовата държава, за това отчасти са виновни спорните текстове в конституцията за статута му. Но за това, че във ВСС има мнозинство, което го избра и поддържа, заслугата е основно на ГЕРБ. Депутатите на ГЕРБ в парламента направиха възможен този състав на съвета, за който се знаеше как ще решава. С техните гласове бяха създадени специализираната прокуратура и също толкова безконтролната КПКОНПИ, така че избирателната репресия и медийното правосъдие да се превърнат в държавна политика. Единствената бариера пред нея остана съдът и натискът на държавната машина срещу него е огромен.

Решенията за съдебната власт показват най-ярко подчинената роля на ГЕРБ. За изминалите 20 години имаше единствен шанс за някаква по-реална промяна на статуквото в нея - при втория мандат на Борисов. В края на 2015 г. обаче ГЕРБ бламираха конституционните промени, изготвени от тогавашния правосъден министър Христо Иванов, излъчен от Реформаторския блок, и вместо тях бяха приети лансираните от ДПС, циментирали още повече "върховенството на главния прокурор" .

Борисов каза тогава, че всяка съдебна реформа ще е "за след Цацаров", а контролираните от депутата от ДПС Делян Пеевски медии нападаха всеки, подкрепил предложената от Христо Иванов реформа.

Събитията се развиваха паралелно с последствията от фалита на КТБ, участник в който е и сегашният главен прокурор Иван Гешев. Той наблюдаваше разследването за източването на банката, а през 2016 г. оглави специализираната прокуратура, в която делото беше прехвърлено. То вече влезе в историята с факта, че в изготвения от Гешев обвинителен акт няма и дума за Делян Пеевски - въпреки множеството документи и дългогодишния му тандем с основния обвиняем Цветан Василев.

През 2019 ВСС избра и преизбра Иван Гешев за главен прокурор - въпреки обществената реакция и след вето на президента. Правителството на ГЕРБ не само не пожела да издигне друг кандидат, но и Борисов се включи в кампанията на единствения. Телевизиите показаха как премиерът инспектира фабрика от разбита мрежа за нелегално производство на цигари, съпроводен от Гешев.

Това, че правосъдният министър Данаил Кирилов не беше сменен в последната правителствена рокада, едва ли се дължи само на липса на желаещи за поста. След провалената през 2015 г. съдебна реформа последваха и куп промени в Закона за съдебната власт, осигуряващи кариерни и финансови бонуси на послушните магистрати и бърза разправа с непослушните. Основен вносител беше Кирилов като шеф и на правната комисия - в съавторство или с безрезервната подкрепа на депутатите от ДПС.

Зад цялата активност в третия управленски мандат на Борисов по отношение на съдебната власт се виждат интересите на ключовите лица в ДПС, които остават недосегаеми. ГЕРБ и главният прокурор ги изпълняват в ролите на политическо и бойно крило. Затова хората на площадите днес да искат и оставка на Гешев. Без нея всяка идея за рестартиране на държавата ще си остане илюзия.

9 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    ilib avatar :-@
    ilib
    • - 1
    • + 20

    Забравили сте да споменете една много важна агенция, която от 2017 г. също е в ръцете на ДПС чрез верния им сателит Атака - Зорница Даскалова и Габриела Козарева са назначения на ДПС чрез Атака. Защо никой не попита докъде стигна разследването на ДАНС за срива на Търговския регистър, тогава беше застрашен и почти се държеше на магия и Имотния регистър и останалите? Никой не попита какви задачи трябва да изпълняват онези, споменати по-горе назначени "калинки"! :(

    Нередност?
  • 2
    maddrum avatar :-|
    maddrum
    • - 22

    Поредния обобщителен материал... Тия неща са известни отдавна

    Нередност?
  • 4
    sick.of.it.all avatar :-|
    NYHC
    • - 27
    • + 6

    Значи, бих го приел като стойностна информация, ако собственикът на медията не е заинтересован лично от Пеевски и Дпс. Дпс е конкурент на финансираната от него политическа коалиция, Пеевски е конкурент в икономически план. Също работи с държавни пари (ПФ Доверие) както Пеевски с държавни поръчки.

