За пръв път КЗК се обяви против веригите от аптеки

Какво се случва на пазара

В момента в България работят около 3000 аптеки, като над 44% от тях са собственост на магистър-фармацевти и не участват във верига. Аптеките, участващи във верига от над 50 аптеки, са около 600. Във вериги от две до четири аптеки участват 510 аптеки. В същото време 77% от продажбите на лекарства с рецепта се извършват в някакъв тип верига аптеки, а едва 23% се случва в аптеки извън верига.

Най-големите вериги аптеки (на база на данни от панела за продажби от търговци на едро към аптеки на IQVIA) са Ес Си Ес, Марешки, Медея, Софармаси, Субра и Феникс, подредени по азбучен ред.

Аптеки "Марешки", собственост на семейството на депутата Веселин Марешки. Другата национална верига аптеки е франчайз веригата SCS. Наскоро КЗК разреши на аптеките SOpharmacy, собственост на търговеца на едро с лекарства "Софарма Трейдинг", да я купи. Сред най-големите национални вериги като приходи са още аптеките под бранда "Субра", собственост на Тодор Дочев, "Феникс" - собственост на бившите директори на дистрибутора "Хигия", както и "Медея", собственост на руски гражданин. Отделно от това във всеки град в България има местни вериги от между четири и над десет обекта, собственост на местни фармацевти, бизнесмени или лекари.

Малки пазарни доноси

По въпроса с веригите аптеки КЗК взема предвид становището на Българския фармацевтичен съюз, който по традиция отразява мнението на едноличните аптеки.

В становището си съюзът отбелязва, без да дава конкретни примери, че съществуват данни за прилагане на хищническо ценообразуване от вертикално интегрирани дистрибутори на лекарства и търговци на дребно (аптеки).

Освен това от БФС смятат, че търговците на едро снабдяват преференциално с дефицитни лекарства аптеките, с които работят, и че те печелят повече от малките аптеки, пак без да прилагат конкретни доказателства.

В становища на Конфедерацията на работодателите и индустриалците (КРИБ) обаче търговците на едро с лекарства твърдят, че не правят разлика между аптеките, които снабдяват, и че маржовете зависят основно от оборотите на обектите.

Забраната за интеграция би била пряка държавна намеса в изцяло частен сектор, в противоречие с принципа на неприкосновеност на частната собственост, в резултат на което ще се прекрати дейността на юридически лица със значима социална роля и ще бъде застрашен достъпът на пациентите до терапия, смятат от КРИБ.

В крайна сметка, без по никакъв начин да е установила и санкционирала каквито и да било нарушения на конкуренцията на фармацевтичния пазар, КЗК отбелязва в препоръките си, че въпреки наличието на положителни икономически ефекти от вертикалната интеграция по веригата производство/внос - търговия на едро - търговия на дребно с лекарствени продукти съществуват определени опасения за негативни тенденции и практики на пазарите на едро и дребно с лекарства в страната и интеграцията трябва да се ограничи.

Как НЗОК да плаща повече

Досега здравната каса плащаше по 2 лв. за обработката на 100% платените от нея скъпоструващи лекарства, или общо 16 млн. лв. годишно. Според фармацевтите таксата е недостатъчна, за да стимулира аптеките да продават тези медикаменти. Например, ако една аптека иска да продава скъп медикамент срещу хепатит на стойност 35 хил. лв., тя трябва да го купи от дистрибутора, да го продаде и да получи сумата за него след 45 дни от НЗОК заедно с таксата за обработка на рецептата за него от 2 лв. Преди месец беше решено НЗОК да започне да плаща 2.20 лв. на рецепта.

Тъй като скъпоструващите терапии са разходоемки, част от аптеките отказват да работят с тях. КЗК констатира, че сегашната регулация демотивира аптеки да продават тези продукти. Ефектът от това според КЗК е, че достъпът до лекарства е затруднен, особено в малките населени места. Затова комисията препоръчва да бъде постигнат баланс между социалните и бюджетните цели и защитата на ефективната конкуренция на пазара, което означава увеличаване на таксата за аптеките, което да ги стимулира да продават скъпи лекарства.