    Все едно да вляза да чета Дума или Блиц или Пик. По стойност, всичко написано в Дневник, Капитал, Дума, Сега, Фрогнюз, Медияпул, Клуб З, Свободна Европа е с еднаква нулева стойност, защото това са издания на заинтересовани страни, които лакомо се оглеждат за държавни пари, неспособни за печалби по честен път. Капитал е по-стилен и на малко по-високо ниво, но това не променя основното - че развива тези, удобни за собственика. Това е и липсата на свобода на словото.

    И това го виждат всички хора.

    Нередност?
  • 5
    sfasaf avatar :-|
    sfasaf
    • + 7

    "Сладостта" на властта винаги е била да можеш да се облагодетелстваш от нея. Това се балансира чрез една добра медийна среда и гражданско общество. Дори на Запад може да се забележи някаква корупция, но тук възможностите са огромни - медиите са изкупени от управляващите, а гражданското общество е не повече от 5-10% от населението.

    В тази среда ДПС имат перфектен партньор в лицето на ГЕРБ. Преди това и БСП. Доган си маркира най-сладките министерства - там, където може да се краде най-добре, и ги получава в замяна на подкрепа. Оттам насетне оставя мандатоносителя да си чупи главата с управление, което и в най-добрите дни е неблагодарна работа.

    С повечето приходи от правилните министерства, ДПС става и най-богатата, и най-влиятелната партия. Независимо кой обира процентите на изборите. ГЕРБ и БСП остават едни сламени колиби, които по никакъв начин не могат да се сравнят по облаги, след като са отдали на концесия най-печелившите ресори.

    Тази схема работи вече десетилетие и половина. Няма причина да спре да работи, докато нямаме граждански контрол и свободни медии. Дано на следващите избори поне разместим пластовете.

    Нередност?
  • 6
    dmt1596294778679838 avatar :-|
    Ивайло Асенов
    • - 6
    • + 2

    Вече гражданите на тази държава трябва да осъзнаят че всички партии са негодни. Абсолютно всички изтормозват и настройват хората един срещу друг. Трябва да се намалят хората в парламента и да се подменят постоянно. Инак се застоява и изпълват с власт и поквара.

    Нередност?
  • 7
    gks1596299239679847 avatar :-|
    Sasho Linkov
    • - 4
    • + 2

    Това трябва да приключи и тия млади хора да не го търпят.Трябеа всичко да им се конфискува в полза на държавата,а те в затвора до живот

    Нередност?
  • 8
    sfasaf avatar :-|
    sfasaf
    • + 1

    До коментар [#7] от "Sasho Linkov":

    Научете се веднъж завинаги, че като граждани и българи най-сериозният ни интерес не е някой да влезе в затвора, а да намерим добро управление. Ничие присъствие в затвора няма да ни вдигне стандарта на живот, заплатите, икономическото развитие.

    Като избираме, трябва да избираме кадърни хора, които да изкарат октопода от властта. Оттам насетне се избира добър и безпристрастен прокурор, който да гони престъпници като Бойко и Доган (за каквото могат да ги осъдят).

    Свръхочакванията ни - някой да дойде и да изпонатръшка Доган, Бойко и сие - ще доведат само до безкрайно разочарование. Първо трябва да се развива държавата, да се разкарат калинките и лостовете за контрол на ДПС. Оттам насетне дали ще влезнат в затвора, дали ще им конфискуват имуществото - това не е от ключова важност.

    И Бойко може да конфискува някой имот на Доган за пред публиката. Като им остави всички лостове за корупция, това няма да има никакъв ефект.

    Нередност?
  • 9
    sfasaf avatar :-|
    sfasaf
    • + 2

    До коментар [#6] от "Ивайло Асенов":

    И те така ще си ги говорим тия простотии, ще чакаме перфектната система и перфектните хора, докато 4-летка след 4-летка ни крадат едни и същи измекяри. Корумпета, избрани от 30% платен вот, калинки и прочие зависими хора.

    Пред очите ни един човек (Христо Иванов) се мъчи да постигне нещо, а същите глупави разсъждения от тип "всички са маскари" отново ще ни натресат Бойко + ДПС диктатура.

    Нередност?
Нов коментар